Москва. Кремъл. Путин. 25 години и набедената България
9 май е денят на Путиновата историческа агитация. Тази година по своя план " юбилеят " би трябвало да е двоен: 80 години от успеха над нацизма и 25 години от " персоналното царстване " на самия Владимир Путин. Юбилей на властта " две в едно ".
Затова и хореографията на " военно-имперското шоу " този път е особена, а партитурата е премислена до най-малки елементи. И въпреки всичко Путин няма по какъв начин да сбъдне най-голямата си фантазия – да разгласи успеха над Украйна по време на военния церемониал на Червения площад . На всичкото от горната страна огромна част от международните водачи няма да почетат с наличието си " съветската победа ". Остава утешението от наличието на китайския водач Си Дзинпин, на словашкия министър председател Фицо и сръбския президент Вучич, които не са в най-хубавата си кондиция, както и на неизбежния Лукашенко и водачите на някои страни от Централна Азия (бивши републики в СССР).
На всичкото от горната страна непредвидимият Доналд Тръмп освен че няма да пристигна в Деня на успеха в Москва, ами с декрет прогласи Съединените щати за главен победител както във Втората международна война, по този начин и в Първата международна (победи, които надлежно ще се празнуват на 8 май и 11 ноември). Така че в " борбата за историята " се появи сериозен съперник, освен това оповестил себе си за главен " миротворец ".
По изказванията на кремълския представител Дмитрий Песков може да се съди, че тази " конкуренция в Победата " е отворила люта рана в сърцето на Путин. Опитват се да му провалят празника! Не стига, че небето над Москва е нестабилно на 9 май поради украинските дронове (по тази причина Путин разгласи тридневно примирие), а не щеш ли Тръмп навира в очите на руснаците фамозната американска помощ във Втората международна война по " ленд-лиза ", за която в съветските учебници по история не се загатва нито дума.
Ето за какво кремълската агитация на цялостни обороти проработи за апотеоза на Империята и персонално на нейния сегашен държател. Стана прочут един любопитен подробност, който допуска размисъл.
На честването на Червения площад даже фамозната ария " Вставай, страна огромная " ( " Священная война " ), всекидневен химн на руската войска (музика А. Александров, текст В. Лебедев-Кумач), ще мине на назад във времето, отстъпвайки място на руско-имперската кантата " Славься " (музика Михаил Глинка, текст Сергей Городецки):
Славься, славься, нашъ русскiй Царь!
Господомъ данный намъ Царь-Государь!
Да будетъ безсмертенъ твой Царскiй родъ,
Да имъ благоденствуетъ русскiй народъ.
Каква по-ясна " коронация " на Владимир Владимирович Путин в деня на Победата! И това ще се случи на 9 май… Но с цел да бъде по-добре квалифициран елементарния съветски народ за събитието, държавният ефирен канал " Россия-1 " три дни по-рано излъчи пропагандното житие " Москва. Кремъл. Путин. 25 години ", дело на придворния кореспондент Павел Зарубин, който следи всяка стъпка на Владимир II към този момент четвърт век.
И ето че – изненада! Във кино лентата поради разширението на НАТО на Изток, вменявайки им директна виновност за войната в Украйна.
Дипломатическите ведомства на София и Букурещ реагираха бързо и излязоха с остри заявления по този мотив, което прави чест и на двете страни.
Но първо няколко думи за кино лентата. Направих си труда да изгледам тази " творба " с времетраене 1 час и 38 минути, в която са вкарани голям брой остарели изявленията и репортажи, и бях налегнат от състрадание към редовия съветски фен, десетилетия наред подхранван с сходна пропагандна боза. " Россия-1 " твърди, че осем милиона фенове са го гледали още при първото му лъчение.
Спомняте ли си кино лентата " Човек от народа " (1981), отдаден на други Тодор Живков и сниман в агиографски жанр от националния актьор и изтъкнат документалист Христо Ковачев? Ако не сте го гледали и пропагандното кино ви вълнува, можете да го откриете в интернет.
Нещо сходно е и този съветски агитационен артикул, освен това много по-несръчно като писмено кино. Но схемата е до болежка позната и от дълго време проработена.
В самото начало филмът " Москва. Кремъл. Путин. 25 години " стартира като " незапочващ репортаж ". Снимачният екип на Зарубин надзърта из коридорите на Кремъл, където явно е някогашен посетител, само че основното настоящо лице по този начин и не идва. Ненадейно Путин излиза за малко след някаква среща, стрелките на часовника сочат 22,30 ч., както страхопочитателно ни оповестява придворният кореспондент, само че " владетелят " все няма " прозорец ". Такъв се появява много след среднощ – репортерът, операторите и звукарите очевидно дремят, когато самият Той се появява – и каква чест – кани ги по домашному, в кухнята на кремълските си палати. Дори – просто не е за поверие – е подготвен персонално да им предложи чай, на най-после взема решение, че е задоволително да ги почерпи с кефир, разяснявайки им здравословните качества на тази млечна напитка, която естествено, че е съветско произвеждане.
Ето го и първият огромен щрих – Путин е човек като всички останали. Но какъв Човек! Той не е политик – оповестява ни го самичък след епизода с хладилника, въпреки че му се постанова да господства над душите и мозъците. Той пази Русия. И е виновен за целия свят. А други към него просто няма. В целия филм не се загатва нито едно друго име – Путин освен няма прародители, само че и няма правоприемник , както ще стане ясно най-после.
През тези 25 години Путин е бил в директна връзка с народа. Независимо че населява кремълските палати, където всичко е изпълнено в охра и злато. Дори няма време да свири на снежнобелия роял, който потупва пътьом по затворения похлупак.
Позволява си единствено половин час спорт и вкарва снимачния екип в подготвителни си салон, незнайно за какво цялостен с възглавници.
В идващия епизод той, до момента в който пие кефир в кухнята, споделя в какво е съумял. Заради глобите е съумял да възвърне селското стопанство на Русия – по тази причина млякото и месото към този момент били съветски. " Репортерът " Зарубин верноподанически пита: а правилно ли е, че Китай към този момент внася главно съветски хранителни артикули? На което Путин не дава отговор, единствено снизходително кима с глава. Истина ли е това, или не е, по този начин и не научаваме.
Но излиза наяве, че Путин не има вяра на никого. " Колективният Запад " го е мамил неведнъж, главно с Минските съглашения за Украйна. А той тогава е трябвало да подпише, още не е бил подготвен за война.
И някъде тук – към 48-ата минута във кино лентата – е преизлъчен фрагмент от неговата Мюнхенска тирада от 2007 година, след което той декларира, че Румъния и България са съдействали за напрежението, довело до войната в Украйна, с това, че са приели американски бази на своя територия.
Защото, както е декларирал той още в Мюнхен, " в България и Румъния се появяват по този начин наречените леки предни американски бази, по една във всяка страна. Имаме цялостното право да попитаме намерено: против кого е ориентирано това разширение? "
Оттук следват внушения за българската и румънската виновност за съветската експанзия против Украйна. Но всичко това, най-малко във кино лентата, е единствено " подробност ".
Със снизходителна усмивка Путин разсъждава над " издребняването " на Запада. Вече нямало водач като Шарл дьо Гол и Хелмут Кол, които отчитали ролята на Русия. И най-много като Герхард Шрьодер – " положителният образец " (за пренает западен политик), който той предлага на днешна Европа
Общият разказ е явен: Путин е изпратен свише, с цел да опази Русия (виждаме го и на фрагментите, на които съветският патриарх Кирил го потвърждава).
Филмът приключва със самобитен урок по " политическа география ". На някаква среща Путин пита едно момченце знае ли къде свършва Русия. Въпросът е подъл. То, с тип на първенец и потискайки вълнението си, декларира, че това е Беринговият пролив, където минава границата със Съединените щати. На което Путин се разсмива, прегръща го през раменете и назидателно му декларира: " Запомни! Русия на никое място не свършва! ". Стряскаща метафора, отзвук от злокобната смешка, че Русия граничи с който си желае.
Накрая " репортерът " Зарубин, подбирайки доста деликатно думите си с огромно запъване, въпреки всичко се осмелява да попита: " А мислите ли за собствен правоприемник? Защото един ден… все пак… някой ден ще се наложи… "
На което Путин " от душа " въздъхва и " признава ": " Така е… Мисля.. Оглеждам се… към този момент няма кой… "
Кремълският часовник явно е спрял. И то не за първи път. Русия е в особена връзка със гибелта. Честно казано, това много проличава и по самодейността за " Безсмъртния полк ", всички тези разнасяния на портрети на мъртъвци, с които Русия отбелязва своя Ден на Победата.
Докато човек следи тези макабрени тържества, няма по какъв начин да не се съгласи с писателя Виктор Шендерович, че тук задачата е " друга " – да не се приказва за цената на онази " страшна война ", за пагубните решения на Сталин и за съюза с Хитлер, за всичко това, което след това се обръща в ужасна покруса. Затуй и цената на тази Победа е толкоз кървава и се мери с десетки милиони. Някои историци ги пресмятат на 40 млн. души, други на 60 млн. души, че и повече.
Но в Русия гибелта от дълго време се приема за " държавно дело " и " държавна горделивост ". Затова и същият този Путин, новият " цар от народа ", си разреши през 2022 година да съобщи пред майките на починали съветски бойци в Украйна, че е " по-добре да умрат на война, в сравнение с от водка ". А те го приветстваха.
Страшното в днешна Русия е, че гибелта, сходно на войната, към този момент е част от " националната концепция " . И с цел да си представим разликата сред нас и тази " просвета на одържавената гибел ", ще си разреша в умозаключение да изтъквам един постинг, оповестен тези дни от съветския историк Сергей Медведев:
Мъртвите запълват пространството на Русия паралелно с живите: рекламните билбордове и фасадите на домовете са изпълнени със починали " герои в СВО " (специалната военна операция), които в парадна форма ни гледат от улиците с пусти очи, в учебните заведения има " чинове на героите " с имената на починалите випускници, уеб страниците на университетите изобилстват с портретите на убити студенти, взели си научен отпуск, с цел да отидат да убиват и да загинат в Украйна. Сега, в преддверието на 9 май, из страната бродят шествията на " Безсмъртния полк ", литии на езическата вяра на Победата, участниците в които носят портрети на бойци, починали преди 80 години във Втората международна война или през днешния ден в Украйна. В едно от учебните заведения на Нижегородска област децата устроили концерт за мъртвите – в залата нямало живи хора, а на столовете били подредени портретите на мъртви бойци. А в Държавната дума на Русия изцяло съществено се вършат оферти на починалите бойци да се даде гласоподавателно право, като се делегира гласът им на техен роднина или представител. Такава нещо не е могъл да си намерения нито Гогол с неговите " мъртви души ", нито съветският набожен мъдрец от края на XIX в. Николай Фьодоров с концепцията му за възкресяване на мъртвите и разселването им на прилежащи планети – мъртвите към този момент живеят из цяла Русия и изискват нови жертви.
*Публикуваме публикацията от сайта
Затова и хореографията на " военно-имперското шоу " този път е особена, а партитурата е премислена до най-малки елементи. И въпреки всичко Путин няма по какъв начин да сбъдне най-голямата си фантазия – да разгласи успеха над Украйна по време на военния церемониал на Червения площад . На всичкото от горната страна огромна част от международните водачи няма да почетат с наличието си " съветската победа ". Остава утешението от наличието на китайския водач Си Дзинпин, на словашкия министър председател Фицо и сръбския президент Вучич, които не са в най-хубавата си кондиция, както и на неизбежния Лукашенко и водачите на някои страни от Централна Азия (бивши републики в СССР).
На всичкото от горната страна непредвидимият Доналд Тръмп освен че няма да пристигна в Деня на успеха в Москва, ами с декрет прогласи Съединените щати за главен победител както във Втората международна война, по този начин и в Първата международна (победи, които надлежно ще се празнуват на 8 май и 11 ноември). Така че в " борбата за историята " се появи сериозен съперник, освен това оповестил себе си за главен " миротворец ".
По изказванията на кремълския представител Дмитрий Песков може да се съди, че тази " конкуренция в Победата " е отворила люта рана в сърцето на Путин. Опитват се да му провалят празника! Не стига, че небето над Москва е нестабилно на 9 май поради украинските дронове (по тази причина Путин разгласи тридневно примирие), а не щеш ли Тръмп навира в очите на руснаците фамозната американска помощ във Втората международна война по " ленд-лиза ", за която в съветските учебници по история не се загатва нито дума.
Ето за какво кремълската агитация на цялостни обороти проработи за апотеоза на Империята и персонално на нейния сегашен държател. Стана прочут един любопитен подробност, който допуска размисъл.
На честването на Червения площад даже фамозната ария " Вставай, страна огромная " ( " Священная война " ), всекидневен химн на руската войска (музика А. Александров, текст В. Лебедев-Кумач), ще мине на назад във времето, отстъпвайки място на руско-имперската кантата " Славься " (музика Михаил Глинка, текст Сергей Городецки):
Славься, славься, нашъ русскiй Царь!
Господомъ данный намъ Царь-Государь!
Да будетъ безсмертенъ твой Царскiй родъ,
Да имъ благоденствуетъ русскiй народъ.
Каква по-ясна " коронация " на Владимир Владимирович Путин в деня на Победата! И това ще се случи на 9 май… Но с цел да бъде по-добре квалифициран елементарния съветски народ за събитието, държавният ефирен канал " Россия-1 " три дни по-рано излъчи пропагандното житие " Москва. Кремъл. Путин. 25 години ", дело на придворния кореспондент Павел Зарубин, който следи всяка стъпка на Владимир II към този момент четвърт век.
И ето че – изненада! Във кино лентата поради разширението на НАТО на Изток, вменявайки им директна виновност за войната в Украйна.
Дипломатическите ведомства на София и Букурещ реагираха бързо и излязоха с остри заявления по този мотив, което прави чест и на двете страни.
Но първо няколко думи за кино лентата. Направих си труда да изгледам тази " творба " с времетраене 1 час и 38 минути, в която са вкарани голям брой остарели изявленията и репортажи, и бях налегнат от състрадание към редовия съветски фен, десетилетия наред подхранван с сходна пропагандна боза. " Россия-1 " твърди, че осем милиона фенове са го гледали още при първото му лъчение.
Спомняте ли си кино лентата " Човек от народа " (1981), отдаден на други Тодор Живков и сниман в агиографски жанр от националния актьор и изтъкнат документалист Христо Ковачев? Ако не сте го гледали и пропагандното кино ви вълнува, можете да го откриете в интернет.
Нещо сходно е и този съветски агитационен артикул, освен това много по-несръчно като писмено кино. Но схемата е до болежка позната и от дълго време проработена.
В самото начало филмът " Москва. Кремъл. Путин. 25 години " стартира като " незапочващ репортаж ". Снимачният екип на Зарубин надзърта из коридорите на Кремъл, където явно е някогашен посетител, само че основното настоящо лице по този начин и не идва. Ненадейно Путин излиза за малко след някаква среща, стрелките на часовника сочат 22,30 ч., както страхопочитателно ни оповестява придворният кореспондент, само че " владетелят " все няма " прозорец ". Такъв се появява много след среднощ – репортерът, операторите и звукарите очевидно дремят, когато самият Той се появява – и каква чест – кани ги по домашному, в кухнята на кремълските си палати. Дори – просто не е за поверие – е подготвен персонално да им предложи чай, на най-после взема решение, че е задоволително да ги почерпи с кефир, разяснявайки им здравословните качества на тази млечна напитка, която естествено, че е съветско произвеждане.
Ето го и първият огромен щрих – Путин е човек като всички останали. Но какъв Човек! Той не е политик – оповестява ни го самичък след епизода с хладилника, въпреки че му се постанова да господства над душите и мозъците. Той пази Русия. И е виновен за целия свят. А други към него просто няма. В целия филм не се загатва нито едно друго име – Путин освен няма прародители, само че и няма правоприемник , както ще стане ясно най-после.
През тези 25 години Путин е бил в директна връзка с народа. Независимо че населява кремълските палати, където всичко е изпълнено в охра и злато. Дори няма време да свири на снежнобелия роял, който потупва пътьом по затворения похлупак.
Позволява си единствено половин час спорт и вкарва снимачния екип в подготвителни си салон, незнайно за какво цялостен с възглавници.
В идващия епизод той, до момента в който пие кефир в кухнята, споделя в какво е съумял. Заради глобите е съумял да възвърне селското стопанство на Русия – по тази причина млякото и месото към този момент били съветски. " Репортерът " Зарубин верноподанически пита: а правилно ли е, че Китай към този момент внася главно съветски хранителни артикули? На което Путин не дава отговор, единствено снизходително кима с глава. Истина ли е това, или не е, по този начин и не научаваме.
Но излиза наяве, че Путин не има вяра на никого. " Колективният Запад " го е мамил неведнъж, главно с Минските съглашения за Украйна. А той тогава е трябвало да подпише, още не е бил подготвен за война.
И някъде тук – към 48-ата минута във кино лентата – е преизлъчен фрагмент от неговата Мюнхенска тирада от 2007 година, след което той декларира, че Румъния и България са съдействали за напрежението, довело до войната в Украйна, с това, че са приели американски бази на своя територия.
Защото, както е декларирал той още в Мюнхен, " в България и Румъния се появяват по този начин наречените леки предни американски бази, по една във всяка страна. Имаме цялостното право да попитаме намерено: против кого е ориентирано това разширение? "
Оттук следват внушения за българската и румънската виновност за съветската експанзия против Украйна. Но всичко това, най-малко във кино лентата, е единствено " подробност ".
Със снизходителна усмивка Путин разсъждава над " издребняването " на Запада. Вече нямало водач като Шарл дьо Гол и Хелмут Кол, които отчитали ролята на Русия. И най-много като Герхард Шрьодер – " положителният образец " (за пренает западен политик), който той предлага на днешна Европа
Общият разказ е явен: Путин е изпратен свише, с цел да опази Русия (виждаме го и на фрагментите, на които съветският патриарх Кирил го потвърждава).
Филмът приключва със самобитен урок по " политическа география ". На някаква среща Путин пита едно момченце знае ли къде свършва Русия. Въпросът е подъл. То, с тип на първенец и потискайки вълнението си, декларира, че това е Беринговият пролив, където минава границата със Съединените щати. На което Путин се разсмива, прегръща го през раменете и назидателно му декларира: " Запомни! Русия на никое място не свършва! ". Стряскаща метафора, отзвук от злокобната смешка, че Русия граничи с който си желае.
Накрая " репортерът " Зарубин, подбирайки доста деликатно думите си с огромно запъване, въпреки всичко се осмелява да попита: " А мислите ли за собствен правоприемник? Защото един ден… все пак… някой ден ще се наложи… "
На което Путин " от душа " въздъхва и " признава ": " Така е… Мисля.. Оглеждам се… към този момент няма кой… "
Кремълският часовник явно е спрял. И то не за първи път. Русия е в особена връзка със гибелта. Честно казано, това много проличава и по самодейността за " Безсмъртния полк ", всички тези разнасяния на портрети на мъртъвци, с които Русия отбелязва своя Ден на Победата.
Докато човек следи тези макабрени тържества, няма по какъв начин да не се съгласи с писателя Виктор Шендерович, че тук задачата е " друга " – да не се приказва за цената на онази " страшна война ", за пагубните решения на Сталин и за съюза с Хитлер, за всичко това, което след това се обръща в ужасна покруса. Затуй и цената на тази Победа е толкоз кървава и се мери с десетки милиони. Някои историци ги пресмятат на 40 млн. души, други на 60 млн. души, че и повече.
Но в Русия гибелта от дълго време се приема за " държавно дело " и " държавна горделивост ". Затова и същият този Путин, новият " цар от народа ", си разреши през 2022 година да съобщи пред майките на починали съветски бойци в Украйна, че е " по-добре да умрат на война, в сравнение с от водка ". А те го приветстваха.
Страшното в днешна Русия е, че гибелта, сходно на войната, към този момент е част от " националната концепция " . И с цел да си представим разликата сред нас и тази " просвета на одържавената гибел ", ще си разреша в умозаключение да изтъквам един постинг, оповестен тези дни от съветския историк Сергей Медведев:
Мъртвите запълват пространството на Русия паралелно с живите: рекламните билбордове и фасадите на домовете са изпълнени със починали " герои в СВО " (специалната военна операция), които в парадна форма ни гледат от улиците с пусти очи, в учебните заведения има " чинове на героите " с имената на починалите випускници, уеб страниците на университетите изобилстват с портретите на убити студенти, взели си научен отпуск, с цел да отидат да убиват и да загинат в Украйна. Сега, в преддверието на 9 май, из страната бродят шествията на " Безсмъртния полк ", литии на езическата вяра на Победата, участниците в които носят портрети на бойци, починали преди 80 години във Втората международна война или през днешния ден в Украйна. В едно от учебните заведения на Нижегородска област децата устроили концерт за мъртвите – в залата нямало живи хора, а на столовете били подредени портретите на мъртви бойци. А в Държавната дума на Русия изцяло съществено се вършат оферти на починалите бойци да се даде гласоподавателно право, като се делегира гласът им на техен роднина или представител. Такава нещо не е могъл да си намерения нито Гогол с неговите " мъртви души ", нито съветският набожен мъдрец от края на XIX в. Николай Фьодоров с концепцията му за възкресяване на мъртвите и разселването им на прилежащи планети – мъртвите към този момент живеят из цяла Русия и изискват нови жертви.
*Публикуваме публикацията от сайта
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ