941 хил. получават минимални пенсии, а в 7 области средната мина 500 евро
941 хиляди получават минимални пенсии, а в 7 области междинната мина 500 евро
941 155 са българите, които получават някакъв тип минимална пенсия. През предходната година това са били близо половината от всички 2 066 834 пенсионери. А още по-притеснителното е, че 499 911 от тях са били с задоволително стаж и възраст. Това демонстрира статистическият бюлетин “Пенсии ” на Националния застрахователен институт (НОИ) за 2025 година
Разходите за пенсии са били малко над 24 милиарда лева
Лични пенсии до 630,50 лева (минималната за стаж и възраст) са взели общо 814 114.
706 471 са хората, които са получавали сред 630,50 и 1000 лева
Средната пенсия се е вдигнала с 93,88 лева и е достигнала 976,90 лева При мъжете тя е 1084,60 лева, а при дамите – 903,31 лева Средната инвалидна пенсия обаче към момента е много ниска – 709,87 лева Най-висока е в София – 1193,25 лева През предходната година междинната пенсия е предходна 1000 лева (500 евро) и в още 6 области – Бургас, Варна, Кюстендил, Перник, София-област и Стара Загора.
Пенсионираните служители на реда и военни са с съвсем двойно по-високи пенсии- 1757,92 лв.
Новите инвалидни пенсионери с всяка година стават от ден на ден. През предходната те са достигнали 50 387. Така те са се изравнили с тези с задоволително стаж и възраст – 50 572.
Така всеки трети пенсионер у нас получава инвалидна пенсия,
или това са били 484 250. Над 4,5 милиарда лв. са били разноските за тях през предходната година. Най-много са пенсионерите с ТЕЛК сред 50 и 71% – 194 814 души.
Все повече хора избират да се пенсионират по-рано или без да имат нужния стаж.
Само 26 456 са новите пенсионери, които са изпълнили и двете условия – за стаж и възраст.
Над 13 000 души не са съумели да натрупат нужния стаж, само че са навършили 67 години.
8725-има са избрали да се пенсионират до една година по-рано, само че вечно да получават понижена пенсия. Те са се възползвали от текста в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), който им дава право да се пенсионират предварително с до 1 година, в случай че имат задоволително стаж. Така пенсията им е понижена пожизнено с 0,4% на месец. Едва 46-има българи са се пенсионирали при изискванията на най-тежката – първа – категория труд през предходната година.
В първа категория влизат хората, които са били експерти и шефове,
работещи подземен в рудници, хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. В нея са и минни спасители, водолази и работещи в кесони. В най-тежката категория попадат и водачи, щурмани, радисти, бордни инженери, парашутисти, стюарди. Тук са и част от служащите в атомната електроцентрала и в металургията. В първа категория влизат още екипажи на кораби, профилирани за транспорт на химически субстанции, нефтопродукти и въглища, както и работещи
в машинното поделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот).
58 души пък са се пенсионирали при изискванията на второкласен. В нея влизат водачи на рейсове и тролейбуси, както и ватмани, машинисти и асистент локомотивни машинисти, циркови актьори, оркестранти на духови принадлежности,
работещи с рискови химикали, лакове, бои и каучукови смеси и други.
29 178 са натрупали стажа си единствено в изискванията на най-ниската – трета категория труд, демонстрират данните към края на предходната година.
21 427 души са имали разбъркан стаж, т.е. част
от него е насъбран и в специалности, избрани за първа и второкласен. В този случай три години стаж от първа категория или четири години от втора се зачитат за пет години от трета.
Изплащаните пенсии в страната също се усилват, като през предходната година са били 2 077 079, а преди този момент – 2 063 480.
Двойно повече българи употребяват портала на Национален осигурителен институт за електронни услуги
Електронните услуги на Национален осигурителен институт към този момент се употребяват над 2,5 пъти повече. През предходната година е имало над 1,5 милиона достъпа до Единния портал за електронни услуги, до момента в който през 2024 година те са били към 610 хиляди
Справките за стаж и възраст са били 650 000, или към 43% от всички.
Заявките за достъп до информация за отпуснати пенсии са малко над 134 хиляди, а тези за изплатени пенсии и добавки – 55 500.
Паралелно с Единния портал за електронни услуги през 2025 година са дейни и над 70 обособени информации и
онлайн приложения, като дружно с тях общото годишно ползване на електронните услуги на Национален осигурителен институт доближава близо 17 милиона поръчки. Нарастването е с над 10% по отношение на миналата година.
Най-често употребявани и през предходната година остават електронните информации,
свързани с отпущането и изплащането на компенсациите за краткотрайна нетрудоспособност. Данните сочат, че потреблението им през 2025 година доближава близо 8,3 милиона достъпа – резултат, изцяло сравним с данните за 2024 година Най-популярна продължава да бъде електронната информация за показани в Национален осигурителен институт документи и изплатени компенсации и помощи от
държавното публично обезпечаване. Потребителите са се възползвали от нея над 6,7 милиона пъти.
През 2025 година са издадени общо 186 540 лични идентификационни кода (ПИК) за достъп до услугите на Национален осигурителен институт, като 14 045 от тях са издадени по електронен път.
941 155 са българите, които получават някакъв тип минимална пенсия. През предходната година това са били близо половината от всички 2 066 834 пенсионери. А още по-притеснителното е, че 499 911 от тях са били с задоволително стаж и възраст. Това демонстрира статистическият бюлетин “Пенсии ” на Националния застрахователен институт (НОИ) за 2025 година
Разходите за пенсии са били малко над 24 милиарда лева
Лични пенсии до 630,50 лева (минималната за стаж и възраст) са взели общо 814 114.
706 471 са хората, които са получавали сред 630,50 и 1000 лева
Средната пенсия се е вдигнала с 93,88 лева и е достигнала 976,90 лева При мъжете тя е 1084,60 лева, а при дамите – 903,31 лева Средната инвалидна пенсия обаче към момента е много ниска – 709,87 лева Най-висока е в София – 1193,25 лева През предходната година междинната пенсия е предходна 1000 лева (500 евро) и в още 6 области – Бургас, Варна, Кюстендил, Перник, София-област и Стара Загора.
Пенсионираните служители на реда и военни са с съвсем двойно по-високи пенсии- 1757,92 лв.
Новите инвалидни пенсионери с всяка година стават от ден на ден. През предходната те са достигнали 50 387. Така те са се изравнили с тези с задоволително стаж и възраст – 50 572.
Така всеки трети пенсионер у нас получава инвалидна пенсия,
или това са били 484 250. Над 4,5 милиарда лв. са били разноските за тях през предходната година. Най-много са пенсионерите с ТЕЛК сред 50 и 71% – 194 814 души.
Все повече хора избират да се пенсионират по-рано или без да имат нужния стаж.
Само 26 456 са новите пенсионери, които са изпълнили и двете условия – за стаж и възраст.
Над 13 000 души не са съумели да натрупат нужния стаж, само че са навършили 67 години.
8725-има са избрали да се пенсионират до една година по-рано, само че вечно да получават понижена пенсия. Те са се възползвали от текста в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), който им дава право да се пенсионират предварително с до 1 година, в случай че имат задоволително стаж. Така пенсията им е понижена пожизнено с 0,4% на месец. Едва 46-има българи са се пенсионирали при изискванията на най-тежката – първа – категория труд през предходната година.
В първа категория влизат хората, които са били експерти и шефове,
работещи подземен в рудници, хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. В нея са и минни спасители, водолази и работещи в кесони. В най-тежката категория попадат и водачи, щурмани, радисти, бордни инженери, парашутисти, стюарди. Тук са и част от служащите в атомната електроцентрала и в металургията. В първа категория влизат още екипажи на кораби, профилирани за транспорт на химически субстанции, нефтопродукти и въглища, както и работещи
в машинното поделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот).
58 души пък са се пенсионирали при изискванията на второкласен. В нея влизат водачи на рейсове и тролейбуси, както и ватмани, машинисти и асистент локомотивни машинисти, циркови актьори, оркестранти на духови принадлежности,
работещи с рискови химикали, лакове, бои и каучукови смеси и други.
29 178 са натрупали стажа си единствено в изискванията на най-ниската – трета категория труд, демонстрират данните към края на предходната година.
21 427 души са имали разбъркан стаж, т.е. част
от него е насъбран и в специалности, избрани за първа и второкласен. В този случай три години стаж от първа категория или четири години от втора се зачитат за пет години от трета.
Изплащаните пенсии в страната също се усилват, като през предходната година са били 2 077 079, а преди този момент – 2 063 480.
Двойно повече българи употребяват портала на Национален осигурителен институт за електронни услуги
Електронните услуги на Национален осигурителен институт към този момент се употребяват над 2,5 пъти повече. През предходната година е имало над 1,5 милиона достъпа до Единния портал за електронни услуги, до момента в който през 2024 година те са били към 610 хиляди
Справките за стаж и възраст са били 650 000, или към 43% от всички.
Заявките за достъп до информация за отпуснати пенсии са малко над 134 хиляди, а тези за изплатени пенсии и добавки – 55 500.
Паралелно с Единния портал за електронни услуги през 2025 година са дейни и над 70 обособени информации и
онлайн приложения, като дружно с тях общото годишно ползване на електронните услуги на Национален осигурителен институт доближава близо 17 милиона поръчки. Нарастването е с над 10% по отношение на миналата година.
Най-често употребявани и през предходната година остават електронните информации,
свързани с отпущането и изплащането на компенсациите за краткотрайна нетрудоспособност. Данните сочат, че потреблението им през 2025 година доближава близо 8,3 милиона достъпа – резултат, изцяло сравним с данните за 2024 година Най-популярна продължава да бъде електронната информация за показани в Национален осигурителен институт документи и изплатени компенсации и помощи от
държавното публично обезпечаване. Потребителите са се възползвали от нея над 6,7 милиона пъти.
През 2025 година са издадени общо 186 540 лични идентификационни кода (ПИК) за достъп до услугите на Национален осигурителен институт, като 14 045 от тях са издадени по електронен път.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ