За шестокласниците у нас училището е важно, но безинтересно
95% от шестокласниците у нас считат, че е значимо да се върви на учебно заведение, а 79% харесват учителите си . Но фактът, че все пак съвсем половината (45%) споделят, че са подготвени да избягат от час при първа опция ясно демонстрира, че учебното заведение не е съответно по отношение на условията на актуалните деца. Това сочат данните на Център за приобщаващо обучение от национално представително изследване на шестокласниците в България преди началото на новата образователна година.
Особено ясно това се вижда при въпросите за харесвани и нехаресвани предмети. Любимите на децата предмети са физическо образование и спорт (76%), изобразяване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, защото там има учене посредством правене и децата са дейни участници в процеса.
А най-важните предмети за тяхното развиване са най-нехаресвани от децата – историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и британският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги афишират за безинтересни – което значи, че класно-урочната форма, в която те към момента всеобщо се преподават, се проваля да въодушеви децата към учене.
„ В България има към 57 000 шестокласници на година. И те са минимум изследваната група възпитаници, която, обаче, се намира в най-критична възраст, “ изясни Димитър Лазаров, програмен шеф на Център за приобщаващо обучение, и добави: “Обикновено се вълнуваме мощно от 5-ти клас, когато децата стартират да учат с доста учители, и от 7-ми, когато има матури и кандидатстване. Но шести клас е сериозен за самите деца – тъй като тогава те образуват съществени възгледи за живота и рискът да изгубят интерес към ученето и даже да отпаднат, е максимален. Затова борбата за интереса им и любовта към ученето се води точно в шести клас – и е от значително значение за всички нас да спечелим тази борба “.
За доста деца обаче сме на път да я изгубим, настояват специалистите от Центъра – проучването сочи, че 30% от шестокласниците у нас са в риск да изгубят интерес към ученето и даже да отпаднат от учебно заведение.
Причините за това са доста и разнородни – с изключение на гореспоменатия отегчителен и сложен за асимилиране метод на преподаване на основните предмети, се оказва, че главните страхове на децата също са свързани с учебно заведение. Но обратно на известните изказвания най-вече шестокласници се опасяват не от експанзията в учебно заведение (едва 18% я показват като нещо, от което се боят), а от крах или сериозен неуспех в ученето – 57%.
Освен това съвсем една четвърт (23%) от децата в шести клас живеят в фамилии в последна беднотия, а 18% имат компликации с българския език в учебно заведение. На 14% от шестокласниците им се постанова да работят, с цел да изкарват пари , 12% пътуват до учебно заведение в друго обитаемо място, а 10% не живеят с родителите си – все фактори, които слагат децата в спомагателен риск от отпадане.
Макар провокациите да са извънредно съществени, решения да се разсъни ползата на децата и да се задържат те в учебно заведение има, настояват специалистите и споделят няколко съществени рекомендации:
- Често да се показва на децата за какво това, което учат, е значимо и по какъв начин може да се приложи в живота
- Да се вкарат повече на практика занятия и уроци, свързани с учене посредством правене
- Да се преподава отвън класната стая, в среда, обвързвана с тематиките на урока. Училището да се отвори на открито и при всяка опция да среща децата с хора отвън учебното заведение, тъй като в локалната общественост има огромен необработен запас, който учебното заведение може да притегли
Националното представително изследване се провежда в границите на стратегия „ С взор в бъдещето – учебното заведение има смисъл “, която се осъществя с финансовата поддръжка на Фондации „ Велукс “. С нея Център за приобщаващо обучение си слага за цел да насърчи учебното заведение и локалната общественост дружно да оказват помощ на децата, с цел да осъзнаят връзката сред личната си реализация и ходенето на учебно заведение. Програмата се реализира измежду всички възпитаници от 6-ти клас в две следващи образователни години, в две партньорски учебни заведения в Брезово и Тетевен и служи за основа на създаване на модел, който свърза учебните заведения с локалните бизнесмени и експерти.
Особено ясно това се вижда при въпросите за харесвани и нехаресвани предмети. Любимите на децата предмети са физическо образование и спорт (76%), изобразяване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, защото там има учене посредством правене и децата са дейни участници в процеса.
А най-важните предмети за тяхното развиване са най-нехаресвани от децата – историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и британският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги афишират за безинтересни – което значи, че класно-урочната форма, в която те към момента всеобщо се преподават, се проваля да въодушеви децата към учене.
„ В България има към 57 000 шестокласници на година. И те са минимум изследваната група възпитаници, която, обаче, се намира в най-критична възраст, “ изясни Димитър Лазаров, програмен шеф на Център за приобщаващо обучение, и добави: “Обикновено се вълнуваме мощно от 5-ти клас, когато децата стартират да учат с доста учители, и от 7-ми, когато има матури и кандидатстване. Но шести клас е сериозен за самите деца – тъй като тогава те образуват съществени възгледи за живота и рискът да изгубят интерес към ученето и даже да отпаднат, е максимален. Затова борбата за интереса им и любовта към ученето се води точно в шести клас – и е от значително значение за всички нас да спечелим тази борба “.
За доста деца обаче сме на път да я изгубим, настояват специалистите от Центъра – проучването сочи, че 30% от шестокласниците у нас са в риск да изгубят интерес към ученето и даже да отпаднат от учебно заведение.
Причините за това са доста и разнородни – с изключение на гореспоменатия отегчителен и сложен за асимилиране метод на преподаване на основните предмети, се оказва, че главните страхове на децата също са свързани с учебно заведение. Но обратно на известните изказвания най-вече шестокласници се опасяват не от експанзията в учебно заведение (едва 18% я показват като нещо, от което се боят), а от крах или сериозен неуспех в ученето – 57%.
Освен това съвсем една четвърт (23%) от децата в шести клас живеят в фамилии в последна беднотия, а 18% имат компликации с българския език в учебно заведение. На 14% от шестокласниците им се постанова да работят, с цел да изкарват пари , 12% пътуват до учебно заведение в друго обитаемо място, а 10% не живеят с родителите си – все фактори, които слагат децата в спомагателен риск от отпадане.
Макар провокациите да са извънредно съществени, решения да се разсъни ползата на децата и да се задържат те в учебно заведение има, настояват специалистите и споделят няколко съществени рекомендации:
- Често да се показва на децата за какво това, което учат, е значимо и по какъв начин може да се приложи в живота
- Да се вкарат повече на практика занятия и уроци, свързани с учене посредством правене
- Да се преподава отвън класната стая, в среда, обвързвана с тематиките на урока. Училището да се отвори на открито и при всяка опция да среща децата с хора отвън учебното заведение, тъй като в локалната общественост има огромен необработен запас, който учебното заведение може да притегли
Националното представително изследване се провежда в границите на стратегия „ С взор в бъдещето – учебното заведение има смисъл “, която се осъществя с финансовата поддръжка на Фондации „ Велукс “. С нея Център за приобщаващо обучение си слага за цел да насърчи учебното заведение и локалната общественост дружно да оказват помощ на децата, с цел да осъзнаят връзката сред личната си реализация и ходенето на учебно заведение. Програмата се реализира измежду всички възпитаници от 6-ти клас в две следващи образователни години, в две партньорски учебни заведения в Брезово и Тетевен и служи за основа на създаване на модел, който свърза учебните заведения с локалните бизнесмени и експерти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ