90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с родителите

90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с родителите си на фона на 70% от дамите. Тази наклонност не се трансформира изключително доста и в по-горната възрастова група. 70% от мъжете у нас сред 25 и 29 години не са напуснали бащината си къща за сметка на 40% от българките в тази възраст. Тъжната равносметка – това не са просто числа, това е диагноза на обществото, в което живеем!
И в случай че кажа, че излязлата напълно неотдавна статистика на Евростат ме изненадва, ще излъжа. Истината е, че би трябвало да си кьорав или да нямаш никакви наблюдения какво се случва в близост, с цел да се учудиш на данните!
Докато дамите през днешния ден непрекъснато омаловажават достиженията си и се борят да опровергаят максимата, че са с " дълги коси, само че пай разум ", мъжете стават все по-инертни и страхливи. Страхуват се да прескочат бащиния предел и да се сблъскат лице в лице с живота. Ако пък все в миналото го създадат, стартират да се опасяват от самотата. Затова доста бързо се озовават в леглото с първата срещната, а бързо откакто усетят, че е оставила четката си за зъби в банята им повече от два пъти, стартират да я укоряват, че им е лишила свободата.
Не се чудете къде са мъжете – при мама и баща са! Там, където някой е изпрал чорапите им и ги е сгънал прилежно в шкафа, където няма потребност да пресмятат бюджета си, тъй като все ще се откри някой да заплати сметките и да сготви нещо вкусно. Там, където постоянно някой ги чака – я с богатства дума, я с някоя забележка, с топъл чай и постлано одеяло.
Но това не е неприятното в тази ситуация! Лоша е неналичието на позор, на благородство, на почитание и благовъзпитание. Защото българинът позор няма! Не се срами, когато те избутва най-нагло в метрото, с цел да излезе преди теб, не се срами, когато не отстъпва мястото си в градския превоз, даже когато към него стои жена с дете в едната ръка и торба с покупки в другата. Не се срами, че не оказва помощ в домакинската работа, тъй като " това не е негово обвързване " …
И не, не съм гневна феминистка, прелистваща всяка вечер Ема Голдман, Симон дьо Бовоар или пък старите броеве на " Жената през днешния ден " от 60-те години на предишния век с фотографии на дами, качени на трактор и демонстриращи мощ, равна на мъжката. Слагам си червило, нося токчета и повярвайте, не съм мъжемразка, жадна за мъжко внимание. Знам, че има и други мъже и виждам и положителни образци пред себе си. Просто ми се желае останалата част от мъжкото съсловие да проумее, че е доста по-важно мъжът да ухае на угриженост, в сравнение с безценен парфюм.
Скъпи мъже, бъдете от ден на ден Макрон и по-малко Тръмп! Жизненоважно е!
Автор: Милена Славкова