Как се променя светът и защо хората намаляват?
А България е измежду най-засегнатите
Преди години специалистите в международен мащаб биеха паника за така наречен демографска бомба – бурното повишаване на популацията и риска от дефицит на запаси. Днес паниката е друга: какво ще се случи, когато хората станат прекомерно малко?
Според прогнози на Организация на обединените нации международното население ще доближи своя пик през втората половина на XXI век и по-късно ще стартира да понижава. А проучване в влиятелното списание The Lancet даже планува, че това може да се случи още през 2060-те години. Причината е световен спад в раждаемостта – към този момент над две трети от човечеството живее в страни, където дамите раждат по-малко от 2,1 деца – границата за поддържане на постоянна бройка.
Демографската зима пристигна рано у нас
България е измежду страните, които усещат този проблем с особена заостреност. Страната ни влезе в " демографската дупка " още през 90-те години, а нейното ехтене продължава и през днешния ден – вижда се ясно в дефицита на младежи на пазара на труда и застаряващото население.
През 1970 година у нас коефициентът на плодовитост е бил 2,17 – задоволителен за поддържане на популацията. Днес този индикатор е към 1,5, а в избрани интервали е падал даже до сериозните 1,13. Според The World Factbook, това слага България измежду страните с най-ниска раждаемост в Европа.
Какво значи това?
На пръв взор – по-малко хора, по-малко напън върху околната среда. Но действителността е по-сложна. Икономиката се нуждае от напредък, а растежът идва с повече работещи, нововъведения и ползване. По-малко хора значи и по-малко мозъци, хрумвания и данъкоплатци.
В свят с намаляващо население доста артикули и услуги ще станат по-скъпи или просто ще изчезнат. Натискът върху пенсионната и здравната система ще пораства, а грижата за възрастните ще се стовари върху все по-малко младежи.
Пари против бебета?
Много страни към този момент ползват великодушни политики в поддръжка на фамилиите – майчински надбавки, облекчения за жилища, данъчни тласъци. И у нас такива ограничения се разискват все по-често. Но световният опит демонстрира: единствено с пари демографската рецесия не се взема решение.
Защо тогава хората не желаят деца?
Причината е по-дълбока. В модерното общество децата към този момент не са " нужда ", както в предишното. С повишаването на образованието и приходите родителството се трансформира във въпрос на избор. А този избор постоянно се отсрочва или се свежда до едно дете – поради кариерата, времето за себе си, пътуванията, свободата.
Парадоксално, точно нашите достижения – тъждество, налично обучение, икономическа независимост и дългоденствие – са измежду факторите, които водят до обезлюдяване.
Какво бъдеще желаеме?
Човечеството посвети десетилетия на битката против свръхнаселеността. Днес сме изправени пред тъкмо противоположната задача – по какъв начин да съхраним цивилизацията си, без да жертваме напредъка, само че и без да изгубим бъдещето си в демографски срив.
Отговорът към момента не е явен. Но в случай че желаеме мощна България, би трябвало да го потърсим дружно – с политики, които освен подтикват, само че и въодушевяват младите да основават фамилии. Не по обвързване, а с готовност.
Преди години специалистите в международен мащаб биеха паника за така наречен демографска бомба – бурното повишаване на популацията и риска от дефицит на запаси. Днес паниката е друга: какво ще се случи, когато хората станат прекомерно малко?
Според прогнози на Организация на обединените нации международното население ще доближи своя пик през втората половина на XXI век и по-късно ще стартира да понижава. А проучване в влиятелното списание The Lancet даже планува, че това може да се случи още през 2060-те години. Причината е световен спад в раждаемостта – към този момент над две трети от човечеството живее в страни, където дамите раждат по-малко от 2,1 деца – границата за поддържане на постоянна бройка.
Демографската зима пристигна рано у нас
България е измежду страните, които усещат този проблем с особена заостреност. Страната ни влезе в " демографската дупка " още през 90-те години, а нейното ехтене продължава и през днешния ден – вижда се ясно в дефицита на младежи на пазара на труда и застаряващото население.
През 1970 година у нас коефициентът на плодовитост е бил 2,17 – задоволителен за поддържане на популацията. Днес този индикатор е към 1,5, а в избрани интервали е падал даже до сериозните 1,13. Според The World Factbook, това слага България измежду страните с най-ниска раждаемост в Европа.
Какво значи това?
На пръв взор – по-малко хора, по-малко напън върху околната среда. Но действителността е по-сложна. Икономиката се нуждае от напредък, а растежът идва с повече работещи, нововъведения и ползване. По-малко хора значи и по-малко мозъци, хрумвания и данъкоплатци.
В свят с намаляващо население доста артикули и услуги ще станат по-скъпи или просто ще изчезнат. Натискът върху пенсионната и здравната система ще пораства, а грижата за възрастните ще се стовари върху все по-малко младежи.
Пари против бебета?
Много страни към този момент ползват великодушни политики в поддръжка на фамилиите – майчински надбавки, облекчения за жилища, данъчни тласъци. И у нас такива ограничения се разискват все по-често. Но световният опит демонстрира: единствено с пари демографската рецесия не се взема решение.
Защо тогава хората не желаят деца?
Причината е по-дълбока. В модерното общество децата към този момент не са " нужда ", както в предишното. С повишаването на образованието и приходите родителството се трансформира във въпрос на избор. А този избор постоянно се отсрочва или се свежда до едно дете – поради кариерата, времето за себе си, пътуванията, свободата.
Парадоксално, точно нашите достижения – тъждество, налично обучение, икономическа независимост и дългоденствие – са измежду факторите, които водят до обезлюдяване.
Какво бъдеще желаеме?
Човечеството посвети десетилетия на битката против свръхнаселеността. Днес сме изправени пред тъкмо противоположната задача – по какъв начин да съхраним цивилизацията си, без да жертваме напредъка, само че и без да изгубим бъдещето си в демографски срив.
Отговорът към момента не е явен. Но в случай че желаеме мощна България, би трябвало да го потърсим дружно – с политики, които освен подтикват, само че и въодушевяват младите да основават фамилии. Не по обвързване, а с готовност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ