98 години Етър!
98 години се навършват през днешния ден от основаването на футболен клуб “Етър ”. На 24 април 1924 година в постройката на тогавашната Девическа гимназия (сега Факултетът по изобразително изкуство в центъра) се привиква общо заседание на футболните деятели. Целта е съществуващите към този момент клубове в града да се обединят. Всички са “за ”, а полемики провокира единствено името на бъдещия клуб – “Янтра ”, “Орлов връх ” или “Етър ”. След горещи разногласия надвива мнението клубът да бъде наименуван на славянското име на р. Янтра.
„ Виждайки, че разцеплението води до намаляване на футбола във В. Търново, създателите на МСК, въпреки и пръснати в четири враждуващи между тях клуба, взехме решение да си подадем ръка и в името на напредъка на футбола в града клубовете да се обединят. Така на 24 април 1924 година се свика Общо заседание в една от стаите на Девическата гимназия (днес – Факултет по изобразително изкуство). Събранието беше доста бурно и всеобщо посетено. Направени бяха три оферти за име на новия единен клуб – “Янтра ”, “Орлов връх ” и “Етър ”. След доста горещи разногласия клубът получи славянското име на река Янтра – “Етър ”, споделя в спомените си Никола Илиев.
Така се ражда ФК “Етър ” (Велико Търново).
През 2014 година във връзка на 90-ия празник на постройката, където е основан “Етър ” бе открита паметна плоча, на която на всеки 24 април искащите слагат цветя. След две години нашият обичан клуб ще навърши 100 години и ще чества древен празник!
Името “Етър ” идва от наименованието на реката Янтра, чието име е гетско и звучи като Атрюс. Най-ранното сведение за нея намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската ера у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес – като Iatrus.
Същото удостоверява и Иван Дуриданов в студията си “Староевропейската хидронимия като извор за етногенезиса на балканските нации ”: “Атрюс е приток на Дунав, днешната река Янтра (дълга 285.5 км), в горното течение след Габрово се наричала Етър. Името е засвидетелствано в антични извори: Антрус при Херодот (V в. прочие Хр.), Йетерус (Плиний), Йатрум (Iord.Get.) ”, написа той. Забележете: още в V век преди новата епоха!
А етимологията на думата “Етър ” е от индоевропейския корен *etro, чието значение е “бърз, избухлив ”. Предложена още от В. Томашек (1894: Die alten Thraker. II: Die Sprachreste. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 2, 92.), тя се приема от множеството откриватели на тракийския език и е прекомерно евентуална, написа Светлана Янакиева. Иван Дуриданов прецизира етимологията: от индоевропейското ентру (бърз, буен), ствиснем. етар (бърз, избухлив, силен), латв. ентрс (бърз, силен), севлит. атрус (буен), като думата е заета и употребена по-късно от античните траки. Езиковедите ни търсят пояснение измежду редица непознати езици, само че по една или друга причина са пропуснали старобългарската дума яндръ – бърз, тя по същия метод дава пояснение за името на реката.
Днешното наименование на реката – Янтра, произлиза от по-старото Етър/Йетър, което е правоприемник на тракийското име. Трябва да се означи проучването на М. Младенов, който отхвърля постоянно изказваното в езиковедската литература изказване, че реката се назовава Етър единствено в горното си течение, а в междинното и долното – Янтра, употребявано и от В. Георгиев за мотивиране на тезата му.
Като изследва българските приказва на остарялото локално население в Средна Северна България, откривателят открива, че в нито едно населено място от Велико Търново до устието измежду носителите на обичайния диалект не се среща Янтра, а единствено Йетър. Това изказване е в единодушие и с формите на името от ХVII и ХVIII в. Jetar (у Петър Богдан) и ‘Ietеr (у митрополит Милетий Артоски). Т.е. доста преди се споделя Янтра, реката е носила името Йетър. С вмъкването на “н ” в актуалната форма се стига и до днешното й име Янтра.
В последна сметка безспорното умозаключение е, че Етър значи “бърз, избухлив, мощен ”.
„ Виждайки, че разцеплението води до намаляване на футбола във В. Търново, създателите на МСК, въпреки и пръснати в четири враждуващи между тях клуба, взехме решение да си подадем ръка и в името на напредъка на футбола в града клубовете да се обединят. Така на 24 април 1924 година се свика Общо заседание в една от стаите на Девическата гимназия (днес – Факултет по изобразително изкуство). Събранието беше доста бурно и всеобщо посетено. Направени бяха три оферти за име на новия единен клуб – “Янтра ”, “Орлов връх ” и “Етър ”. След доста горещи разногласия клубът получи славянското име на река Янтра – “Етър ”, споделя в спомените си Никола Илиев.
Така се ражда ФК “Етър ” (Велико Търново).
През 2014 година във връзка на 90-ия празник на постройката, където е основан “Етър ” бе открита паметна плоча, на която на всеки 24 април искащите слагат цветя. След две години нашият обичан клуб ще навърши 100 години и ще чества древен празник!
Името “Етър ” идва от наименованието на реката Янтра, чието име е гетско и звучи като Атрюс. Най-ранното сведение за нея намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската ера у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес – като Iatrus.
Същото удостоверява и Иван Дуриданов в студията си “Староевропейската хидронимия като извор за етногенезиса на балканските нации ”: “Атрюс е приток на Дунав, днешната река Янтра (дълга 285.5 км), в горното течение след Габрово се наричала Етър. Името е засвидетелствано в антични извори: Антрус при Херодот (V в. прочие Хр.), Йетерус (Плиний), Йатрум (Iord.Get.) ”, написа той. Забележете: още в V век преди новата епоха!
![]( https://sportal365images.com/process/smp-images-production/sportal.bg/24042022/9680c0b7-e6d3-4e61-b474-8586bf824ffd.jpg?operations=fit(1100:608) )
А етимологията на думата “Етър ” е от индоевропейския корен *etro, чието значение е “бърз, избухлив ”. Предложена още от В. Томашек (1894: Die alten Thraker. II: Die Sprachreste. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 2, 92.), тя се приема от множеството откриватели на тракийския език и е прекомерно евентуална, написа Светлана Янакиева. Иван Дуриданов прецизира етимологията: от индоевропейското ентру (бърз, буен), ствиснем. етар (бърз, избухлив, силен), латв. ентрс (бърз, силен), севлит. атрус (буен), като думата е заета и употребена по-късно от античните траки. Езиковедите ни търсят пояснение измежду редица непознати езици, само че по една или друга причина са пропуснали старобългарската дума яндръ – бърз, тя по същия метод дава пояснение за името на реката.
Днешното наименование на реката – Янтра, произлиза от по-старото Етър/Йетър, което е правоприемник на тракийското име. Трябва да се означи проучването на М. Младенов, който отхвърля постоянно изказваното в езиковедската литература изказване, че реката се назовава Етър единствено в горното си течение, а в междинното и долното – Янтра, употребявано и от В. Георгиев за мотивиране на тезата му.
Като изследва българските приказва на остарялото локално население в Средна Северна България, откривателят открива, че в нито едно населено място от Велико Търново до устието измежду носителите на обичайния диалект не се среща Янтра, а единствено Йетър. Това изказване е в единодушие и с формите на името от ХVII и ХVIII в. Jetar (у Петър Богдан) и ‘Ietеr (у митрополит Милетий Артоски). Т.е. доста преди се споделя Янтра, реката е носила името Йетър. С вмъкването на “н ” в актуалната форма се стига и до днешното й име Янтра.
В последна сметка безспорното умозаключение е, че Етър значи “бърз, избухлив, мощен ”.
Източник: sportal.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ