„Опит за екстаз” от Димитър Бочев – за смисъла на живота и стойността на страстта
Писателят отстъпник и публицист Димитър Бочев – един от най-непоколебимите и ярки гласове на Радио „ Свободна Европа “ и един от околните другари и редактори на Георги Марков – обръща погледа си обратно в прям разказ равносметка.
„ Опит за възторг “ е персоналният дневник на търсенията на млад мъж в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, в сравнение с да живееш.
В умел и занимателен спор с професор Панчев, който е изтъкнат еднокнижник, Димитър възкресява разнообразни случки от предишното си. В този конфликт на действителности той открива, че остава до дъно „ чужденец” в личната си страна, а невероятният „ поток на съзнанието “ слага безконечните и нерешими въпроси за цената на пристрастеността, за съвместимостта и несъвместимостта сред вътрешните и външните полезности, сред гения и характера, сред морала и изкушението, сред божественото и човешкото.
Героите, които ще срещнете из страниците на „ Опит за екстаз”, равномерно крачат физически и нефизически „ по дюшемето на мансардата “ на човешкото съществуване от втората половина на XX век, разпръскват се в всекидневието и в спомените си и се изправят пред личните си граници в търсене един на различен.
В 450 страници се разлива една смела, експресионистична, богато напластена живопис от думи, напомняща по своята трудност и обръщение на широкоформатно платно на немския художник Герхард Рихтер (избрал също като Димитър Бочев сбогуването с родния дом пред задушаващия смут на тоталитарния режим).
„ Опит за възторг “ опустошава освен с опустошителната мощ на концепциите си, само че и с безмилостната хубост на езика си – лиричен, музикален, звучен, криещ особените комизъм и подигравка на личността, живяла не заради, а макар.
Това е разказ, който втурва индивида напред. Плетеница от нежни истории оттатък времето и пространството, която всеки ще разплете по друг метод.
Димитър Бочев е роден през 1944 година Следва философия в СУ „ Климент Охридски”. Многократно е задържан от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 година напуща незаконно страната и се открива в Западна Германия, където получава политическо леговище. Работи като постоянен извънщатен помощник на „ Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 година е програмен редактор в българската редакция на Радио „ Свободна Европа”, където дава отговор за културно-публицистичната стратегия „ Контакти”. През 1976 година е наказан задочно на 10 години затвор. Присъдата е анулирана от Върховния съд в София през 1992 година
фотография: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
След рухването на комунистическия режим е помощник на президента Желев по въпросите на филантропичната помощ от чужбина, а по-късно продължава активността си на публицист, мъдрец и неуморен страж на словото и индивида.
За цялостното си творчество е почетен с Юбилейната премия на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 година
Защо не преставам да пиша след толкоз безпътност ли? Ами тъй като словото е единственият нерешителен късмет най-малко ненапълно да осмисля вълнението да бъдеш човек…
Димитър Бочев
„ Опит за възторг “ е персоналният дневник на търсенията на млад мъж в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, в сравнение с да живееш.
В умел и занимателен спор с професор Панчев, който е изтъкнат еднокнижник, Димитър възкресява разнообразни случки от предишното си. В този конфликт на действителности той открива, че остава до дъно „ чужденец” в личната си страна, а невероятният „ поток на съзнанието “ слага безконечните и нерешими въпроси за цената на пристрастеността, за съвместимостта и несъвместимостта сред вътрешните и външните полезности, сред гения и характера, сред морала и изкушението, сред божественото и човешкото.
Героите, които ще срещнете из страниците на „ Опит за екстаз”, равномерно крачат физически и нефизически „ по дюшемето на мансардата “ на човешкото съществуване от втората половина на XX век, разпръскват се в всекидневието и в спомените си и се изправят пред личните си граници в търсене един на различен.
В 450 страници се разлива една смела, експресионистична, богато напластена живопис от думи, напомняща по своята трудност и обръщение на широкоформатно платно на немския художник Герхард Рихтер (избрал също като Димитър Бочев сбогуването с родния дом пред задушаващия смут на тоталитарния режим).
„ Опит за възторг “ опустошава освен с опустошителната мощ на концепциите си, само че и с безмилостната хубост на езика си – лиричен, музикален, звучен, криещ особените комизъм и подигравка на личността, живяла не заради, а макар.
Това е разказ, който втурва индивида напред. Плетеница от нежни истории оттатък времето и пространството, която всеки ще разплете по друг метод.
Димитър Бочев е роден през 1944 година Следва философия в СУ „ Климент Охридски”. Многократно е задържан от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 година напуща незаконно страната и се открива в Западна Германия, където получава политическо леговище. Работи като постоянен извънщатен помощник на „ Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 година е програмен редактор в българската редакция на Радио „ Свободна Европа”, където дава отговор за културно-публицистичната стратегия „ Контакти”. През 1976 година е наказан задочно на 10 години затвор. Присъдата е анулирана от Върховния съд в София през 1992 година
фотография: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
След рухването на комунистическия режим е помощник на президента Желев по въпросите на филантропичната помощ от чужбина, а по-късно продължава активността си на публицист, мъдрец и неуморен страж на словото и индивида.
За цялостното си творчество е почетен с Юбилейната премия на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 година
Защо не преставам да пиша след толкоз безпътност ли? Ами тъй като словото е единственият нерешителен късмет най-малко ненапълно да осмисля вълнението да бъдеш човек…
Димитър Бочев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ