Атанас Зафиров на 9 септември: Днес България отново има нужда от национален идеал, който да обедини народа ни
“9 септември. 80 години от този незабравим ден, денят на сбъднатите очаквания на милиони хора у нас. Тази дата остава вечно в историята на страната ни, тъй като е вододелът сред два свята, сред две столетия!
Тези дни ще посетим лобните места на другарите ни, които отдадоха живота си, с цел да я има България, с цел да покажем, че никой не е пропуснат и нищо не е забравено. Прекланяме пред паметта на тези, които останаха правилни на своите убеждения, на своите идеали и в това време бяха изпълнени с обич към Родината ни. Благодарение на тяхната всеотдайност, на антифашистката опозиция у нас и присъединяване ни в разгромяването на фашизма в Европа в края на Втората международна война, България беше избавена от следващата национална злополука, бяха непокътнати непокътнати границите на страната ни, подписан беше Парижкият кротичък контракт.
Когато чувам цифрите за починалите в антифашистката битка, от дистанцията на времето те звучат сухо, независимо, като статистическа информация, без да може да се почувства какъв брой тъга, какъв брой болежка и тъга има във всяка една от тях. Няма метрична система, която би могла да мери предсмъртния смут на децата от Ястребино, мащабността на човешкия дух на другарите, които с ария на уста и гордо вдигната глава бяха разстреляни на Гарнизонното стрелбище и минаха в редиците на безсмъртните, на великите, на тези, които подпират с раменете си духовното небе на България.
В търсенето на този нов свят, на тази фантазия, след 9 септември,тези, които останаха живи, сътвориха подвига на социалистическото строителство. Те преобразиха България и от безнадеждно изостанала страна, я трансфораха в страна, която осигуряваше на всички свои жители опция за заслужен живот.
Но днешна България, след 35 годни на преход, доста наподобява на онази, преди 1944 година. Отново голямата част от популацията тъне в бедност. Отново ръководството на десницата води страната ни към прага на тежка национална злополука, този път демографска.
Днес България още веднъж има потребност от революционна смяна, от образуването на народен блян, който да сплоти народа ни. Има потребност от нов публичен контракт, който да спре разпада на българската страна и общество. Днес България още веднъж има потребност от модерна визия за развиване, просвета и обучение, които да и донесат едно по-добро бъдеще!
Логично си задаваме въпроса, има ли партия и коалиция способна да създаде една такава визия и да я осъществя на процедура. Да, приятели! Това е Българската социалистическа партия-обединена левица.
След два месеца, на 27 октомври, партията е изправена пред комплицирана и отговорна задача – с гласуването си да изразим своята безапелационна позиция - да насочим нашите старания за радикална смяна на страната, за унищожаване на всевъзможни условия за корупция и корист с властта и да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите прародители в жестоката антифашистка опозиция.
Нека не позволяваме персоналните, корпоративни, обслужващи модела на ръководство ползи, в това число и на хора от Българска социалистическа партия, станали част от този модел в годините на прехода, да завладяват партията. Това е главната задачата на всички лявомислещи хора, на всеки социалист и антифашист в България!
Тези дни ще посетим лобните места на другарите ни, които отдадоха живота си, с цел да я има България, с цел да покажем, че никой не е пропуснат и нищо не е забравено. Прекланяме пред паметта на тези, които останаха правилни на своите убеждения, на своите идеали и в това време бяха изпълнени с обич към Родината ни. Благодарение на тяхната всеотдайност, на антифашистката опозиция у нас и присъединяване ни в разгромяването на фашизма в Европа в края на Втората международна война, България беше избавена от следващата национална злополука, бяха непокътнати непокътнати границите на страната ни, подписан беше Парижкият кротичък контракт.
Когато чувам цифрите за починалите в антифашистката битка, от дистанцията на времето те звучат сухо, независимо, като статистическа информация, без да може да се почувства какъв брой тъга, какъв брой болежка и тъга има във всяка една от тях. Няма метрична система, която би могла да мери предсмъртния смут на децата от Ястребино, мащабността на човешкия дух на другарите, които с ария на уста и гордо вдигната глава бяха разстреляни на Гарнизонното стрелбище и минаха в редиците на безсмъртните, на великите, на тези, които подпират с раменете си духовното небе на България.
В търсенето на този нов свят, на тази фантазия, след 9 септември,тези, които останаха живи, сътвориха подвига на социалистическото строителство. Те преобразиха България и от безнадеждно изостанала страна, я трансфораха в страна, която осигуряваше на всички свои жители опция за заслужен живот.
Но днешна България, след 35 годни на преход, доста наподобява на онази, преди 1944 година. Отново голямата част от популацията тъне в бедност. Отново ръководството на десницата води страната ни към прага на тежка национална злополука, този път демографска.
Днес България още веднъж има потребност от революционна смяна, от образуването на народен блян, който да сплоти народа ни. Има потребност от нов публичен контракт, който да спре разпада на българската страна и общество. Днес България още веднъж има потребност от модерна визия за развиване, просвета и обучение, които да и донесат едно по-добро бъдеще!
Логично си задаваме въпроса, има ли партия и коалиция способна да създаде една такава визия и да я осъществя на процедура. Да, приятели! Това е Българската социалистическа партия-обединена левица.
След два месеца, на 27 октомври, партията е изправена пред комплицирана и отговорна задача – с гласуването си да изразим своята безапелационна позиция - да насочим нашите старания за радикална смяна на страната, за унищожаване на всевъзможни условия за корупция и корист с властта и да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите прародители в жестоката антифашистка опозиция.
Нека не позволяваме персоналните, корпоративни, обслужващи модела на ръководство ползи, в това число и на хора от Българска социалистическа партия, станали част от този модел в годините на прехода, да завладяват партията. Това е главната задачата на всички лявомислещи хора, на всеки социалист и антифашист в България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ