Последни тенденции в света на златото: Апетитът на централните банки към благородния метал расте
8поглед.инфо/ В края на 3-то тримесечие чистите покупки на злато от централните банки възлизат на 337,1 тона (120% повече от предходното тримесечие).
Действителното равнище на покупките на злато може да е къде - къде по-високо от формалното
На 31 октомври Световният съвет по златото (WGC) разгласява на уеб страницата си данни за международния пазар на злато за третото тримесечие на 2023 година Ситуацията на международния пазар на благородни метали е тясно обвързвана с директни и противоположни връзки със международните финансови пазари. Следователно данните на WGC са значими освен за тесните златни експерти, само че и за всички, които наблюдават общите трендове в международната стопанска система и интернационалните финанси.
Средната цена на златото на LBMA (London Bullion Market) през третото тримесечие беше 1928,5 щатски $ за унция. Въпреки че беше с 2% под рекордния връх, следен през второто тримесечие, той към момента беше с 12% по-висок от третото тримесечие на предходната година.
В отчета на WGC се отбелязва, че в няколко страни цените са се повишили в локални валути заради слабостта на валутата им по отношение на щатския $. Докладът показва най-вече страни като Япония, Китай и Турция. Но бих добавил и Русия, където обменният курс на рублата в средата на август проби равнище от 100 рубли за $.
Ако на 1 август цената на златото (определена от Банката на Русия) беше 5754,8 рубли за тройунция, то на 15 август тя скочи до 6223,5 рубли (ръст от 8,2%). До края на третото тримесечие, рублевата цена на златото по този начин и не се върна към първичните си позиции. На 30 септември той беше еднакъв на 5867,9 рубли. за тройунция.
Що се отнася до производството на злато, третото тримесечие на тази година се оказа рекордно за интервала на наблюдаване на пазара от 2010 година (971,1 тона извлечени от недрата). Рекордно е и международното произвеждане на благородния метал за трите тримесечия на годината (2744 тона).
Увеличението на производството през 3-то тримесечие на тази година по отношение на 3-то тримесечие на предходната година е 6 %. Това е реализирано с помощта на нарастване на производството в следните четири страни: Канада (с 14%), Съединени американски щати (с 13%), Гана (със 7%), Австралия (с 3%). В същото време е записано понижение на производството в следните страни: Мексико (с 15%), Танзания (с 14%), Судан (с 10%) и Руската федерация (с 4%).
В отчета на WGC се отбелязва, че в Русия намаляването на добива се дължи основно на най-голямото находище в нашата страна, полето Олимпиада, разработвано от компанията „ Полюс “. WGS отбелязва, че това наподобява е разследване от бизнес решения, а не от западни наказания, наложени на компанията. „ Очевидно тези наказания нямат доста влияние върху размерите на производството на злато “, се споделя в документа.
В края на предходната година водачи в добива на злато в света са следните три страни: Китай (374 тона); Русия (330 т); Австралия (320 т). Възможно е до края на тази година Русия да се реалокира на трето място.
Предлагането на доблестен метал на международния пазар се обезпечава освен посредством добива на злато от недрата, само че и посредством вторичното му произвеждане - преработката на отпадъците, съдържащи благородния метал. В края на третото тримесечие размерът на сходно вторично произвеждане на злато възлиза на 288,8 тона, което е с 8% повече от цифрата за третото тримесечие на предходната година.
Общото предложение на злато на международния пазар (добив + вторично производство) през третото тримесечие на 2023 година се е нараснало на годишна база с 6%.
Търсенето на злато през третото тримесечие беше както следва. Традиционно главен покупател на благородния метал е бижутерията (578,22 тона). Той всмуква злато в размер, почти еднакъв на половината от общото търсене. Инвестиции в доблестен метал под формата на покупки на кюлчета и монети - 295,19 т. Покупки на злато за произвеждане на електроника и друго съоръжение - 75,29 т.
В продължение на няколко години борсово търгуваните фондове (ETF) са главен покупател на злато. Но от предходната година тези фондове се трансфораха от чисти купувачи в чисти продавачи. Така през третото тримесечие на предходната година чистите продажби на ETF възлизат на 243,7 т.
Според резултатите от третото тримесечие на тази година чистите продажби възлизат на 139,3 т. Не е мъчно да се изясни това събитие. ETF са фондове, които могат да се нарекат по-скоро спекулативни, в сравнение с капиталови фондове.
През предходната пролет централните банки започнаха внезапно да минават от политика на „ количествено облекчение “ към политика на „ количествено стягане “. Това беше направено под претекст за битка с ширещата се инфлация в света и се изрази в повишение на главните лихви.
Лихвите по доста скъпи бумаги и други финансови принадлежности започнаха да се повишават. ETF започнаха да разклащат своите капиталови портфейли, заменяйки златото с високодоходни скъпи бумаги. По-голямата част от замените към този момент са осъществени от тези фондове, тъй че чистите продажби на златни ETF през третото тримесечие на тази година са с 43% по-малко, в сравнение с през третото тримесечие на предходната година.
Но има още един значим съставен елемент на търсенето на благородния метал, за който желая да приказвам по-подробно. Говорим за търсене от страна на централните банки. В ерата на златния доларов стандарт (а той е основан след Втората международна война съгласно решенията на интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс през 1944 г.) централните банки са главните купувачи на благородния метал.
Техните интернационалните запаси се образуват от два съществени съставния елемент - американски $ и парично злато (стандартни кюлчета, частично златни монети). Пикът на покупките на доблестен метал от централните банки се случи през 60-те години на предишния век.
Също по този начин е правилно обаче, че златните запаси на една страна бързо намаляваха. Това бяха Съединените американски щати. Те, според изискванията на съглашението, реализирано в Бретън Уудс, се ангажираха да обменят долари за благородния метал с паричните управляващи на други страни. Ако през 50-те години златните запаси на Съединени американски щати от време на време надхвърляха 20 хиляди тона, то в края на 60-те години те паднаха до 9 хиляди тона.
По самодейност и под натиска на Съединени американски щати златно-доларовият стандарт беше сменен от книжно-доларов. Решението за това е взето през януари 1976 година на интернационалната валутна и финансова конференция в Ямайка. Под натиска на Съединени американски щати, паричните управляващи на доста западни страни започнаха да продават метал от своите интернационалните запаси.
Централните банки по света действаха като чисти продавачи на злато от края на 70-те години до началото на последното десетилетие. При предпочитание читателите могат да научат повече за историята на златото през този интервал в моята книга „ Златото в международната и съветската история на 19-21 век “. (М.: „ Родна страна “, 2017 г.).
В нея означавам, че международната финансова рецесия от 2008-2009г. докара до превръщане на дълготрайната тенденция; от 2010 година централните банки в света се трансфораха от чисти продавачи в чисти купувачи на благородния метал. Глобалната финансова рецесия сподели неустойчивостта на политиката за увеличение на интернационалните запаси единствено за сметка на долари, евро и други по този начин наречени „ аварийни “ валути.
Но да се върнем към отчета на WGC. В края на 3-то тримесечие чистите покупки на злато от централните банки възлизат на 337,1 тона (120% повече от предходното тримесечие). Това е второто най-високо тримесечно число за всички години на наблюдаване (третото тримесечие на предходната година е рекордно - 458,8 тона).
И съгласно резултатите от трите тримесечия на тази година чистите покупки на доблестен метал от централните банки доближиха равнище от 800 тона. Това е с 14% повече от предходната година и най-високото от десетилетия от края на 60-те години на предишния век. Все още е мъчно да се каже дали ще има връх в края на 2023 година Но вероятността за това е огромна.
Напомням, че в края на предходната година централните банки изкупиха рекордно количество доблестен метал от края на 60-те години на предишния век - 1081 тона. За да бъде регистриран нов връх, чистите покупки на благородния метал от централните банки през четвъртото тримесечие на тази година би трябвало да са над 281 тона. Във всеки случай виждаме, че централните банки бързо усилват своите златни запаси, а делът на благородния метал в общия размер на интернационалните запаси пораства.
Сред най-активните купувачи на злато през третото тримесечие WGC разпознава четири централни банки. Китайската национална банка (PBOC) стана водач в закупуването на доблестен метал, като усили златните си запаси през третото тримесечие със 78 тона.
От началото на годината размерът на златните запаси на Китайската централна банка се е нараснал със 181 тона до 2192 тона. В стойностно изражение това се равнява на 4% от интернационалните запаси на Китай.
Второто място по размер на закупуване заема Централната банка на Полша, закупувайки 57 тона злато през третото тримесечие. Така Полша съхранява 334 тона злато, което е 11% от общите й ресурси. Варшава възнамерява да усили този дял до 20%.
Челната тройка затваря Турция, чиято Централна банка е закупила 39 тона злато през юли-септември. Tурция обичайно е главен покупател на благородния метал, с цел да укрепи своите интернационалните запаси. Но през последните няколко тримесечия трябваше да продава злато от своите интернационалните запаси. Сега страната се стреми да компенсира произлизащите от това загуби. В края на третото тримесечие обаче златните й запаси към момента са с 12% по-ниски от началото на годината.
Други чисти купувачи на злато през третото тримесечие са централните банки на следните страни: Индия (9 тона), Узбекистан (7 тона), Чехия и Сингапур (по 6 тона), Катар и Русия (по 3 тона), Филипините (2 тона) и Република Киргизстан (1 т). Имаше и други централни банки, които действаха като купувачи, само че техните чисти покупки на благородния метал бяха по-малко от един звук.
Единственият видим продавач на злато през третото тримесечие е Казахстан, който е продал 4 тона злато. В отчета на WGC се загатва и Боливия, която е " монетизирала " 17 тона от златните си запаси от май до август.
Трябва да се означи, че в продължение на няколко тримесечия WGC в своята статистика за покупката и продажбата на злато от централните банки разяснява, че цифрите отразяват „ записаните “ транзакции. Следователно се правят и секрети интервенции на Централните банки с благородния метал, които не са отразени в националната статистика.
По този метод WGC признава, че нейните статистики може да се разграничават доста от действителната картина. Между другото, специалистите приказват за обстоятелството, че в Китай могат да се правят огромни покупки на злато за попълване на интернационалните запаси под формата на нерегистрирани (и затова неотразени в формалната статистика на транзакциите) транзакции в продължение на доста години.
Но след началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна, западните медии от ден на ден допускат, че все тези „ нерегистрирани транзакции “ могат да бъдат осъществени в Руската федерация.
Докладът на WGC, базирайки се на Bloomberg, отбелязва, че при започване на август се появи информация, че Русия ще възобнови закупуването на задгранична валута и злато, „ само че до момента не са получени спомагателни детайлности за размерите и времето на бъдещите покупки “.
Вчера (31.10.23 г.) Financial Times, по петите на отчета на WGC, разгласява публикацията „ China leads record central bank gold buying in first nine months of year “ („ Китай лидира в рекордните покупки на злато от Централната банка през първите девет месеца на годината. “)
Както отбелязва Financial Times, има причина да се счита, че действителното равнище на покупки от страна на централните банки - изключително на Китай и Русия - е било доста по-високо от публично декларираното: „ Централните банки регистрират покупките на злато на МВФ, само че световните потоци от жълт метал допускат, че действителното равнище на покупки от публични финансови институции, изключително Китай и Русия, е било доста по-високо от публично регистрираното. "
В публикацията се отбелязва още, че почналият на 7 октомври арабско-израелски спор ще се трансформира (вече се е превърнал) в забележителен фактор за покачването на цените на благородния метал. Нека прибавя от себе си: на 6 октомври, ден преди началото на спора, цената на кюлчетата доближи най-ниското си равнище от седем месеца, възлизайки на 1809,50 $ за тройунция.
След началото на спора тя бързо преодоля границата от 2000 $. Вярно е, че цените се откриха ненапълно до края на месеца ($1986,3). Но по мнението на специалисти до края на годината цената може устойчиво да се откри над равнището от 2 хиляди $ за тройунция.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Действителното равнище на покупките на злато може да е къде - къде по-високо от формалното
На 31 октомври Световният съвет по златото (WGC) разгласява на уеб страницата си данни за международния пазар на злато за третото тримесечие на 2023 година Ситуацията на международния пазар на благородни метали е тясно обвързвана с директни и противоположни връзки със международните финансови пазари. Следователно данните на WGC са значими освен за тесните златни експерти, само че и за всички, които наблюдават общите трендове в международната стопанска система и интернационалните финанси.
Средната цена на златото на LBMA (London Bullion Market) през третото тримесечие беше 1928,5 щатски $ за унция. Въпреки че беше с 2% под рекордния връх, следен през второто тримесечие, той към момента беше с 12% по-висок от третото тримесечие на предходната година.
В отчета на WGC се отбелязва, че в няколко страни цените са се повишили в локални валути заради слабостта на валутата им по отношение на щатския $. Докладът показва най-вече страни като Япония, Китай и Турция. Но бих добавил и Русия, където обменният курс на рублата в средата на август проби равнище от 100 рубли за $.
Ако на 1 август цената на златото (определена от Банката на Русия) беше 5754,8 рубли за тройунция, то на 15 август тя скочи до 6223,5 рубли (ръст от 8,2%). До края на третото тримесечие, рублевата цена на златото по този начин и не се върна към първичните си позиции. На 30 септември той беше еднакъв на 5867,9 рубли. за тройунция.
Що се отнася до производството на злато, третото тримесечие на тази година се оказа рекордно за интервала на наблюдаване на пазара от 2010 година (971,1 тона извлечени от недрата). Рекордно е и международното произвеждане на благородния метал за трите тримесечия на годината (2744 тона).
Увеличението на производството през 3-то тримесечие на тази година по отношение на 3-то тримесечие на предходната година е 6 %. Това е реализирано с помощта на нарастване на производството в следните четири страни: Канада (с 14%), Съединени американски щати (с 13%), Гана (със 7%), Австралия (с 3%). В същото време е записано понижение на производството в следните страни: Мексико (с 15%), Танзания (с 14%), Судан (с 10%) и Руската федерация (с 4%).
В отчета на WGC се отбелязва, че в Русия намаляването на добива се дължи основно на най-голямото находище в нашата страна, полето Олимпиада, разработвано от компанията „ Полюс “. WGS отбелязва, че това наподобява е разследване от бизнес решения, а не от западни наказания, наложени на компанията. „ Очевидно тези наказания нямат доста влияние върху размерите на производството на злато “, се споделя в документа.
В края на предходната година водачи в добива на злато в света са следните три страни: Китай (374 тона); Русия (330 т); Австралия (320 т). Възможно е до края на тази година Русия да се реалокира на трето място.
Предлагането на доблестен метал на международния пазар се обезпечава освен посредством добива на злато от недрата, само че и посредством вторичното му произвеждане - преработката на отпадъците, съдържащи благородния метал. В края на третото тримесечие размерът на сходно вторично произвеждане на злато възлиза на 288,8 тона, което е с 8% повече от цифрата за третото тримесечие на предходната година.
Общото предложение на злато на международния пазар (добив + вторично производство) през третото тримесечие на 2023 година се е нараснало на годишна база с 6%.
Търсенето на злато през третото тримесечие беше както следва. Традиционно главен покупател на благородния метал е бижутерията (578,22 тона). Той всмуква злато в размер, почти еднакъв на половината от общото търсене. Инвестиции в доблестен метал под формата на покупки на кюлчета и монети - 295,19 т. Покупки на злато за произвеждане на електроника и друго съоръжение - 75,29 т.
В продължение на няколко години борсово търгуваните фондове (ETF) са главен покупател на злато. Но от предходната година тези фондове се трансфораха от чисти купувачи в чисти продавачи. Така през третото тримесечие на предходната година чистите продажби на ETF възлизат на 243,7 т.
Според резултатите от третото тримесечие на тази година чистите продажби възлизат на 139,3 т. Не е мъчно да се изясни това събитие. ETF са фондове, които могат да се нарекат по-скоро спекулативни, в сравнение с капиталови фондове.
През предходната пролет централните банки започнаха внезапно да минават от политика на „ количествено облекчение “ към политика на „ количествено стягане “. Това беше направено под претекст за битка с ширещата се инфлация в света и се изрази в повишение на главните лихви.
Лихвите по доста скъпи бумаги и други финансови принадлежности започнаха да се повишават. ETF започнаха да разклащат своите капиталови портфейли, заменяйки златото с високодоходни скъпи бумаги. По-голямата част от замените към този момент са осъществени от тези фондове, тъй че чистите продажби на златни ETF през третото тримесечие на тази година са с 43% по-малко, в сравнение с през третото тримесечие на предходната година.
Но има още един значим съставен елемент на търсенето на благородния метал, за който желая да приказвам по-подробно. Говорим за търсене от страна на централните банки. В ерата на златния доларов стандарт (а той е основан след Втората международна война съгласно решенията на интернационалната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс през 1944 г.) централните банки са главните купувачи на благородния метал.
Техните интернационалните запаси се образуват от два съществени съставния елемент - американски $ и парично злато (стандартни кюлчета, частично златни монети). Пикът на покупките на доблестен метал от централните банки се случи през 60-те години на предишния век.
Също по този начин е правилно обаче, че златните запаси на една страна бързо намаляваха. Това бяха Съединените американски щати. Те, според изискванията на съглашението, реализирано в Бретън Уудс, се ангажираха да обменят долари за благородния метал с паричните управляващи на други страни. Ако през 50-те години златните запаси на Съединени американски щати от време на време надхвърляха 20 хиляди тона, то в края на 60-те години те паднаха до 9 хиляди тона.
По самодейност и под натиска на Съединени американски щати златно-доларовият стандарт беше сменен от книжно-доларов. Решението за това е взето през януари 1976 година на интернационалната валутна и финансова конференция в Ямайка. Под натиска на Съединени американски щати, паричните управляващи на доста западни страни започнаха да продават метал от своите интернационалните запаси.
Централните банки по света действаха като чисти продавачи на злато от края на 70-те години до началото на последното десетилетие. При предпочитание читателите могат да научат повече за историята на златото през този интервал в моята книга „ Златото в международната и съветската история на 19-21 век “. (М.: „ Родна страна “, 2017 г.).
В нея означавам, че международната финансова рецесия от 2008-2009г. докара до превръщане на дълготрайната тенденция; от 2010 година централните банки в света се трансфораха от чисти продавачи в чисти купувачи на благородния метал. Глобалната финансова рецесия сподели неустойчивостта на политиката за увеличение на интернационалните запаси единствено за сметка на долари, евро и други по този начин наречени „ аварийни “ валути.
Но да се върнем към отчета на WGC. В края на 3-то тримесечие чистите покупки на злато от централните банки възлизат на 337,1 тона (120% повече от предходното тримесечие). Това е второто най-високо тримесечно число за всички години на наблюдаване (третото тримесечие на предходната година е рекордно - 458,8 тона).
И съгласно резултатите от трите тримесечия на тази година чистите покупки на доблестен метал от централните банки доближиха равнище от 800 тона. Това е с 14% повече от предходната година и най-високото от десетилетия от края на 60-те години на предишния век. Все още е мъчно да се каже дали ще има връх в края на 2023 година Но вероятността за това е огромна.
Напомням, че в края на предходната година централните банки изкупиха рекордно количество доблестен метал от края на 60-те години на предишния век - 1081 тона. За да бъде регистриран нов връх, чистите покупки на благородния метал от централните банки през четвъртото тримесечие на тази година би трябвало да са над 281 тона. Във всеки случай виждаме, че централните банки бързо усилват своите златни запаси, а делът на благородния метал в общия размер на интернационалните запаси пораства.
Сред най-активните купувачи на злато през третото тримесечие WGC разпознава четири централни банки. Китайската национална банка (PBOC) стана водач в закупуването на доблестен метал, като усили златните си запаси през третото тримесечие със 78 тона.
От началото на годината размерът на златните запаси на Китайската централна банка се е нараснал със 181 тона до 2192 тона. В стойностно изражение това се равнява на 4% от интернационалните запаси на Китай.
Второто място по размер на закупуване заема Централната банка на Полша, закупувайки 57 тона злато през третото тримесечие. Така Полша съхранява 334 тона злато, което е 11% от общите й ресурси. Варшава възнамерява да усили този дял до 20%.
Челната тройка затваря Турция, чиято Централна банка е закупила 39 тона злато през юли-септември. Tурция обичайно е главен покупател на благородния метал, с цел да укрепи своите интернационалните запаси. Но през последните няколко тримесечия трябваше да продава злато от своите интернационалните запаси. Сега страната се стреми да компенсира произлизащите от това загуби. В края на третото тримесечие обаче златните й запаси към момента са с 12% по-ниски от началото на годината.
Други чисти купувачи на злато през третото тримесечие са централните банки на следните страни: Индия (9 тона), Узбекистан (7 тона), Чехия и Сингапур (по 6 тона), Катар и Русия (по 3 тона), Филипините (2 тона) и Република Киргизстан (1 т). Имаше и други централни банки, които действаха като купувачи, само че техните чисти покупки на благородния метал бяха по-малко от един звук.
Единственият видим продавач на злато през третото тримесечие е Казахстан, който е продал 4 тона злато. В отчета на WGC се загатва и Боливия, която е " монетизирала " 17 тона от златните си запаси от май до август.
Трябва да се означи, че в продължение на няколко тримесечия WGC в своята статистика за покупката и продажбата на злато от централните банки разяснява, че цифрите отразяват „ записаните “ транзакции. Следователно се правят и секрети интервенции на Централните банки с благородния метал, които не са отразени в националната статистика.
По този метод WGC признава, че нейните статистики може да се разграничават доста от действителната картина. Между другото, специалистите приказват за обстоятелството, че в Китай могат да се правят огромни покупки на злато за попълване на интернационалните запаси под формата на нерегистрирани (и затова неотразени в формалната статистика на транзакциите) транзакции в продължение на доста години.
Но след началото на специфичната военна интервенция на Русия в Украйна, западните медии от ден на ден допускат, че все тези „ нерегистрирани транзакции “ могат да бъдат осъществени в Руската федерация.
Докладът на WGC, базирайки се на Bloomberg, отбелязва, че при започване на август се появи информация, че Русия ще възобнови закупуването на задгранична валута и злато, „ само че до момента не са получени спомагателни детайлности за размерите и времето на бъдещите покупки “.
Вчера (31.10.23 г.) Financial Times, по петите на отчета на WGC, разгласява публикацията „ China leads record central bank gold buying in first nine months of year “ („ Китай лидира в рекордните покупки на злато от Централната банка през първите девет месеца на годината. “)
Както отбелязва Financial Times, има причина да се счита, че действителното равнище на покупки от страна на централните банки - изключително на Китай и Русия - е било доста по-високо от публично декларираното: „ Централните банки регистрират покупките на злато на МВФ, само че световните потоци от жълт метал допускат, че действителното равнище на покупки от публични финансови институции, изключително Китай и Русия, е било доста по-високо от публично регистрираното. "
В публикацията се отбелязва още, че почналият на 7 октомври арабско-израелски спор ще се трансформира (вече се е превърнал) в забележителен фактор за покачването на цените на благородния метал. Нека прибавя от себе си: на 6 октомври, ден преди началото на спора, цената на кюлчетата доближи най-ниското си равнище от седем месеца, възлизайки на 1809,50 $ за тройунция.
След началото на спора тя бързо преодоля границата от 2000 $. Вярно е, че цените се откриха ненапълно до края на месеца ($1986,3). Но по мнението на специалисти до края на годината цената може устойчиво да се откри над равнището от 2 хиляди $ за тройунция.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ