90-те не могат да минат без неиздаваната досега поезия на

...
90-те не могат да минат без неиздаваната досега поезия на
Коментари Харесай

Един роден поет дебютира 15 г. след смъртта си

90-те не могат да минат без неиздадената до момента лирика на Александър Стоянов

Държа в ръцете си една неповторима книга, изумителна даже. Да, не е пресилено. Защото „ Призрако, спри! “ на Коала Прес и Пловдив Прес е 144 страници лиричен дебют на пловдивския стихотворец Александър Стоянов. Мир на праха и светлата му душа.



Поезията на Сашо дълги години бе позната на стеснен кръг от негови близки и другари. (Всъщност не е тъкмо по този начин. Негови стихове са оповестени в самото начало на 90-те в литературния вестник на Пловдивския университет.) Но с помощта на напъните на основния редактор на ПловдивПрес Спас Кузов, непосредствен другар на създателя още от студентството, през днешния ден творчеството му е събрано с помощта и на други близки другари, редактирано и подредено от поета Антон Баев и със спомосъществувателството на „ АНДИ БГ “ ООД най-сетне може да покаже на света какъв брой надарен човек беше Александър Стоянов.

„ Стиховете на Александър Стоянов (1970–2008), писани по (университетски аудитории) кръчми и лечебни заведения през 90-те, са може би най-близо до това, което се назовава лирика на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив сякаш липсва сходен вид писане или евентуално то е толкоз прикрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, само че не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, инцидентни хартийки, попадащи също по този начин инцидентно в ръцете на поета, както пораждат и самите текстове. Те са оня модус на поезията, който е обвързван с мига, с отмиращия, само че уловен и за малко избавен момент. И ето ги в този момент в томче – първото им появяване 15 години след гибелта на Сашо и 30 след написването им “, споделя редакторът Антон Баев.

Съдбата на тази книга в действителност е изстрадана. От фамилията на поета, което мъчно приема тежката загуба. От най-близките другари, които бяха директни очевидци на това по какъв начин се раждаше поезията на Сашо. Явно духът му е желал по този начин, да мине несъмнено време, раните да позаздравеят, с цел да създадат почтено място на стиховете.

„ Нашите вечери нормално започваха от сутринта: „ Дай да ти прочета какво написах “. Събирахме се пред университета малко преди упражненията в 7,30 и след къса „ оперативка “ продължавахме в бистро „ Венера “ насреща. От джобовете му все изскачаха листчета с надраскани стихове. Сашо пишеше на всички места – в тетрадки, по салфетки, на сметката, цигарената кутия. Даже на парче фазер. Пишеше бързо и прибързано, задраскваше, хвърляше. И отново. Все бързаше – да живее, да написа, да пие, да обича. Беше непрекъснато влюбен – в Петя, в колежките, в Петя. Докрай. Обичаше трагичните герои и мощните преживявания. Обичаше живота, мощно. Но живееше в собствен свят, построен от стихове и катакомби. До последно отхвърли да влезе в делника. Стоянов живееше „ на дъното “, като подводница, без позивни. Няма другар, който да не помни „ Райската маза “ и „ Скитащи демони “ на Александър Стоянов. Стигнеше ли вечерта до тази фаза, нямаше кой да спре Сашо да „ изнесе една декламация “. И се започваше: Момчета! “, написа Спас Кузов – индивидът, на който в действителност изискуем тази книга.

Стиховете в поетичния алманах са изключителни. Без капка терзание мога да кажа, че „ Призрако, спри! “ ще бъде поетичното събитие на годината за Пловдив. Защото предлага на читателите същинска, надарена, разнолика, мощно прочувствена и надълбоко човешка лирика. От оня, по-стария и към този момент изчезващ тип – лирика на изисканото мерено слово, на класическия темп и мощните рими. Вече не се написа по този начин. Сега стиховете са бели, поточни, сами бягат от рими и темп. Сашо не пишеше по този начин. Той беше като динамит. И фразата му беше такава, както ще се убедите, когато разгърнете стихосбирката. Ритмиката беше извънредно значима за него, постоянно държеше на римата, обичаше непредвидените инверсии. Така създаваше стихове с голямо влияние.

Пловдив нощем

Нощта набъбва, всичко е стаено.
Прозорците са мътни… Апокрифни
любовниците смъкват сутиени
от задомените си нимфи.

Играта на обич е отегчена
от безконечните си гумени калъфи.
И скришен секс на дози и на смени
любовниците по хотели ръфат.

На еректиралите мозъци в нагона
пленени са душите окосмени,
в олтарите – захласнати икони –
проклели са Исусовите гени.

Прокрадват се настръхнали апаши
и проститутки с погледи-карфици…
Тепетата са стихнали и страшни.
Тепетата са станали вдовици.

Трябва да кажа, че Сашо обичаше мощно Пловдив, познаваше всеки камък от калдъръма на Стария град, а ученическите му години са минали по античния мрамор на Античния спектакъл. Но в неговата лирика няма съответно посочени топоси. Защото той пишеше за положенията и страстите, които жадно попиваше от живота. Обичаше мощните метафори и ефектните съпоставения, само че геният и вдъхновението му ги подбираха доста деликатно и интелигентно. Защото Сашо рядко редактираше. Поемите му излизаха едновременно. Той живееше за този миг. Винаги носеше тетрадка със себе си и когато музата му го споходеше, зарязваше всичко останало и започваше да написа. Рядко съм го виждал да редактира или да търси дума и фраза. При него това ставаше с лекост и изцяло естествено. Стиховете като че ли се пишеха сами, като в някакъв чудноват транс. Защото геният му беше неограничен.

Криви мълнии

Като малко паве в булеварда
се колебая, че повеждам нанякъде.
Като фас от оплюнчена „ Арда “
се въргалям измежду пикоч конячен.
Като друсано циганче бродя
в пещерите на градските хълмове.
Като пиян фелдфебел си ритвам
на фуражката кривите мълнии.
Като счупена лампа проблясвам.
Като празна бутилка съм строшен.
Като другаде – отново съм си тук
и ме няма – не съм си комфортен.
Като сянка на бор се прокрадвам
в иглолистната пролет набола
във снагите на намерения тънки
и в бедрата на тънки тополи.
Като чорлав кълвач издокарвам
немечтания степ на кората.
Като дъб във гората пробутвам
тежка сянка…
И след това – нататък…

„ Познавах Сашо. И го познавах, и не го опознах. Но като всеки един, до който се е докоснал той, съм по-богата. С неговата горест и болежка, затаена в ъгъла на усмивката. С ножовете, скрити в топлината на очите. Усилието постоянно да влиза в душите на улиците, паветата, дърветата и хората и да осъзнава своята другост, а да я намира у всеки един. Смелостта да обичаш, смелостта да пируваш, смелостта да обвиваш с алкохолни изпарения и да скриваш с цигарен пушек, смелостта да мислиш, да проклинаш и все пак да раждаш изкуство. За него поезията е кръст и заричане, търсене, бродене, ровене, разкриване. Тя е методът му да е, да е в себе си, да допре другия и да остане, с цел да звъни, стряска и топли. “ Така го помни близката му колежка от университета и един от съставителите на тази книга Валентина Бойчева.

Поезията на Сашо има свойството да предизвика и да не оставя близките безразлични. „ Тъй като в нея има и сюжети, има и придвижване, стремях се същото да се получи и в книгата. Да тръгне с акцентен мотивен цикъл, какъвто са „ нощните “ стихове на Сашо. Това прочее е един dark, доста dark стихотворец. После подредих тези „ части “, в които Александър Стоянов „ беседва “ с други поети, само че най-много със себе си – в ролята си на стихотворец. Струва ми се, че това в точния момент ще даде визия на читателя за „ пристрастията “ на Сашо в поезията “, написа още Антон Баев.

„ Недей прости – неразумна уязвимост.
Жестоко стана да останеш жив,
а жив да си – еснафска наслада,
фалшив е през днешния ден венецът ти бодлив.

И има кръв горещо инфектирана
с бацилите на безконечните неща.
Стерилна е кръвта, опитомена,
такава кръв
аз в жилите не ща! “

„ За индивида и приятеля Сашо мога да приказвам дълго, само че в никакъв случай не мога да отделя индивида от поета. Може би поради това ми е толкоз мъчно да измисля няколко думи за неговата лирика. Чрез нея открих един нов свят, свят на обич, на задъхано всекидневие, на пияни нощи след мрачни дни или на светли дни след мрачни нощи. Предметната скотщина на мръсната улица постепенно и незабелязано минава в магическо синьо привидение на нощния Пловдив, сложното и несретническо тук и в този момент се придвижва там „ горе “, на небето, където се оказва, че е още по-лошо. На пръв взор поезията на Сашо е тъжна. Тъжно е скрила под своите метафори и забавни словосъчетания тъгата, грубостта, неправдата, обидата от всичко, ставащо към нас. Понякога си мисля, че това не е лирика, а къс зов на човек, чиято съвест не му е омръзнала, чиято любов не си е отишла, чиято човещина е жива и търси сметка на всяко едно варварство, даже и божественото “, написа поетът Стоян Владов, също непосредствен другар и един от съставителите на „ Призрако, спри! “.

Райски сън

„ Райската маза е цялостна с ракия.
Има туршии от всевъзможен жанр.
„ Вас ви обслужва Дева Мария “
виждам надпис. Кипи живот.

На всяка маса – загадка вечеря!
Дванайсет юди пият в унес.
Дванайсет бога стоят начумерени,
безалкохолни, трезвени, пас!

Казвам: „ Здравейте, свети аркадаши,
виждам, живеете сносно,
а на земята на всички алкаши
от скъпата бира им се реве! “

Гледат ме радостно, мамка им недна,
Дева Мария ми дава стол.
А аз се чудя къде да седна.
Дванайсет бога, брей, че ерес!

И ми трепери от яд ръката.
Имат ракия, гратис тече
за всички светии ракия в реката –
райска река – с крайбрежия от мезе! “

„ И в този момент, в случай че би трябвало да кажа най-важното за тези стихове: те са оня извърнат тил на формалния книжовен живот през 90-те, който отнесе камшиците на пренебрежението, сянката на премълчаването, шпалтите на непечатането и още дузина тояги, с цел да се появи две десетилетия по-късно – не като очевидец на изтезанията, като свидетелстващ за личното си пре-раждане “, дава цялостната си оценка редакторът Антон Баев.

Радослав Иванов, Пловдив Прес
Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР