Стана ясно кой е основателянт на ЦСКА - един от учредителите с разтърсващи думи към червена България
90-годишният Иван Панев е един от създателите на армейците. Именно той разкрива, че полковник Иван Мирски е моторът на основаването на ЦСКА. Иван Панев даде изявление за уеб страницата на ЦСКА 1948, в което споделя, че им симпатизира, само че няма да каже нищо неприятно за хората, които поддържат ЦСКА-София. Бившият боен прикани за обединяване, защото " раздялата отслабва ЦСКА ".
Ето какви са спомените на Иван Панев за цялата история на 31-кратния първенец на България:
Иван Панев е незабравим човек! Роден е преди 90 години, само че паметта му е феноменална! Бивш боен, пенсионира се през 1974 година. Живее в квартал „ Яворов “, на един хвърлей от обичания стадион. Още кара! Пред блока е паркирано аленото му Рено. И не престава да живее с ЦСКА.
С Иван Панев ни свързва негов родственик. Оказва се, че дядото е измежду неколцината военни, подписали доста значим документ през есента на 1949 година! Тогава Септември при ЦДВ (ЦСКА) става ЦДНВ и действително стартира да се развива като напълно армейски клуб.
„ Бях пълководец на взвод, изпълнявах служба и на отговорник по физкултура и спорт. Имаше избрани нормативи -плуване, пукотевица, езда на кон, тичане. Тогава се даваше значка ГТО – „ Готов за труд и защита “. Беше приоритет за младежта “, стартира описа последователят на ЦСКА.
„ Често ходехме за инструктаж в ДНА при полковник Иван Мирски от софийското село Петърч. Той е действително моторът на основаването на ЦСКА “.
Иван Панев служи в отделение в местността „ Погребите “, където в този момент е комплекс „ Малееви “. Един ден от есента на 1949 година е привикан на жълтите павета дружно с отговорниците за спорта в софийските казарми – към 12-13 индивида.
„ Полковник Мирски попита непосредствено: „ Искате ли Септември при ЦДВ да остане единствено ЦДНВ “. Съгласихме се “, напомня се дядо Иван.
Офицерите са поканени на почерпка по случая, само че минават единствено с един бонбон. Причината е куриозна. Политически офицер изнася в прилежаща зала на Военния дом сказка, само че организацията е неприятна и неизвестно по какъв начин залата се оказва идеално празна. Офицерите, гласуващи по футболни въпроси, са помолени да спасят ситуацията, като се престорят на заинтригувана аудитория.
Военният е на стадиона от 1948 година, върви на мачове до преди няколко сезона. Любимци са му Жоро Найденов, Манол Манолов - Симолията, Гацо Панайотов, Ракаров, Тулата Ковачев, Колев, Янев. Възхищава се след това на тимовете с Пенев и Якимов.
Дядо Иван се смее на изказванията, че в първите години публиката на стадиона е събирана принудително по казарми. „ Поне в моята никой не е каран да поддържа ЦСКА. Водил съм бойци по мачове, само че рядко. И то те ме молеха! Кой не искаше да гледа великия ЦДНА! Аз самият бях от Локо преди 1948 година. Но доста хора бяха привлечени от мощния отбор на ЦСКА. От всички клубове без Левски, несъмнено. Слависти, локомотивци, какви ли не идваха на Армията. Много студенти също се възпламениха “, споделя някогашният боен.
С годините към този момент му е мъчно да върви по стадионите. Но види ли алена агитка на „ Иван Асен II “, излиза да я приветства. „ По наше време нямаше браншове. Сядахме цесекари и левскари дружно. Е, имаше пререкания, два-три пъти съм свалял колана, само че чак боеве не помня да са ставали “, смее се Иван Панев.
„ Тогава армията беше на първи проект, а милицията на втори “, признава той, „ Последните години обаче е тъкмо противоположното. Държавата очевидно фаворизира Левски “.
Според него политически и вътрешни боричкания са докарали обичания му клуб до банкрут. И проучва сегашната обстановка. „ Раздялата отслабва ЦСКА. Създава дезориентация измежду последователите. Отслабва духа, а той се предава на играчите. Нека го схванат всички. Нека духът на ЦСКА остане. Да се предава на терена. Вярно, духът мъчно ще се съобщи на един чужденец, африканец. Затова поддържам българските играчи. Към младите единствено един съвет – любовта към ЦСКА е над всичко, намерете пътища към единство. Нека идеалът да бъде водещ “.
Иван Панев се надява, че ще доживее раждането на мощен ЦСКА като през 1948 година. „ Определено имам сантименти към ЦСКА в трета дивизия. Но неприятна дума за различен няма да кажа. И запомнете – ЦСКА е на цяла България “, приключва дядо Иван.
През 1948 година в казармата при нашия събеседник идва боец от Пловдив. Здраво момче. Оказва се, че е юношеският първенец по бокс Васил Костов. Времената са сурови. Бащата на Васил бил индустриалец преди 9 септември. Затова синът е пратен на редова работа, което значи завършек на спорта. „ Никога не съм ги приемал тези неща, само че какво може да направиш против системата “, пита той. Е, въпреки всичко съумява да я финтира.
Нали е отговорник за спорта, намира отнякъде боксова круша. Окачва я в един от складовете на поделението. После рискува и праща писмо непосредствено до полковник Мирски, като прескача директните началници. Моторът на ЦСКА реагира незабавно и праща заповед – Васил Костов да бъде трансфериран към спортния клуб. Кариерата на пловдивчанина е избавена и той става част от тима на различен популярен армейски боксьор – Борис Георгиев – Моката, първият ни олимпийски медалист.
Ето какви са спомените на Иван Панев за цялата история на 31-кратния първенец на България:
Иван Панев е незабравим човек! Роден е преди 90 години, само че паметта му е феноменална! Бивш боен, пенсионира се през 1974 година. Живее в квартал „ Яворов “, на един хвърлей от обичания стадион. Още кара! Пред блока е паркирано аленото му Рено. И не престава да живее с ЦСКА.
С Иван Панев ни свързва негов родственик. Оказва се, че дядото е измежду неколцината военни, подписали доста значим документ през есента на 1949 година! Тогава Септември при ЦДВ (ЦСКА) става ЦДНВ и действително стартира да се развива като напълно армейски клуб.
„ Бях пълководец на взвод, изпълнявах служба и на отговорник по физкултура и спорт. Имаше избрани нормативи -плуване, пукотевица, езда на кон, тичане. Тогава се даваше значка ГТО – „ Готов за труд и защита “. Беше приоритет за младежта “, стартира описа последователят на ЦСКА.
„ Често ходехме за инструктаж в ДНА при полковник Иван Мирски от софийското село Петърч. Той е действително моторът на основаването на ЦСКА “.
Иван Панев служи в отделение в местността „ Погребите “, където в този момент е комплекс „ Малееви “. Един ден от есента на 1949 година е привикан на жълтите павета дружно с отговорниците за спорта в софийските казарми – към 12-13 индивида.
„ Полковник Мирски попита непосредствено: „ Искате ли Септември при ЦДВ да остане единствено ЦДНВ “. Съгласихме се “, напомня се дядо Иван.
Офицерите са поканени на почерпка по случая, само че минават единствено с един бонбон. Причината е куриозна. Политически офицер изнася в прилежаща зала на Военния дом сказка, само че организацията е неприятна и неизвестно по какъв начин залата се оказва идеално празна. Офицерите, гласуващи по футболни въпроси, са помолени да спасят ситуацията, като се престорят на заинтригувана аудитория.
Военният е на стадиона от 1948 година, върви на мачове до преди няколко сезона. Любимци са му Жоро Найденов, Манол Манолов - Симолията, Гацо Панайотов, Ракаров, Тулата Ковачев, Колев, Янев. Възхищава се след това на тимовете с Пенев и Якимов.
Дядо Иван се смее на изказванията, че в първите години публиката на стадиона е събирана принудително по казарми. „ Поне в моята никой не е каран да поддържа ЦСКА. Водил съм бойци по мачове, само че рядко. И то те ме молеха! Кой не искаше да гледа великия ЦДНА! Аз самият бях от Локо преди 1948 година. Но доста хора бяха привлечени от мощния отбор на ЦСКА. От всички клубове без Левски, несъмнено. Слависти, локомотивци, какви ли не идваха на Армията. Много студенти също се възпламениха “, споделя някогашният боен.
С годините към този момент му е мъчно да върви по стадионите. Но види ли алена агитка на „ Иван Асен II “, излиза да я приветства. „ По наше време нямаше браншове. Сядахме цесекари и левскари дружно. Е, имаше пререкания, два-три пъти съм свалял колана, само че чак боеве не помня да са ставали “, смее се Иван Панев.
„ Тогава армията беше на първи проект, а милицията на втори “, признава той, „ Последните години обаче е тъкмо противоположното. Държавата очевидно фаворизира Левски “.
Според него политически и вътрешни боричкания са докарали обичания му клуб до банкрут. И проучва сегашната обстановка. „ Раздялата отслабва ЦСКА. Създава дезориентация измежду последователите. Отслабва духа, а той се предава на играчите. Нека го схванат всички. Нека духът на ЦСКА остане. Да се предава на терена. Вярно, духът мъчно ще се съобщи на един чужденец, африканец. Затова поддържам българските играчи. Към младите единствено един съвет – любовта към ЦСКА е над всичко, намерете пътища към единство. Нека идеалът да бъде водещ “.
Иван Панев се надява, че ще доживее раждането на мощен ЦСКА като през 1948 година. „ Определено имам сантименти към ЦСКА в трета дивизия. Но неприятна дума за различен няма да кажа. И запомнете – ЦСКА е на цяла България “, приключва дядо Иван.
През 1948 година в казармата при нашия събеседник идва боец от Пловдив. Здраво момче. Оказва се, че е юношеският първенец по бокс Васил Костов. Времената са сурови. Бащата на Васил бил индустриалец преди 9 септември. Затова синът е пратен на редова работа, което значи завършек на спорта. „ Никога не съм ги приемал тези неща, само че какво може да направиш против системата “, пита той. Е, въпреки всичко съумява да я финтира.
Нали е отговорник за спорта, намира отнякъде боксова круша. Окачва я в един от складовете на поделението. После рискува и праща писмо непосредствено до полковник Мирски, като прескача директните началници. Моторът на ЦСКА реагира незабавно и праща заповед – Васил Костов да бъде трансфериран към спортния клуб. Кариерата на пловдивчанина е избавена и той става част от тима на различен популярен армейски боксьор – Борис Георгиев – Моката, първият ни олимпийски медалист.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ