В навечерието на Кръстовден: За символа не на смърт, а на Божията любов
" А надалеч от мен е да се лаская с друго, с изключение на с кръста на нашия Господ Исус Христос, посредством който светът за мен е разпънат и аз - за света ".
Този стих от посланието на деятел Павел до галатяните употребява свещеник Живко Тончев за тематика на седмичната си графа „ Думи на вяра “, отдадена на идния на 14 септември празник Кръстовден.
По думите му, деятел Павел, в действителност е имал доста неща, с което да се похвали пред светските хора – доста просветен, учил при един от най-хубавите мефистофелски учители на своето време, високо честен, с публичен престиж, уважаван, с римско поданство, което тогава мъчно се е придобивало. „ Той е бил и доста добре проведен. От писмата му се вижда, че той на всички места е създавал екипи от хора, измежду които лекари, писари... Имал е доста способности, а посланията му демонстрират и високото му интелектуално равнище. И въпреки всичко, той избира да се похвали единствено с кръста на Господ. В посланието си до филипяните, Павел написа „ всичко считам като загуба поради това великолепно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и считам всичко за сган, единствено Христос да придобия “. Защо това е първостепенно за него? “, пита свещеник Живко Тончев и напомня други думи на Павел в посланието му до църквата в Коринт:
„ Понеже в Божията мъдра разпоредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог посредством нелепостта на това, което се проповядва, да избави вярващите. Понеже юдеите желаят знамения, а гърците търсят мъдрост, а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите сексапил, и за езичниците нелепост, само че за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия мощ и Божия премъдрост. Защото Божието неуместно е по-мъдро от индивидите, и Божието немощно е по-силно от индивидите “.
Пастор Тончев насочва вниманието и към самияметод, употребен по това време от римляните - разпъването на кръст е бил непосилен, обществено позорен способ за мудна гибел. Христос не един път приказва пред своите възпитаници за идните Му премеждия, гибел и възкресение.
„ Интересно е да си зададем въпроса, имало ли е причина, закононарушение, заради което Той да бъде разпънат на кръст? Дори в евангелията се загатва, че Пилат Понтийски не е разкрил никаква виновност в Него и не е желал да го осъди на гибел. Споменава се, че мнението на римския прокуратор е било, че фарисеите са желали от злоба гибелта на Исус. Нещо повече, три пъти Пилат дава опция на тълпата да промени решението си, като ги пита, какво зло е сторил. Предлага им да Го накаже и след това да Го пусне, само че множеството упорства да бъде разпънат на кръст “, напомня събитията свещеник Тончев.
Друга картина, която проповедникът показва е на Голгота. Христос е разпънат сред двама нарушители. Единият от тях се подиграва на Исус с думите: Ако си Божий Син избави Себе си и нас “. Другият Го приема: „ Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си “. И на този, който Го приема, Христос споделя, че още същия ден ще бъде с Него в парадайса.
„ Днес картината е същата - дали човек приема Спасителя или Го отхвърля. Тук е предизвикването пред нас, одобряваме ли Христос, Божият Син, Месията, изпратен на тази земя с цел да стане откуп за греховете ни. Смъртта Му е друга и специфична, тъй като тя изкупителна.. Ние неверните заслужаваме наказване, само че вместо нас Христос безгрешния понесе присъдата. Този, Който не знаеше грях, стана грях за нас, с цел да станем ние посредством Него праведни пред Бога. Исая пророкува за Него: „ Той беше прободен поради нашите закононарушения, беше унищожен поради нашите беззакония. Върху Него пристигна наказването, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени “. Но всичко това човек получава, когато Го одобри в сърцето с религия като Господ и Спасител “, споделя още свещеник Живко Тончев. Той напомня, че точно тази религия, Бог смята за праведност.
Защо кръста приказва за Божията обич и какво значи да се отречеш от себе си, с цел да следваш Христос – отговорите и цялата тематика, чуйте в звуковия файл от свещеник Живко Тончев.
Този стих от посланието на деятел Павел до галатяните употребява свещеник Живко Тончев за тематика на седмичната си графа „ Думи на вяра “, отдадена на идния на 14 септември празник Кръстовден.
По думите му, деятел Павел, в действителност е имал доста неща, с което да се похвали пред светските хора – доста просветен, учил при един от най-хубавите мефистофелски учители на своето време, високо честен, с публичен престиж, уважаван, с римско поданство, което тогава мъчно се е придобивало. „ Той е бил и доста добре проведен. От писмата му се вижда, че той на всички места е създавал екипи от хора, измежду които лекари, писари... Имал е доста способности, а посланията му демонстрират и високото му интелектуално равнище. И въпреки всичко, той избира да се похвали единствено с кръста на Господ. В посланието си до филипяните, Павел написа „ всичко считам като загуба поради това великолепно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и считам всичко за сган, единствено Христос да придобия “. Защо това е първостепенно за него? “, пита свещеник Живко Тончев и напомня други думи на Павел в посланието му до църквата в Коринт:
„ Понеже в Божията мъдра разпоредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог посредством нелепостта на това, което се проповядва, да избави вярващите. Понеже юдеите желаят знамения, а гърците търсят мъдрост, а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите сексапил, и за езичниците нелепост, само че за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия мощ и Божия премъдрост. Защото Божието неуместно е по-мъдро от индивидите, и Божието немощно е по-силно от индивидите “.
Пастор Тончев насочва вниманието и към самияметод, употребен по това време от римляните - разпъването на кръст е бил непосилен, обществено позорен способ за мудна гибел. Христос не един път приказва пред своите възпитаници за идните Му премеждия, гибел и възкресение.
„ Интересно е да си зададем въпроса, имало ли е причина, закононарушение, заради което Той да бъде разпънат на кръст? Дори в евангелията се загатва, че Пилат Понтийски не е разкрил никаква виновност в Него и не е желал да го осъди на гибел. Споменава се, че мнението на римския прокуратор е било, че фарисеите са желали от злоба гибелта на Исус. Нещо повече, три пъти Пилат дава опция на тълпата да промени решението си, като ги пита, какво зло е сторил. Предлага им да Го накаже и след това да Го пусне, само че множеството упорства да бъде разпънат на кръст “, напомня събитията свещеник Тончев.
Друга картина, която проповедникът показва е на Голгота. Христос е разпънат сред двама нарушители. Единият от тях се подиграва на Исус с думите: Ако си Божий Син избави Себе си и нас “. Другият Го приема: „ Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си “. И на този, който Го приема, Христос споделя, че още същия ден ще бъде с Него в парадайса.
„ Днес картината е същата - дали човек приема Спасителя или Го отхвърля. Тук е предизвикването пред нас, одобряваме ли Христос, Божият Син, Месията, изпратен на тази земя с цел да стане откуп за греховете ни. Смъртта Му е друга и специфична, тъй като тя изкупителна.. Ние неверните заслужаваме наказване, само че вместо нас Христос безгрешния понесе присъдата. Този, Който не знаеше грях, стана грях за нас, с цел да станем ние посредством Него праведни пред Бога. Исая пророкува за Него: „ Той беше прободен поради нашите закононарушения, беше унищожен поради нашите беззакония. Върху Него пристигна наказването, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени “. Но всичко това човек получава, когато Го одобри в сърцето с религия като Господ и Спасител “, споделя още свещеник Живко Тончев. Той напомня, че точно тази религия, Бог смята за праведност.
Защо кръста приказва за Божията обич и какво значи да се отречеш от себе си, с цел да следваш Христос – отговорите и цялата тематика, чуйте в звуковия файл от свещеник Живко Тончев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ