Здравко Гавран е хърватски дипломат от кариерата, писател и литературен

 Здравко Гавран е хърватски посланик от кариерата, публицист и книжовен критик. Роден е през 1957 в Славонски Брод. През 1981 приключва Философския факултет на Загребския университет. Известно време работи в католическото издание Glas Koncila. В края на 80-те години се включва в политическото придвижване за основаване на самостоятелна хърватска страна, а през 1992-1993 е консултант на първия хърватски президент Франьо Туджман. От 1995 до през днешния ден е чиновник в Министерството на външните работи, с сан пълномощен министър. Гавран е професор по хърватски език и литература. Автор е на десетки проучвания, отдадени на събития в разнообразни точки на света, в това число в Европа и Близкия Изток, както и на осем книги.
Интервюто, което публикуваме с общителното съдействия на Давор Диянович и  Hkv, отразява само персоналните му позиции, а не тези на хърватското Външно министерство.

 

- Свидетели сме на съществени политически разтърсвания, въоръжени спорове и образуване на нови алианси. При това е все по-очевидно, че към този момент не съществува нито един мощен център или съюз, който да е в положение да господства и да насочва международните събития по свое, лично убеждение. По-скоро виждаме опълчване сред разнообразни сили и алианси, някои от които са сравними по своята мощност, а други - не. Светът като че ли е изгубил даже това минимално единение, поръчител за което беше и би трябвало да бъде Организацията на обединените народи и най-много нейният Съвет за сигурност. Това единение се крепеше на безмълвното единодушие на международната общественост с преобладаващата роля на Съединени американски щати и техните съдружници. Според Вас, вървим ли към многополюсен свят, т.е. към разпадането на досегашния международен ред?

- " Многополюсният свят " е разбиране от най-новата съветска теория, касаеща външната политика и сигурността. Използвайки този термин, Русия желае да каже, че светът през ХХІ век към този момент не е и не може да бъде " биполярен " (Западът и НАТО против комунистическия блок, който се разпадна преди съвсем трийсет години), нито " еднополюсен ", тъй като Съединени американски щати - сами или дружно със своите европейски и други съдружници, към този момент не са в положение да преобладават, т.е. да бъдат международен хегемон. Русия желае да каже, че през последните години редица други страни възвърнаха или укрепиха своята икономическа, политическа и военна мощност. Става дума, преди всичко, за самата Русия, както и за Китай, в качеството им на свръхдържави, а също за редица районни сили, като Индия, Пакистан, Япония, Иран и Турция. Своя роля имат и към този момент съществуващите и евентуално вероятни районни алианси (европейски, арабски, тихоокеански, африкански, латиноамерикански и т.н.). Но, колкото и нова (а съгласно някои, и оригинална) да наподобява концепцията за " мултиполярността ", на процедура тя е продължение на остарялата теза, обоснована преди повече от двайсет години от консервативния американски политолог Самюел Хънтингтън. Тя е обвързвана с нуждата от преформатиране на световния ред, формирал се след Втората международна война, с оглед началото на " конфликта/сблъсъка на цивилизациите " и беше стартирана от Хънтингън още през 1996 в фамозната му книга " Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на международния ред ". В нея той предвижда, че бъдещите войни ще се водят сред обединени на цивилизационен принцип страни.

От друга страна, от 1945 до наши дни и изключително през последните трийсетина години, светът значително се промени в стопански, демографски и редица други аспекти. Някои страни, принадлежащи към общността, известна в близкото минало като Трети свят или като " разрастващи се страни ", в това число Китай, а също Индия, Индонезия, Бразилия, Мексико и Нигерия, укрепиха позициите си във всяко едно отношение. На интернационален диалект, тези набиращи мощност страни се дефинират като «emerging nations». Става дума за страни с бързо възходяща стопанска система, претендиращи за надалеч по-значима роля в интернационалните връзки, в сравнение с тази, която играеха през втората половина на ХХ век. Символ на първата фаза в развиването на събитията бяха обединяванията на най-развитите страни в света, като Организацията за икономическо съдействие (ОИСР) и Г-7. Символ на втората пък са Г-20, БРИКС (в страните от тази група живеят 40% от международното население) и така нататък

В същото време концепциите, които до неотдавна бяха нападателно прокарвани от Съединени американски щати и Запада, като цяло, като мултикултурализма, демократизацията или " износа на народна власт ", т.е. концепциите за трансформирането на цялата планета по западните стандарти, в последно време наподобяват все по-утопични. Все повече са тези, които намерено се съпротивляват на сходни желания, защитавайки суверенитета и легитимността на другите модели на ръководство. Става дума да вземем за пример, за китайския модел, съчетаващ пазарния капитализъм, етатизма и ограничението на демокрацията в границите на еднопартийната ( " комунистическа " ) система.

И по този начин, дали вървим към " многополюсен " свят и раздробяване на " международния ред "? Несъмнено е по този начин. Трудно е обаче да се каже, по какъв начин ще наподобява този нов свят и коя ще е геополитическата му доминанта, какви блокове ще се образуват, а кои ще се разпаднат; къде ще минава границата сред новите блокове и зони на влияние; какъв брой време ще е належащо с цел да се утвърдят новите " демаркационни линии " ; каква конкуренция ще породят тези процеси, какъв брой търговски войни, спорове, вътрешни разломи и идеологически конфликти ще провокират; кои нации и страни ще завоюват, а кои ще се окажат губещи; ще станем ли очевидци на нови завоевателни войни и всеобща миграция; ще се ориентират ли някои сили към разширение на личното си " витално пространство " и така нататък

Следва да отбележа, че в тази игра има маса фактори и аспекти, като стартираме с геополитическите и геоикономическите, минем през демографските и културно-религиозните, и стигнем да енергийните, екологичните, климатичните и медицинските (сушите, дефицитът на храна и питейна вода и подбудената от това миграция, евентуалните " войни за вода " или плодородни земи, както и естествените произшествия, епидемии, пандемии и т.н.). Важна роля играят и научно-техническите фактори (третата технологично-информационна гражданска война и кибервойните, бързо развиващият се изкуствен интелект, роботизацията; въздействието на всичко това върху хората и пхихичното им здраве, тяхната обитаема среда, живота на флората и фауната и т.н.).

- На европейския континент нараства напрежението, подбудено освен от вътрешните несъгласия, само че и от спора сред западните страни и Русия, а в последно време - и Турция. Къде се корени това напрежение?

-  Липсата на задоволително схващане и " стягането на възлите " в връзките сред главните западни сили - Европейски Съюз и НАТО, от една страна, и Русия - от друга, което продължава към този момент няколко години, са подбудени от дълбоки и в това време сложни за хващане аргументи. Всичко това в действителност е обезпокоително, само че не е наложително да докара до съдбовен край. Впрочем, най-добре е да илюстрираме еволюцията, довела до настоящето положение на нещата, с съответни образци, другояче рискуваме за затънем в догатки и спекулации.

При ръководството на президента Борис Елцин (1991-2000) в Русия бяха осъществени огромни промени, бе комплициран завършек на ръководството на руските реакционно-комунистически сили, т.е. беше осъществена демократизацията на страната. Тя се обърна към Запада. В оня интервал на " дива " приватизация и капитализация породиха и така наречен олигарси, които безусловно изсмукваха всички витални сокове на страната и прехвърляха в чужбина великански финансови средства, извоювани от употребата на съветските естествени запаси. Путин (който първо беше назначен за министър председател, през 2000-та стана президент, след това отново беше министър председател, а през днешния ден още веднъж е държавен глава), осигурявайки си поддръжката на основни фрагменти от своята някогашна работа - Комитет за Държавна сигурност (на СССР), си сложи задачата или да " откри надзор " над олигарсите или да ги " ликвидира ". Така бе сложено началото на " чистката " в олигархичните среди, в хода на която някои от принадлежащите към тях " капитулираха ", а множеството от другите бяха съдени и вкарани в пандиза.

Най-известният от тях е Михаил Ходорковский, който беше в съветски затвор от 2005 до 2013, след което - под натиска на Запада - беше освободен и се пресели във Англия. Друг съветски багаташ - Борис Березовский, който също се разгласи против Путин (макар че при започване на кариерата му го подкрепяше), също избяга в Англия, с цел да избегне наказването, наложено му от съда, лишил му и бизнес-империята, основана от него по време на приватизацията. Както е известно, Березовский умря през 2013 при недокрай изяснени събитие (беше оповестено, че се е обесил).

Впрочем, още в края на 2006 гибелта на някогашния съветския агент/беглец Литвиненко в Лондон притегли вниманието на международните медии и на дипломатическата общественост. Твърдеше се, че той евентуално е бил токсичен с радиоактивен изотоп на полоний 210, сипан в чая му. И откакто Москва отхвърли много нахалните искания на Лондон, който искаше да му бъде дадена опция да търси виновниците в самата Русия, това предизвика самобитна британско-руска дипломатическа война. Естествено, Вашингтон, членовете на НАТО, както и Европейският съюз, заеха страната на британците...

- Искате да кажете, че тези събития са повлияли значително върху всички последвали?

-  Да, най-малко по този начин наподобява на пръв взор. Дипломатическо-разузнавателната война обаче беше единствено пролог към утежняването на връзките сред Запада и Москва. Така да вземем за пример, бяха прекратени постоянните срещи на високо ниво сред представителите на Европейски Съюз и Русия, усили се и пропагандната война. Западните сили и Сорос внезапно усилиха своята финансова и друга поддръжка за съветската съпротива, стремейки се да доведат на власт в Москва някакви други партии. Путин обаче, съумя да ги обезврежда и победи. Всички тези многогодишни старания доближиха кулминационната точка си в Киев, под формата на всеобщи митинги с присъединяване на снайперисти. Сред скритите участници в тези събития бяха разнообразни задгранични специфични служби и специалисти. Преди така наречен " Майдан ", украинският президент Янукович реши да се откаже от към този момент съгласувания контракт за асоциация с Европейски Съюз (както е известно, Съюзът се опита и съумя да подписа сходни контракти с няколко страни от така наречен " Източно партньорство " ). Този контракт поставяше под въпрос съществуващите в оня миг връзки сред Украйна и Русия в областта на свободната търговия и икономическото съдействие.

В отговор на това решение на Янукович и по-точно - на забавянето на процеса на сключване на контракта за асоциация, уредниците на всеобщите митинги реагираха мигновено още през декември 2013. Техните дейности доведоха до това, че през февруари 2014 Янукович беше свален. На собствен ред, това предизвика отделянето на Крим и въоръжения протест в Донбас, в следствие от който бяха основани две " държави-парии " на територията на украинските Донецка и Луганска области. Между другото, там живеят до 55% етнически руснаци и обичайно има мощни проруски настроения.

- Тоест, твърдите, че западните сили са повлияли значително върху развиването на събитията в Украйна?

-  Точно по този начин. Те действаха без да осъзнават добре вероятните рискови последствия и нежелателни резултати. Според западните медии, Европейски Съюз и Съединени американски щати са вложили пет милиарда $ за свалянето на проруския президент в Украйна. Беше открито също, че самият Янукович, дружно със своите политически и бизнес съратници, е откраднал от украинския бюджет (по някои данни) над 70 милиарда $. През март 2014 в Крим влязоха (макар и без отличителни знаци) съветски елементи, а през април там беше извършен и съответният референдум. В резултат от това, Крим, който през 1954 беше трансфериран административно в състава на Украйна, беше причислен към Руската Федерация.

В интернационалните връзки обаче, за всичко, което се прави в прорез с разпоредбите, се постанова да се заплаща и последващото развиване на събитията го удостовери. Москва се възползва от едностранното обособяване на Косово от Сърбия, осъществено с покровителството на Съединени американски щати, заобикаляйки Организация на обединените нации и в прорез с интернационалното право, като казус, извиняващ присъединението на Крим. След това, в Донбас избухна протест и стартира революция (на процедура, това бе " опосредствана война " ), която вследствие на големи старания завърши с нежно помирение и с така наречен Споразумения от Минск. Последните разрешиха да бъде реализиран един извънредно неустойчив мир, който доста наподобява на " примирията " с присъединяване на Хърватска, по време на юговойните през 1991-1995, само че не повече от това. Украинският възел занапред би трябвало да бъде развързан. Украйна си остава огнище на напрежение, което може да повлияе мощно отрицателно както на източноевропейския район, по този начин и на континента, като цяло, водейки до борба и преразпределяне на силите. ОССЕ се пробва да играе ролята на медиатор директно на място, следейки за спазването на примирието, само че явно не може да го подсигурява на процедура.

Оттогава насам Съединени американски щати, Европейски Съюз и редица други страни оказват напън върху Русия с разнообразни дипломатически средства и наказания, само че Москва по този начин и не отстъпи от позициите си. Ситуацията в Украйна остава извънредно тежка и значително безредна. След някои помирителни стъпки на Русия глобите стагнираха, само че неотдавна Тръмп и Съединени американски щати още веднъж ги ескалираха.

Ако към всичко това прибавим и случая от 2018 с мнимото отравяне на някогашния съветски сътрудник Скрипал в Англия, за което Лондон упрекна специфичните служби на Москва и даже нарочи за отговорни двама съветски жители, излиза наяве, че избрани сили не престават да са извънредно незаинтересовани от подобряването на връзките сред Русия и Запада. Както е известно, става дума за някогашен съветски боен шпионин, който - в качеството си на двоен сътрудник на английската специфична работа МИ-6 - преди време разкри имената на неколцина съветски сътрудници във Англия. Заради това, през 2006 той бе наказан за държавна измяна в Русия, само че през 2010 беше включен в най-голямата от края на студената война насам замяна на шпиони сред Руската Федерация и Запада. Тоест, от игрите на разузнаванията се употребяват избрани политици, само че истината е, че и самата политика все по-силно се въздейства от дейностите на специфичните служби. Всичко това е интегрална част от тези истории, които се употребяват с цел да бъдем манипулирани, само че не то е същинската причина за утежняването на връзките сред Русия и Запада.

- Цитирахте няколко образеца, които илюстрират степента на утежняване на тези връзки. Какво бихте споделил обаче, за дълбоките геополитически цели, които стоят в основата на всички тези събития?

- Първо, желая да припомня, че в това изявление - изключително поради обстоятелството че съм чиновник на хърватското Външно министерство - изричам единствено своето персонално мнение, също така не съм податлив безогледно и машинално да проучвам и изяснявам дълбоките аргументи или (не)забележимите цели на избрани процеси. Разбира се, някои фундаментални фактори и техните аргументи се виждат от всички, даже с просто око. Въпреки това, в комплексните модерни условия, всяка сериозна национална политика, изключително политиката на мощните страни и недържавни субекти, не е едностранчива или еднопосочна и, по принцип, мъчно може да бъде разбрана от " простосмъртните ". Макар че мнозина мислят обрятното и имат вяра, че всичко им е ясно. В тази връзка бих желал да припомня, че нормално най-дълбоките, " стратегически " цели се прикриват най-добре, като обществеността бива сполучливо манипулирана. " Хибридната война ", която преди беше известна като " пропагандна " и която през днешния ден се разшири доста за сметка на киберпространството и разнообразни други средства, основани от актуалните учени, инженери и програмисти, изключително във военния бранш, е нужна преди всичко с цел да бъдат прикрити дълбоките аргументи за осъществяването на избрани дейности. За задачата се подчертава върху това, което виждаме на повърхността. Тоест, хвърлят ни прахуляк в очите. Понякога главната причина е политическа, различен път е икономическа, военна или пък касае сигурността. Понякога става дума за частни ползи (корупция, подкупи, персонално обогатяване или опазване на насъбраното богатство). Понякога страната или други интернационалните субекти обслужват ползите на корпорациите или невидимите властови центрове. Разбира се, основна роля играе и войната за надзор над енергоносителите и естествените запаси.

Друг път пък сме очевидци на явления, подбудени от аргументи, които изобщо не касаят директно района, където се реализират дипломатическите или действителни конфликти, а са свързани с потреблението на тези райони или несъгласия за напълно разнообразни (екзогенни) цели.

-  Разбирам, още повече, че що се отнася до връзките с Русия, надалеч не всичко е покрито с загадка тъй че да не могат да бъдат изяснени най-малко главните аргументи и вероятните последствия...

- Прав сте. Съществуват някои пояснения, които бих могъл да озвуча. Не се постанова да отиваме прекомерно надалеч, т.е. можем да останем в границите на съответните, известни ни обстоятелства, както и на това, което знаем от прашните архиви. Така, в оповестените неотдавна диалози сред президентите Елцин и Клинтън, съветският държавен глава твърди американския си сътрудник, че наследникът му Путин (когото одеве е назначил за министър председател и който малко по-късно поема краткотрайно и функционалностите на президент на Руската Федерация), има качества на общественик от висока класа и ще укрепи демокрацията и положителните връзки със Запада. По това време, а също и през идващите години, Западът настояваше Русия, както и доста други постсоциалистически страни, да схване оптимално западните демократични стандарти, полезности и критерии, в това число равнопоставеността сред хетеро- и хомосексуалните. Както е известно, личната ми страна - Хърватска, също беше подложена на мощен напън да одобри тези условия на Запада, като това продължава и през днешния ден. В същото време на Запад стартират да осъзнават, че редица страни, в това число членове на Европейски Съюз и НАТО, се съпротивляват на формалната теория и политика и не желаят да одобряват новите либерално-демократични западни " канони.

И по този начин, оказа се, че Путин - въпреки да показва положителната си воля - не желае, или не може да играе по свирката на Съединени американски щати и Англия по тези въпрози, които са жизненоважни за него, или по-скоро за Русия. Западните страни (не всички, а някои - без изключително желание) се пробваха с разнообразни средства да отслабят позициите на Путин и да спомагат за свалянето му от власт. Това обаче не се случи. Въпреки обективно влошаващата се обстановка, Путин съумя да укрепи властта си. Най-опасен за него бе интервалът на ниски цени на петрола, само че и той към този момент е в предишното.

В същото време значително набъбна (нещо, което западните специфични служби пропуснаха да виждат навреме) оперативната боеспособност на съветската войска, която след разпадането на Съветския съюз дълго време се смяташе за " купчина остаряло желязо " и " гнездо на бюрократични, корумпирани и зле готови фрагменти ". След краха на Съюз на съветските социалистически републики съветските въоръжени сили разполагаха с много скромни бюджетни средства, бяха разорени в механически и учредителен аспект и не бяха в положение да се опълчват дейно на Запада. През първите години на сирийския спор да вземем за пример, Москва нерядко отстъпваше, сблъсквайки се със западната самонадеяност и решителност във връзка с режима в Дамаск.

Това беше действителното съответствие на военните сили, несъмнено, в случай че не броим нуклеарното оръжие. Истината обаче е, че единствено някой вманиачен би дръзнал да го употребява, т.е. нуклеарната война следва изцяло да бъде изключена, като вид. Естествено, би трябвало да си деликатен към съперник, който разполага с нуклеарно оръжие (пример за това са Северна Корея, само че също и Израел, Пакистан, Индия и други страни) и да не го провокираш, принуждавайки го да прибегне до нуклеарния си боеприпас като извънредно средство.

Постепенно, без непотребен звук и надалеч от погледа на западните сътрудници, съветските въоръжени сили бяха възобновени и осъвременени. През последните две години Русия сподели в Сирия новото равнище на боеспособност на своята войска, отличното и техническо доставяне и превъзходната и съгласуваност. Освен това Москва показва забележителни дипломатически умения, освен това придържайки се към градивни позиции в връзките със Запада и други субекти, като Афганистан да вземем за пример, както и в битката против тероризма. В резултат, Асад, макар първичните упования, че е жертван да претърпи проваляне и да загуби властта (още през 2011 всички западни сили побързаха да го " отпишат ", оспорвайки легитимността му), реализира радикален поврат в хода на войната, употребявайки помощта на Русия, Иран и " Хизбула ". Дамаск си върна съвсем всички изгубени райони, с изключение на Идлиб и зоните на североизток, които се управляват от кюрдите, чиито въпрос остава неуреден. Тоест, Асад излезе победител, а Съединени американски щати изгубиха преобладаващата си позиция. За Близкия Изток, това е нещо напълно ново.

Сега сирийската войска има намерение да си върне и последните зони, следени от бунтовниците. В същото време, към Сирия, в Средиземноморието, са съсредоточени американски и съветски ракетни и други въоръжения. Всичко това поражда доста съществени опасения. В Идлиб пък са струпани към 3,5 милиона души, най-вече бежанци от други региони на Сирия. Те са застрашени от огромна филантропична злополука, която може да взриви следващата " миграционна бомба ". Междувременно, извършените при започване на септември съветски военни учения в източната част на Средиземноморския район, също пораждат опасения. В тях участваха 26 кораба от Северния, Балтийския и Черноморския флот, както и от Каспийската флотилия. Част от тях са въоръжени с крилати ракети " Калибър ". Освен това, отново при започване на септември, през Гибралтар в Средиземно море влезе американската атомна подводница Newport News, въоръжена с крилати ракети " Томахоук ". На този декор, своето урегулиране чакат рисково изострилите се израелско-ирански, израелско-сирийски, американско-ирански и арабско-ирански връзки.

- Виждам, че от Европа се преместихме към Близкия Изток...

-  Така е, тъй като едното е обвързвано с другото, както прочее и с третото (Тихоокеанския регион) и четвъртото (Африка), също така демонстрацията на мощност и преразпределянето на силите в Близкия Изток въздействат върху европейските, като и върху интернационалните връзки, като цяло.

Затова си коства да си напомним, какво предшестваше сирийската революция, която доста бързо се трансформира в районна и " опосредствана ". Неин директен предходник беше така наречен " арабска пролет ". Тази съвсем единна вълна се надигна през декември 2010 в Тунис (т.е. четири години преди следващата " оранжева гражданска война " в Украйна), с цел да залее по-късно целия Близък Изток, в това число Либия и Египет. Погледите на всички последователи на Запада и на демократично насочените хора бяха приковани към тези събития. Те мощно (и доста наивно) се надяваха, че властническите ислямски режими ще паднат и, че в Близкия Изток и Северна Африка, т.е. в арабско-мюсюлманския свят, ще бъдат построени демократични системи по западен пример (и по западно желание), т.е. в цялостно сходство със зле прикриваните ползи на Запада.

Да си напомним еуфорията, която цареше в тези дни и която след това всички медии се постараха да забраавят, защото станахме очевидци на тъкмо противоположното на това, на което всички разчитаха и се надяваха. Радикалният ислямизъм още повече укрепи позициите си, а автократите - остарели или нови, още веднъж поеха ръководството. Либия се трансформира в " страна на хаоса ", в която няколко групировки водят борба за власт. Самопровъзгласилата се " Ислямска страна ", нанесе великански ущърб на Сирия и Ирак, унищожи десетки хиляди хора и предизвика всеобща миграция. Доброволци от всички краища на света, където господства ислямът, се насочиха там с цел да водят война на страната на така наречен " Халифат ". Впрочем, от този момент насам мнозина джихадисти, в това число и фамилиите им, се върнаха в родината си или се трансферираха в други райони. Стихийният и огромен приток на мигранти от Азия и Африка, а напоследък и от Латинска Америка, дотам потресе жителите на Европейския съюз и породи такива политическти промени, че през днешния ден Европейски Съюз се сблъсква с може би най-голямото за цялата си история предизвикателство пред неговата непоклатимост - вътрешна и външна.