4 март в историята
870 година – На Осмия космополитен събор в Константинопол е приета автокефалността на Българската православна черква.
1152 година – Фридрих I Барбароса е определен за немски крал.
1238 година – Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват цялостно проваляне от армията на Монголската империя в борбата при река Сит.
1275 година – Китайски астрономи следят цялостно слънчево затъмнение.
1386 година – Владислав II е коронован за крал на Полша.
1519 година – Ернан Кортес идва в Мексико с желание да търси цивилизацията на ацтеките и техните благосъстояния.
1665 година – Кралят на Англия Чарлз II афишира война на Нидерландия.
1770 година – При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и доста публични здания.
1789 година – В Ню Йорк е открит първият Конгрес на Съединени американски щати, който приема конституцията на страната.
1791 година – Върмънт става 14-ият щат на Съединени американски щати.
1837 година – Чикаго е разгласен за основен град на Илинойс.
1848 година – Във Франция по време на Февруарската гражданска война е въведено всеобщо изборно право за мъжете, навършили 21 години.
1849 година – Приета е конституцията на Австрия.
1854 година – Кримската война: Англия и Франция афишират война на Русия, в поддръжка на Турция.
1857 година – Англия признава независимостта на Афганистан.
1877 година – Американският откривател от немски генезис Емил Берлинер основава микрофона.
1877 година – В Русия излиза първият квалифициран випуск на дами лекари.
1882 година – В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.
1887 година – Германският инженер и бизнесмен Готлиб Даймлер прави тест на първия си автомобил.
1894 година – При огромен пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1000 здания.
1898 година – Белгийският транспортен съд Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е вцепенен от антарктическите ледове и наложително прави първото презимуване на толкоз южна широчина.
1901 година – Съставено е двадесет и второто държавно управление на България, отпред с Петко Каравелов.
1910 година – Официално е учреден град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, Съединени американски щати.
1917 година – Николай II абдикира като цар на Русия.
1933 година – Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска Народното събрание и постанова властнически режим на ръководство, прочут като интервал на австрофашизъм.
1936 година – В Германия е осъществен първият полет на най-големия дирижабъл – Хинденбург.
1942 година – Никола Вапцаров е хванат поради присъединяване в незаконната комунистическа партия.
1943 година – Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.
1944 година – Втората международна война: В Япония е оповестена всеобща готовност на студентите.
1945 година – Принцесата на Англия Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) стартира работа в армията като водач.
1946 година – Излиза първият албум на Франк Синатра.
1949 година – Съветът за сигурност на Организация на обединените нации предлага на Израел да стане член на организацията.
1966 година – Джон Ленън прави скандалното изказване, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича злост измежду американските християни и те изгарят обществено записи на групата.
1974 година – Открит е най-дългият мост (мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 m), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.
1975 година – Кралица Елизабет II дава благородническа купа на артиста Чарли Чаплин.
1977 година – В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение – Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1600 жертви), са разрушени 2 здания и умират 121 души; комунистическата власт в България резервира в загадка тази покруса.
1980 година – Робърт Мугабе става първият цветнокож министър председател на Зимбабве.
2001 година – B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят участие на страната в Европейския съюз.
2005 година – В Ирак е погубен българският рейнджър Гърди Гърдев.
2007 година – В началото на денонощието се следи първото от двете цялостни лунни затъмнения за 2007, което е неповторимо с това, че е отчасти очевидно от всеки континент по света.
Родени на 4 март
1394 година – Енрике Мореплавателя, португалски принц († 1460 г.)
1678 година – Антонио Вивалди, италиански композитор и духовник († 1741 г.)
1827 година – Карл Юхан Андерсон, шведски откривател на Южна Африка († 1867 г.)
1832 година – Самюъл Колман, американски художник († 1920 г.)
1847 година – Карл Байер, австрийски химик и металург, наследник на Фридрих Байер († 1904 г.)
1848 година – Карл де Бур, немски историк († 1923 г.)
1863 година – Реджиналд Инъс Поукък, английски зоолог († 1947 г.)
1871 година – Борис Галеркин, съветски математик († 1945 г.)
1875 година – Михай Кароли, маджарски политик и общественик († 1955 г.)
1877 година – Александър Гедике, съветски композитор († 1957 г.)
1877 година – Гарет Морган, американски откривател († 1963 г.)
1879 година – Бернхард Келерман, немски публицист († 1951 г.)
1881 година – Тодор Александров, български бунтовник († 1924 г.)
1881 година – Ричард Толман, американски физикохимик († 1948 г.)
1883 година – Дамян Велчев, български политик († 1954 г.)
1904 година – Иван Леков, български лингвист и славист († 1978 г.)
1904 година – Йозеф Шмидт, маджарски и австрийски тенор († 1942 г.)
1910 година – Ангел Балевски, български академик († 1997 г.)
1913 година – Джон Гарфийлд, американски артист († 1952 г.)
1916 година – Ханс Айзенк, немски психолог († 1997 г.)
1917 година – Георги Георгиев, български археолог († 1987 г.)
1925 година – Пол Мориа, френски композитор и диригент († 2006 г.)
1928 година – Алън Силитоу, британски стихотворец и белетрист († 2010 г.)
1932 година – Ришард Капушчински, полски публицист и публицист († 2007 г.)
1935 година – Бент Ларсен, датски шахматист († 2010 г.)
1936 година – Джим Кларк, шотландски водач от Формула 1 († 1968 г.)
1938 година – Кито Лоренц, немски публицист († 2017 г.)
1940 година – Сава Хашъмов, български артист († 2012 г.)
1941 година – Ейдриън Лайн, британски режисьор
1943 година – Лучио Дала, италиански поп артист, музикант и композитор († 2012 г.)
1944 година – Харви Постълуайт, английски инженер († 1999 г.)
1947 година – Ян Гарбарек, норвежки саксофонист и джазмен
1948 година – Джеймс Елрой, американски публицист
1948 година – Шейкин Стивънс, английски рок артист
1949 година – Сергей Багапш, абхазки агроном и политик († 2011 г.)
1951 година – Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор
1951 година – Крис Риа, английски поп артист
1952 година – Рон Мос, американски артист
1954 година – Франсоа Фийон, френски политик
1956 година – Рафи Рафиев, български футболист
1958 година – Емел Етем Тошкова, български политик
1958 година – Патриша Хийтън, американска актриса и продуцент
1959 година – Пламен Гетов, български футболист
1959 година – Васил Симов, български футболист
1959 година – Дилян Хубанов, български художник и възпитател
1961 година – Теодосий Спасов, български музикант
1963 година – Джейсън Нюстед, американски музикант
1965 година – Халед Хосейни, афганистански публицист
1968 година – Киркор Киркоров, български боксьор
1968 година – Патси Кенсит, британска актриса
1969 година – Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист
1971 година – Ясен Атанасов, български публицист
1973 година – Михаил Михайлов, български футболист
1976 година – Кристоф Магнусон, исландско-немски публицист
1978 година – Любомир Божанков, български футболист
1983 година – Зоран Балдовалиев, български футболист
1985 година – Скот Майкъл Фостър, американски актьор
1152 година – Фридрих I Барбароса е определен за немски крал.
1238 година – Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват цялостно проваляне от армията на Монголската империя в борбата при река Сит.
1275 година – Китайски астрономи следят цялостно слънчево затъмнение.
1386 година – Владислав II е коронован за крал на Полша.
1519 година – Ернан Кортес идва в Мексико с желание да търси цивилизацията на ацтеките и техните благосъстояния.
1665 година – Кралят на Англия Чарлз II афишира война на Нидерландия.
1770 година – При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и доста публични здания.
1789 година – В Ню Йорк е открит първият Конгрес на Съединени американски щати, който приема конституцията на страната.
1791 година – Върмънт става 14-ият щат на Съединени американски щати.
1837 година – Чикаго е разгласен за основен град на Илинойс.
1848 година – Във Франция по време на Февруарската гражданска война е въведено всеобщо изборно право за мъжете, навършили 21 години.
1849 година – Приета е конституцията на Австрия.
1854 година – Кримската война: Англия и Франция афишират война на Русия, в поддръжка на Турция.
1857 година – Англия признава независимостта на Афганистан.
1877 година – Американският откривател от немски генезис Емил Берлинер основава микрофона.
1877 година – В Русия излиза първият квалифициран випуск на дами лекари.
1882 година – В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.
1887 година – Германският инженер и бизнесмен Готлиб Даймлер прави тест на първия си автомобил.
1894 година – При огромен пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1000 здания.
1898 година – Белгийският транспортен съд Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е вцепенен от антарктическите ледове и наложително прави първото презимуване на толкоз южна широчина.
1901 година – Съставено е двадесет и второто държавно управление на България, отпред с Петко Каравелов.
1910 година – Официално е учреден град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, Съединени американски щати.
1917 година – Николай II абдикира като цар на Русия.
1933 година – Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска Народното събрание и постанова властнически режим на ръководство, прочут като интервал на австрофашизъм.
1936 година – В Германия е осъществен първият полет на най-големия дирижабъл – Хинденбург.
1942 година – Никола Вапцаров е хванат поради присъединяване в незаконната комунистическа партия.
1943 година – Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.
1944 година – Втората международна война: В Япония е оповестена всеобща готовност на студентите.
1945 година – Принцесата на Англия Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) стартира работа в армията като водач.
1946 година – Излиза първият албум на Франк Синатра.
1949 година – Съветът за сигурност на Организация на обединените нации предлага на Израел да стане член на организацията.
1966 година – Джон Ленън прави скандалното изказване, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича злост измежду американските християни и те изгарят обществено записи на групата.
1974 година – Открит е най-дългият мост (мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 m), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.
1975 година – Кралица Елизабет II дава благородническа купа на артиста Чарли Чаплин.
1977 година – В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение – Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1600 жертви), са разрушени 2 здания и умират 121 души; комунистическата власт в България резервира в загадка тази покруса.
1980 година – Робърт Мугабе става първият цветнокож министър председател на Зимбабве.
2001 година – B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят участие на страната в Европейския съюз.
2005 година – В Ирак е погубен българският рейнджър Гърди Гърдев.
2007 година – В началото на денонощието се следи първото от двете цялостни лунни затъмнения за 2007, което е неповторимо с това, че е отчасти очевидно от всеки континент по света.
Родени на 4 март
1394 година – Енрике Мореплавателя, португалски принц († 1460 г.)
1678 година – Антонио Вивалди, италиански композитор и духовник († 1741 г.)
1827 година – Карл Юхан Андерсон, шведски откривател на Южна Африка († 1867 г.)
1832 година – Самюъл Колман, американски художник († 1920 г.)
1847 година – Карл Байер, австрийски химик и металург, наследник на Фридрих Байер († 1904 г.)
1848 година – Карл де Бур, немски историк († 1923 г.)
1863 година – Реджиналд Инъс Поукък, английски зоолог († 1947 г.)
1871 година – Борис Галеркин, съветски математик († 1945 г.)
1875 година – Михай Кароли, маджарски политик и общественик († 1955 г.)
1877 година – Александър Гедике, съветски композитор († 1957 г.)
1877 година – Гарет Морган, американски откривател († 1963 г.)
1879 година – Бернхард Келерман, немски публицист († 1951 г.)
1881 година – Тодор Александров, български бунтовник († 1924 г.)
1881 година – Ричард Толман, американски физикохимик († 1948 г.)
1883 година – Дамян Велчев, български политик († 1954 г.)
1904 година – Иван Леков, български лингвист и славист († 1978 г.)
1904 година – Йозеф Шмидт, маджарски и австрийски тенор († 1942 г.)
1910 година – Ангел Балевски, български академик († 1997 г.)
1913 година – Джон Гарфийлд, американски артист († 1952 г.)
1916 година – Ханс Айзенк, немски психолог († 1997 г.)
1917 година – Георги Георгиев, български археолог († 1987 г.)
1925 година – Пол Мориа, френски композитор и диригент († 2006 г.)
1928 година – Алън Силитоу, британски стихотворец и белетрист († 2010 г.)
1932 година – Ришард Капушчински, полски публицист и публицист († 2007 г.)
1935 година – Бент Ларсен, датски шахматист († 2010 г.)
1936 година – Джим Кларк, шотландски водач от Формула 1 († 1968 г.)
1938 година – Кито Лоренц, немски публицист († 2017 г.)
1940 година – Сава Хашъмов, български артист († 2012 г.)
1941 година – Ейдриън Лайн, британски режисьор
1943 година – Лучио Дала, италиански поп артист, музикант и композитор († 2012 г.)
1944 година – Харви Постълуайт, английски инженер († 1999 г.)
1947 година – Ян Гарбарек, норвежки саксофонист и джазмен
1948 година – Джеймс Елрой, американски публицист
1948 година – Шейкин Стивънс, английски рок артист
1949 година – Сергей Багапш, абхазки агроном и политик († 2011 г.)
1951 година – Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор
1951 година – Крис Риа, английски поп артист
1952 година – Рон Мос, американски артист
1954 година – Франсоа Фийон, френски политик
1956 година – Рафи Рафиев, български футболист
1958 година – Емел Етем Тошкова, български политик
1958 година – Патриша Хийтън, американска актриса и продуцент
1959 година – Пламен Гетов, български футболист
1959 година – Васил Симов, български футболист
1959 година – Дилян Хубанов, български художник и възпитател
1961 година – Теодосий Спасов, български музикант
1963 година – Джейсън Нюстед, американски музикант
1965 година – Халед Хосейни, афганистански публицист
1968 година – Киркор Киркоров, български боксьор
1968 година – Патси Кенсит, британска актриса
1969 година – Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист
1971 година – Ясен Атанасов, български публицист
1973 година – Михаил Михайлов, български футболист
1976 година – Кристоф Магнусон, исландско-немски публицист
1978 година – Любомир Божанков, български футболист
1983 година – Зоран Балдовалиев, български футболист
1985 година – Скот Майкъл Фостър, американски актьор
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ