Всеки втори у нас изпитва безпокойство и страх заради мръсния въздух
88.7% възприемат въздуха като доста нечист, а 29.5% като по-скоро нечист. Едва 6.9% намират въздуха за чист. Данните показа доктор Евелина Андреева, шеф " Стратегическо развиване " - РТЦ и представител на Нов български университет по време на конференцията " Въздух ". Организатори на събитието са Сдружение " Въздух за здраве ", Нов български университет и Столична община. Онлайн анкетата е извършена в интервала юли - август 2025 година измежду 351 участници в затворени, полузатворени и мулти-отговорни.
На един от основните въпроси в анкетата " Какви ограничения взимате Вие и Вашето семейство за понижаване на замърсяването на въздуха? " също има разнопосочни отзиви. Младите (18-25-годишните) и междинната възраст (36-45-годишните) са най-ангажирани , до момента в който над 60 години демонстрират по-прагматично, само че не толкоз интензивно държание. Тенденцията по пол и възраст удостоверява, че гражданската интензивност и екологичните привички са по-силно изразени при дамите и при по-младите участници. 81% декларират подготвеност да трансформират привички, над 12% от запитаните декларират, че нищо не зависи от тях във връзка с качеството на въздуха , а други 4.4% пък споделят, че нищо не могат да създадат за въздуха.
Столичната община разгласи ограниченията си за възстановяване на въздуха
ФПЧ са съсредоточени в северните и южните елементи на София
95% от респондентите живеят в град или регионален център , което съответствува с местата, където най-често се оповестява за проблем с въздуха. Повечето респонденти считат, че въздухът в тяхното обитаемо място е неприятен или доста неприятен. Разпределението е асиметрично, което подсказва, че отрицателните оценки преобладават, а позитивните са лимитирани до дребна част от участниците.
56% изпитват тревога, 73% оповестяват здравни признаци във връзка с прочувствения и здравния резултат от нечистия въздух.
Индустриалните предприятия са най-често посочвани - над 73% от участниците ги виждат като главен източник за замърсяването на въздуха . Следват автомобилният трафик (54%) и горенето на боклуци (48%), които се възприемат като съществени градски замърсители. Горенето на дърва и въглища (38%) и строителната активност (29%) са свързвани най-вече с битови и сезонни замърсявания. " Градско презастрояване " е посочено от 21% — относително нов и типично градски фактор.
Голяма част от интервюираните споделят, че битовото горене е основен фактор, възприеман от обществото като водещ замърсител през зимата.
В анкетата има и въпрос " Предизвиква ли у Вас замърсяването на въздуха чувства като безпокойствие, тревога, боязън и други? " 56.2% оповестяват за мощно прочувствено влияние ( " извънредно доста " + " забележителна степен " ). Нисък дял на " въобще не " (7.8%) демонстрира, че безпокойството е всеобщо.
За най-отговорни за проблемите обществото вижда казуса като споделена отговорност, само че с водеща роля на страната . Бизнесът и общините се възприемат като съвсем равнопоставени в отговорността. Гражданите също имат забележителен дял, само че остават на последно място измежду главните институционални артисти.
11 хиляди смъртни случая годишно поради мръсния въздух
Лекари се включват в самодейност за повишение на информираността
Основни заключения:
· Почти всички участници оповестяват за проблем с качеството на въздуха в своето обитаемо място;
· Средната оценка на качеството на въздуха е едвам 30.4 от 100, което демонстрира преобладаващо чувство за замърсеност;
· Най-ниски оценки са дадени в градските региони и индустриалните зони, а най-високи — в планинските и крайморските обитаеми места;
· Участниците показали женски пол и възрастните участници регистрират по-силно чувство за тревога и безпокойствие по темата;
· Ясна корелация сред декларирано замърсяване и докладвани здравословни недоволства (особено респираторни проблеми);
· Зимата е най-често споменаваният сезон с изразителен проблем с въздуха, следван от есента;
· Повечето респонденти виждат институциите и бизнеса като съществени виновни страни, само че и показват подготвеност за персонален принос посредством акции и подписки;
· Над 80% свързват рискови климатични феномени с човешка активност и замърсяване.
На един от основните въпроси в анкетата " Какви ограничения взимате Вие и Вашето семейство за понижаване на замърсяването на въздуха? " също има разнопосочни отзиви. Младите (18-25-годишните) и междинната възраст (36-45-годишните) са най-ангажирани , до момента в който над 60 години демонстрират по-прагматично, само че не толкоз интензивно държание. Тенденцията по пол и възраст удостоверява, че гражданската интензивност и екологичните привички са по-силно изразени при дамите и при по-младите участници. 81% декларират подготвеност да трансформират привички, над 12% от запитаните декларират, че нищо не зависи от тях във връзка с качеството на въздуха , а други 4.4% пък споделят, че нищо не могат да създадат за въздуха.
Столичната община разгласи ограниченията си за възстановяване на въздуха
ФПЧ са съсредоточени в северните и южните елементи на София
95% от респондентите живеят в град или регионален център , което съответствува с местата, където най-често се оповестява за проблем с въздуха. Повечето респонденти считат, че въздухът в тяхното обитаемо място е неприятен или доста неприятен. Разпределението е асиметрично, което подсказва, че отрицателните оценки преобладават, а позитивните са лимитирани до дребна част от участниците.
56% изпитват тревога, 73% оповестяват здравни признаци във връзка с прочувствения и здравния резултат от нечистия въздух.
Индустриалните предприятия са най-често посочвани - над 73% от участниците ги виждат като главен източник за замърсяването на въздуха . Следват автомобилният трафик (54%) и горенето на боклуци (48%), които се възприемат като съществени градски замърсители. Горенето на дърва и въглища (38%) и строителната активност (29%) са свързвани най-вече с битови и сезонни замърсявания. " Градско презастрояване " е посочено от 21% — относително нов и типично градски фактор.
Голяма част от интервюираните споделят, че битовото горене е основен фактор, възприеман от обществото като водещ замърсител през зимата.
В анкетата има и въпрос " Предизвиква ли у Вас замърсяването на въздуха чувства като безпокойствие, тревога, боязън и други? " 56.2% оповестяват за мощно прочувствено влияние ( " извънредно доста " + " забележителна степен " ). Нисък дял на " въобще не " (7.8%) демонстрира, че безпокойството е всеобщо.
За най-отговорни за проблемите обществото вижда казуса като споделена отговорност, само че с водеща роля на страната . Бизнесът и общините се възприемат като съвсем равнопоставени в отговорността. Гражданите също имат забележителен дял, само че остават на последно място измежду главните институционални артисти.
11 хиляди смъртни случая годишно поради мръсния въздух
Лекари се включват в самодейност за повишение на информираността
Основни заключения:
· Почти всички участници оповестяват за проблем с качеството на въздуха в своето обитаемо място;
· Средната оценка на качеството на въздуха е едвам 30.4 от 100, което демонстрира преобладаващо чувство за замърсеност;
· Най-ниски оценки са дадени в градските региони и индустриалните зони, а най-високи — в планинските и крайморските обитаеми места;
· Участниците показали женски пол и възрастните участници регистрират по-силно чувство за тревога и безпокойствие по темата;
· Ясна корелация сред декларирано замърсяване и докладвани здравословни недоволства (особено респираторни проблеми);
· Зимата е най-често споменаваният сезон с изразителен проблем с въздуха, следван от есента;
· Повечето респонденти виждат институциите и бизнеса като съществени виновни страни, само че и показват подготвеност за персонален принос посредством акции и подписки;
· Над 80% свързват рискови климатични феномени с човешка активност и замърсяване.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ