Търсенето на тъмна материя се отменя: проста теория обяснява 95% от междузвездната „пустота“
А в случай че е имало повече от един Голям гърмеж?
Възможно ли е Вселената да еволюира на скокове, като че ли се изкачва по гигантска стълба? Физик от университета в Алабама предложи необикновен мироглед за еволюцията на Космоса, който може да изясни най-загадъчните му свойства, без да включва тайнствени вещества, които учените безрезултатно търсят от десетилетия.
В продължение на съвсем един век астрономите следят по какъв начин галактиките се разпръскват все по-далеч една от друга с все по-нарастваща скорост. Стандартният космологичен модел изяснява това с действието на два хипотетични съставния елемент. Тъмната материя, невидима за телескопите от всевъзможен тип, със своята гравитация събира елементарното вещество в галактиките и техните купове, формирайки едромащабната конструкция на Вселената. А мистериозната тъмна сила, която изпълва цялото пространство, основава мощ на антигравитация, принуждавайки галактическите обекти да се разбягват все по-бързо и по-бързо. Според сегашните оценки забележимата материя съставлява едвам 5% от наличието на пространството, до момента в който тъмните съставни елементи съставляват 95%.
Но професор Ричард Лиу потвърди, че гравитационното взаимоотношение може да съществува даже при липса на маса. Това прекатурва всички типичен показа за гравитацията! Вместо един-единствен Голям гърмеж, който е породил нашата действителност, откривателят допуска поредност от сходни събития – времеви сингулярности, когато нормалните закони на физиката за миг престават да работят.
В такива моменти галактическото пространство незабавно се изпълва с спомагателна материя и сила. Събитията се случват толкоз бързо, че даже актуалните уреди не са в положение да ги записват. В средата на XX век астрофизикът Фред Хойл предлага теорията за стационарна Вселена, в която материята непрестанно се появява от празнотата, компенсирайки галактическото уголемение. Постоянната поява на материя обаче опонира на фундаменталния закон за опазване на масата и силата – принцип, съгласно който силата не поражда от нищото и не изчезва безследно, а единствено минава от една форма в друга. Но концепцията за късите проблясъци се вписва в общоприетия модел.
Всяка времева сингулярност поражда необикновен физически резултат – негативно налягане, сходно на това, което основава магнитно поле по силовите линии. Алберт Айнщайн написа за опцията за съществуването на такова събитие през 1917 година в публикация за космологичната константа. Комбинацията от позитивна енергийна компактност и негативно налягане провокира отблъскваща мощ, която кара пространството да се уголемява. Концепцията на Лиу не изисква въвеждането на екзотични понятия като „ негативна маса “ или „ негативна компактност “, като остава в границите на потвърдени научни закономерности.
Между експлоадиранията космосът се развива съгласно естествените закони. Случайните уплътнения, основани по време на идващото експлоадиране, последователно се укрепват от гравитацията. По този метод се образуват галактики и галактични купове. Това значи, че „ тъмните “ резултати се демонстрират единствено в късите моменти на сингулярност – когато нова порция материя и сила отмерено запълва пространството.
За да се ревизира новата доктрина, ще могат да се употребяват телескопи с висока разграничителна дарба – да вземем за пример обсерваторията Кек в Хавай или комплексът „ Исак Нютон “ на остров Ла Палма. Когато следят далечните галактики, астрономите мерят тяхното алено отместване – смяната в дължината на вълната на светлината, която демонстрира какъв брой бързо се отдалечава обектът. Колкото по-далеч е една вселена, толкоз повече нейното лъчение се измества към алената част на спектъра заради разширението на пространството.
Ако точността на измерванията е задоволителна, на графиката на зависимостта на дистанцията от аленото отместване би трябвало да се появят присъщи скокове. Трябва да се означи, че за провеждането на сходни опити няма да са нужни галактически телескопи като „ Джеймс Уеб “ – задоволителни са опциите на актуалните наземни обсерватории. Астрономите ще би трябвало да по нов метод да прегледат получените данни за стойностите на аленото отместване, с цел да видят плануваните от теорията стъпки в диаграмата на Хъбъл.
Ако хипотезата на Лиу се удостовери, физиците ще би трябвало да преразгледат фундаменталните си показа за структурата на Вселената. Историята на Вселената ще наподобява като поредност от къси моменти на бързо възникване на материя, разграничени от дълги интервали на умерено развиване. Подобен сюжет освен изяснява следените свойства на Космоса, само че и зачертава десетилетията работа по търсенето на стерилни неутрино, аксиони, суперсиметрични частици и други хипотетични детайли от периферията на действителността.
