А бил съм там, където ме е нямало. И отмалял, и опустял, и

А бил съм там, където ме е нямало. И уморен, и пуст, и самичък, и скован, и опростял, и мраморен, и замърсен, и отчаян бил съм там! Това е от късите стихотворения на Александър Стоянов (1970-2008), един доста, доста надарен пловдивски стихотворец от ’90-те, отишъл си преди 15 години без да разгласява. Неговата дебютна книга „ Призрако, спри “ (2023), събрала в 150 страници най-хубавото от Сашо, писано по тетрадки, хвърчащи листчета, салфетки и предписания, ще бъде показана на 4 май от 18 часа в Конферентната зала на библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив. Елате да видите и чуете по какъв начин един доста dark, един мощно одарен, един достоверен стихотворец от 90-те се завръща от мъртвите, възкръсва в текстове, непокътнати от ориста, непокътнати от времето. Чудото на това поетическо съживяване, коства ми се допустимо единствено когато стиховете звучат като мантри от оня свят към този, от отвъдното към днешното, от изгубилия се зад облаците към останалите под дъжда. Елате в библиотеката на Пловдив на следващия ден – 4 май, 18 ч.