Либерализмът е тоталитаризъм, осъществяван с други средства
" А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя благосклонност леберал ли си, реакционер ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, в случай че питаш, не мога да ги схвана нито едните, нито другите, но хайде, да не им остане хатъра... Знайш, вземане-даване е то, не е смешка... Па и мене нали ми се желае - я народен представител да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли... Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам... "
Алеко Константинов, " Бай Ганьо ", 1985 година
Преди месеци неудовлетворен радикализиран либерал стреля по премиера на Словакия Робърт Фицо. За благополучие Фицо оцеля. Преди дни актуалният президент на Съединени американски щати Джо Байдън в частен диалог с донорите на акцията си произнася думите: „ време е да сложим на прицел Тръмп “. Днес Байдън се разкайва за думите си. Това обаче се случва след атентата против претендента на републиканците Доналд Тръмп. Оцеляването на Тръмп може да се счита за чисто знамение.
В Украйна шефът на разузнаването Буданов намерено признава, че украински диверсионни групи нееднократно са опитвали да осъществят покушения против Владимир Путин.
Вече се заприказва и за действителни закани за живота на унгарския министър председател Виктор Орбан, който посети първо Украйна, а след това Русия и Китай.
В рамките на няколко месеца сме очевидци на поредност от гнет против държавни ръководители, които намерено приказват за края на еднополюсния международен ред.
Все по-ясно става, че това е същинското лице на властническо мислещите в категориите на хегемонията хора: всеки, който се опълчва на визията им за света, предстои на гнет – първо на демонизиране, посредством инструментариума на кенсъл културата, а в случай че това не е задоволително – физически да бъде премахнат. В същото време убийците, терористите, нарушителите и същинските създатели на демократичната теория за „ само вярната посока “ получават ореола на „ борци за независимост “ или „ почтени жертви “.
У нас – популярност Богу! – към този момент няма физически опити за гнет, само че политическият ни живот е брутално подложен на издевателствата на все същата идеология на хората, които одобряват своето мислене за само вярното. Либералният гнет на непрекъснато роящите се политически планове стартира освен да нервира, само че и да омръзва. Обяснението е разумно – от толкоз доста приказки и обещания за ярко бъдеще на всеобщия българин не му става по-лесно да живее и най-после му се обяснява, че е заложил на следващия сакат кон. За последните 4 години (помним оня 9 юли 2020 година, когато президентът Румен Радев излезе от президентството с вдигнат юмрук) какво се построи в България?! Какво по-добро се случи за обществото ни за това време?
Първо едни се самообявиха за умни и красиви и потеглиха да „ изчегъртват “. Нищо не им се получи, с изключение на, че се сринаха тотално единствено два месеца откакто бяха станали втора политическа мощ. (Който приема, че обединяване, градено на обща ненавист към някого, има бъдеще по-дълго от живота на муха еднодневка, му е отредено да страда).
После стартира да ни се случва „ продължаването на смяната “ (за каква смяна става дума, че чак и да продължава?!). На прага на седмите за последните 3 години избори продължаващата смяна ще е най-добре да спре да ни тормози; няма такава смяна и никому не е нужна. Въпрос на здрав разсъдък е да не се подвеждаме (за следващ път!) по празнословията на политически шарлатани, които нищо не умеят да съградят. Такива са ни либералите – празнодумци с две леви ръце, на които най-вече да им се вържат на интригите.
За страдание, това изяжда времето ни. Животът на всеки от нас си отпътува, а тези не престават да си дрънкат и все се намира кой да им има вяра на приказките. Делата им гледайте! Виждате ли ги? Не ги виждате, тъй като никакви ги няма. Ламтежът за преразпределяне на „ частите от държавната баница “ не е каузи, а плаче за каузи – прокурорски каузи! Защото тези хора са усвоили добре умеенето от празни приказки да извличат персонална полза. Но по-важното е, че в празнословията им се долавя същата демократична опасност, която президентът на Съединени американски щати Джо Байдън стартира преди няколко седмици: „ свободата е повече от народна власт “. Цинични думи, изречени от „ най-могъщия “ човек на планетата.
Свободата и демокрацията не вървят една без друга! Но това либералите мъчно ще одобряват, тъй като ще би трябвало да признаят, че когато липсва тоталитаризъм, лъсва истината, че либерализмът е същото, само че реализирано с други средства.
Златко Станоев
Алеко Константинов, " Бай Ганьо ", 1985 година
Преди месеци неудовлетворен радикализиран либерал стреля по премиера на Словакия Робърт Фицо. За благополучие Фицо оцеля. Преди дни актуалният президент на Съединени американски щати Джо Байдън в частен диалог с донорите на акцията си произнася думите: „ време е да сложим на прицел Тръмп “. Днес Байдън се разкайва за думите си. Това обаче се случва след атентата против претендента на републиканците Доналд Тръмп. Оцеляването на Тръмп може да се счита за чисто знамение.
В Украйна шефът на разузнаването Буданов намерено признава, че украински диверсионни групи нееднократно са опитвали да осъществят покушения против Владимир Путин.
Вече се заприказва и за действителни закани за живота на унгарския министър председател Виктор Орбан, който посети първо Украйна, а след това Русия и Китай.
В рамките на няколко месеца сме очевидци на поредност от гнет против държавни ръководители, които намерено приказват за края на еднополюсния международен ред.
Все по-ясно става, че това е същинското лице на властническо мислещите в категориите на хегемонията хора: всеки, който се опълчва на визията им за света, предстои на гнет – първо на демонизиране, посредством инструментариума на кенсъл културата, а в случай че това не е задоволително – физически да бъде премахнат. В същото време убийците, терористите, нарушителите и същинските създатели на демократичната теория за „ само вярната посока “ получават ореола на „ борци за независимост “ или „ почтени жертви “.
У нас – популярност Богу! – към този момент няма физически опити за гнет, само че политическият ни живот е брутално подложен на издевателствата на все същата идеология на хората, които одобряват своето мислене за само вярното. Либералният гнет на непрекъснато роящите се политически планове стартира освен да нервира, само че и да омръзва. Обяснението е разумно – от толкоз доста приказки и обещания за ярко бъдеще на всеобщия българин не му става по-лесно да живее и най-после му се обяснява, че е заложил на следващия сакат кон. За последните 4 години (помним оня 9 юли 2020 година, когато президентът Румен Радев излезе от президентството с вдигнат юмрук) какво се построи в България?! Какво по-добро се случи за обществото ни за това време?
Първо едни се самообявиха за умни и красиви и потеглиха да „ изчегъртват “. Нищо не им се получи, с изключение на, че се сринаха тотално единствено два месеца откакто бяха станали втора политическа мощ. (Който приема, че обединяване, градено на обща ненавист към някого, има бъдеще по-дълго от живота на муха еднодневка, му е отредено да страда).
После стартира да ни се случва „ продължаването на смяната “ (за каква смяна става дума, че чак и да продължава?!). На прага на седмите за последните 3 години избори продължаващата смяна ще е най-добре да спре да ни тормози; няма такава смяна и никому не е нужна. Въпрос на здрав разсъдък е да не се подвеждаме (за следващ път!) по празнословията на политически шарлатани, които нищо не умеят да съградят. Такива са ни либералите – празнодумци с две леви ръце, на които най-вече да им се вържат на интригите.
За страдание, това изяжда времето ни. Животът на всеки от нас си отпътува, а тези не престават да си дрънкат и все се намира кой да им има вяра на приказките. Делата им гледайте! Виждате ли ги? Не ги виждате, тъй като никакви ги няма. Ламтежът за преразпределяне на „ частите от държавната баница “ не е каузи, а плаче за каузи – прокурорски каузи! Защото тези хора са усвоили добре умеенето от празни приказки да извличат персонална полза. Но по-важното е, че в празнословията им се долавя същата демократична опасност, която президентът на Съединени американски щати Джо Байдън стартира преди няколко седмици: „ свободата е повече от народна власт “. Цинични думи, изречени от „ най-могъщия “ човек на планетата.
Свободата и демокрацията не вървят една без друга! Но това либералите мъчно ще одобряват, тъй като ще би трябвало да признаят, че когато липсва тоталитаризъм, лъсва истината, че либерализмът е същото, само че реализирано с други средства.
Златко Станоев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ