Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
97 753 гласа или 3.017%. Толкова завоюва Българска социалистическа партия на предварителните парламентарни избори. Резултатът слага партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място - даже след МЕЧ и „ Величие “.
За пръв път от началото на прехода Българска социалистическа партия няма да бъде парламентарно показана.
Как се показа левицата на предварителните парламентарни избори, извършени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на Българска социалистическа партия в Бургас – десета позиция.
В две области Българска социалистическа партия е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите достижения на Българска социалистическа партия – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред Българска социалистическа партия още веднъж застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е отговорен?
Най-лесно е водачът Крум Зарков да бъде разгласен за отговорен и като „ доказателство “ да се приложи класирането в Бургас, където той бе лидер – най-лошото за левицата.
Лесно, само че погрешно. Защото Крум Зарков в действителност се би за социалистическата партия и левите хрумвания като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не единствено той. Това се отнасяше за цялото ново управление на Столетницата.
Но те изгубиха.
Защо?
Защото просто им пристигна времето, с други думи – изгубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, след това Българска работническа партия и Българска комунистическа партия въплъщаваха битката за правата на служащите и срещу фашизма. След 9 септември 1944 година Българска комунистическа партия стана партията страна, която реализира индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се споделяше тогава.
Но 45 години по-късно пристигна 10 ноември 1989 година И за огромна част от хората тези издигнати „ три Българии “ нямаха никакво значение, щом „ не живеем като на Запад “.
И Българска социалистическа партия по едно и също време стана „ пазителката “ и „ реформаторката “. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на обществената цена на прехода. И очевидно добре се справяше, откакто съумя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите някогашни управителни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които избират да показват Българска социалистическа партия като антиевропейска ретроградна мощ, комфортно не помнят, че министър председател от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за участие на България в Европейски Съюз, а различен министър председател от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това значи, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го въплъщава.
Това умеене позволяваше на левицата дълго време да резервира към милион гласове и в случай че на дадени избори загуби част от тях, по-късно да ги възвърне.
Защото Българска социалистическа партия бе европейското ляво в България. Социалистите постоянно са били уверени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата Българска комунистическа партия се споделяше „ Път към Европа “.
Това бе общественост от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че по този начин духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но резервираха запасите си и в никакъв случай не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които напълно не са от началото на войната в Украйна. Тези към милион българи в никакъв случай не одобриха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и татковци, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, даже осмивано.
Те продължаваха да празнуват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите в никакъв случай не одобриха, че страната би трябвало да се отдръпна изцяло отвред, че не би трябвало да пази по-слабия – служащия, майката с дребни деца, индивидът от дребните селища.
По-късно, когато България стана част от Европейски Съюз, алените не гледаха като на божия заръка на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се нервират от раболепието на наши управници пред „ началниците от Брюксел “.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха завършек на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А също така стартира война с президента Румен Радев, който симпатизантите на левицата харесваха. И Българска социалистическа партия не просто мръдна от своите съвсем милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 година тя стартира да ги губи методично, като че ли с всеки идващ избор слизаше едно ходило надолу. И по този начин стигна до 184 хиляди гласа през 2024 година И като че ли това не беше задоволително, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните водачи на левицата, той беше надълбоко неизвестен. Сигурно и околните и роднините на малцината, получили късмет за кариерно развиване с помощта на този факт, не го одобряваха.
И съперниците на Българска социалистическа партия зачакаха тя безшумно да почине.
Но при започване на тази година столетната Българска социалистическа партия направи нещо, което към този момент никой не очакваше от нея – генерална смяна. При това осъществена стремително. Социалистите се проведоха, организираха конгрес и избраха нов водач – Крум Зарков. И той въплъщаваше това, което симпатизантите на левицата желаеха да видят отпред на своята партия – съвременен европеец, деятелен и млад, кадърен да води и съставлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена към този момент бе Румен Радев.
Той в никакъв случай не напомни, че в миналото е бил член на Българска комунистическа партия (а няма по какъв начин да не е бил, откакто е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не сподели, че „ сърцето му бие отляво “, даже когато пристигна на „ Позитано “ 20 да благодари за поддръжката на президентските избори през 2016 година Но се обявяваше поредно против ГЕРБ, който алените бяха припознали за главен конкурент след залеза на Съюз на демократичните сили.
Радев почиташе героите антифашисти, само че в никакъв случай не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 година Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди против политици, журналисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „ Св. Неделя “. Тези дати се използваха година след година, с цел да демонстрират на алените „ къде им е мястото “ - при „ отговорните “, при изгубилите Студената война, които би трябвало да изтърпят, каквото им се поставя да изтърпят.
И не на последно място – Радев сподели, че „ над Крим се вее съветското знаме “.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на Българска социалистическа партия Радев стана „ нашето момче “. Червените видяха в него индивида, който може да ги води и с който те още веднъж да се усещат спечелили.
Някои социолози от дълго време обръщат внимание, че има към един милион някогашни леви гласове, които на никое място не са отишли, а чакат да се появи някой, за който да гласоподават. И той се появи – Радев.
И в този момент резонно поражда въпросът ще оцелее ли Българска социалистическа партия след погрома „ Радев “?
Защото Радев й взе съвсем всички гласоподаватели (за Българска социалистическа партия наподобява главно са дали избор хората, които не могат „ да предадат концепцията “ и своята младост), лиши й вярата, че отново може да управлява страната, с други думи – лиши й бъдещето. За „ Прогресивна България “ гласоподаваха
1 444 924 души, за „ БСП-Обединена левица “ - 97 753.
През 1990 година сините пееха „ 45 години стигат, времето е наше “, само че тогава Българска социалистическа партия оцеля, тъй като откри смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази обществената цена.
Но в този момент Радев сподели: „ Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното държание на старите партии “. И може би нареждаше и Българска социалистическа партия измежду тях.
Затова Крум Зарков и управлението на Българска социалистическа партия имат доста – доста сложна задача. Да дадат нов смисъл на Българска социалистическа партия.
И то във времена, когато за ляво и дясно към този момент не е съвременно да се приказва. Когато концепциите не са на фундамент. А за социалистите те постоянно са били значими.
Ако откри нов смисъл - да бъде нужна, друга от " Прогресивна България " на Радев, Българска социалистическа партия ще оцелее. Ако обаче потърси опора след мъчителния електорален удар в старите клишета - безшумно ще си отиде. Тихо, тъй като ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните - с други думи публицистите ще престанат на вървят на " Позитано " 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на Българска социалистическа партия. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
