88,78% от участниците в анкета на NOVA заявяват, че усещат

88,78% от участниците в анкета на NOVA декларират, че усещат повишаване на артикули и услуги след влизането на България в еврозоната. Резултатите са събрани 28 дни след формалното приемане на еврото.

По думите на икономиста Любомир Дацов при всеобщите артикули, изключително в огромните търговски вериги, значително повишаване не се следи. В ефира на " Здравей, България " той акцентира, че процесът по въвеждането на еврото е бил съпроводен с „ голям административен напън ", който е лимитирал спекулативното държание при стоките. Там, където аз пазаря, нещата са безусловно под надзор, съобщи Дацов.

Различна е обстановката при услугите, където съгласно него страната на практика няма принадлежности за ефикасен надзор. Най- ослепителен образец за това са услугите, свързани с деца и грижа за фамилията. „ Тези услуги имат държание на монополисти ", изясни икономистът.

Георги Вулджев напомни опита на Хърватия, където най-високата инфлация при приемането на еврото е регистрирана точно при услугите. Според него това е предстоящ резултат, защото точно там закръгляването и свободното ценообразуване се демонстрират най-бързо.

По отношение на сравненията с Хърватия Дацов акцентира, че растежът на цените там не може да се изясни само с еврото. Според него основен фактор е бил внезапното нарастване на туристическия поток и смяната в структурата на потреблението.

По данни, представени от Дацов, през предходната година натискът на заплатите върху инфлацията бил към 7%, като главният фактор е бил пазарът на труда.

Средното нарастване на заплатите беше към 14%, а в държавния бранш - близо 20%. Приносът на страната е явен, съобщи той.

Според Вулджев няма индикации този напън да отслабне в близко бъдеще, а прогнозите сочат релативно висока инфлация, сходна с темпа, с който страната е приключила предходната година.

Очакванията на специалистите са, че средногодишната инфлация ще се задържи към 3%. Ключова роля ще има фискалната политика.