“Щиглецът“ на Дона Тарт полита на екрана
960-те страници в „ Щиглецът “ на Дона Тарт са пай ярка модерна литература, отличена с „ Пулицър “ и неизбежно попаднала в окомера на Холивуд, въпреки че комплицираният, компактен, от време на време скучен, само че непроменяемо емоционално въздействащ разказ на романа принадлежи към графа „ невъзможни за екранизация “.
Филмът на Джон Кроули е заслужен и естетически изискан опит, макар че дръзналите да прочетат и обикнат оригинала неизбежно ще отрежат: „ И този път книгата е по-добра “. Екранизациите въпреки всичко имат за цел да стигнат до по-широка публика от читателската и огромна част от феновете му евентуално няма да са разгръщали оригинала.
Той съвсем конкурира по размер романа със своята дълготрайност от 149 минути. Филмовият роман се концентрира върху тъгата на Тео Декър, който на 13-годишна възраст вижда майка си за финален път, преди тя да загине при бомбен атентат в музея „ Метрополитън “. Губейки нея, младежът печели другарството на невероятния Уелти, който го предизвиква да открадне картината „ Щиглецът “ на Карел Фабрициус.
Творбата, която се трансформира в извор на очакване за разтърсения от трагедия и възприятие за виновност юноша, е измежду дребното оживели творби на обещаващия възпитаник на Рембранд. Почти всички платна на Фабрициус са унищожени през 1654 година при фамозната детонация в Делфт, когато 30 тона складиран барут внезапно избухват и унищожават огромна част от града. Сто души намират гибелта си, измежду които и ученикът на Рембранд.
Филмът „ Щиглецът “ е сниман в меки цветове и смайващо красиви фрагменти от оператора виртуоз Робърт Ричардсън, трансформирайки съвсем всеки от тях в независима картина. Актьорският състав включва Ансел Елгорт ( “Вината в нашите звезди “) и младия Оукс Фигли като двете възрасти на Тео Декър, Никол Кидман е отгледалата осиротелия Тео буржоазка Саманта Барбър, а Люк Уилсън влиза в ролята на алкохолизирания татко вдовец. Няколко номинации са съвсем сигурни в идния награден сезон.
Сценарият на Питър Строхен променя структурата на романа, само че резервира вниманието към детайлите. Стилен, деликатен и интелигентно направен филм, въпреки и без прочувствената мощност на книгата.
Филмът на Джон Кроули е заслужен и естетически изискан опит, макар че дръзналите да прочетат и обикнат оригинала неизбежно ще отрежат: „ И този път книгата е по-добра “. Екранизациите въпреки всичко имат за цел да стигнат до по-широка публика от читателската и огромна част от феновете му евентуално няма да са разгръщали оригинала.
Той съвсем конкурира по размер романа със своята дълготрайност от 149 минути. Филмовият роман се концентрира върху тъгата на Тео Декър, който на 13-годишна възраст вижда майка си за финален път, преди тя да загине при бомбен атентат в музея „ Метрополитън “. Губейки нея, младежът печели другарството на невероятния Уелти, който го предизвиква да открадне картината „ Щиглецът “ на Карел Фабрициус.
Творбата, която се трансформира в извор на очакване за разтърсения от трагедия и възприятие за виновност юноша, е измежду дребното оживели творби на обещаващия възпитаник на Рембранд. Почти всички платна на Фабрициус са унищожени през 1654 година при фамозната детонация в Делфт, когато 30 тона складиран барут внезапно избухват и унищожават огромна част от града. Сто души намират гибелта си, измежду които и ученикът на Рембранд.
Филмът „ Щиглецът “ е сниман в меки цветове и смайващо красиви фрагменти от оператора виртуоз Робърт Ричардсън, трансформирайки съвсем всеки от тях в независима картина. Актьорският състав включва Ансел Елгорт ( “Вината в нашите звезди “) и младия Оукс Фигли като двете възрасти на Тео Декър, Никол Кидман е отгледалата осиротелия Тео буржоазка Саманта Барбър, а Люк Уилсън влиза в ролята на алкохолизирания татко вдовец. Няколко номинации са съвсем сигурни в идния награден сезон.
Сценарият на Питър Строхен променя структурата на романа, само че резервира вниманието към детайлите. Стилен, деликатен и интелигентно направен филм, въпреки и без прочувствената мощност на книгата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ