Всеки пети българин е под линията на бедност, как стои Пловдив на картата
866 лв. – толкоз доближава линията на беднотия в България през 2025 година, демонстрират данни на Национален статистически институт. Ръстът е двуцифрен по отношение на миналата година, само че делът на хората под този предел леко понижава до 21.2% или към 1.37 млн. души. Това слага националната статистика в познатото несъгласие – номинално усъвършенстване на индикатора при влошаваща се ценова среда, или другояче казано броят на бедните у нас леко понижава, само че това се случва на фона на поскъпващ живот.
Прочетете още
Зад тази динамичност стои мощната взаимозависимост от обществената система. Без прехвърляния и пенсии бедността би обхванала 45.4% от популацията. Дори единствено изключването на обществените помощи (като пенсиите) покачва индикатора до 29%. Данните ясно демонстрират, че пазарът на труда самичък по себе си не компенсира риска.
Най-висок остава делът на бедните измежду безработните – 55.1%. При работещите обстановката наподобява по-стабилна, само че не и еднопосочна – 11.8% от заетите попадат под линията на беднотия, а при непълната претовареност рискът е близо три пъти по-висок. Това обрисува сегмент от „ работещи небогати “, който се уголемява точно при по-нискоквалифицирания труд.
Образованието остава най-силният предпазен фактор, сочи разбор на данните. Почти половината от заетите с начално или без обучение са небогати, до момента в който при висшистите делът е към 4%.
По конструкция на семействата рискът се концентрира при огромните фамилии и самотните родители – надлежно над 50% и към 40% беднотия. На този декор материалните ограничения допълват картината. Над 40% от семействата не могат да посрещнат непредвиден разход , близо толкоз не могат да си разрешат отмора, а към една пета срещат усложнения с настоящи разноски като сметки за жилището. Индикаторът за тежки ограничения обгръща 15% от популацията, което значи систематични ограничавания в всекидневието.
Комбинираният индикатор – риск от беднотия или обществено изключване – остава висок: 29% от популацията или близо 1.9 млн. души. Спадът по отношение на миналата година е най-малък и не трансформира общата картина.
Регионалните разлики остават значими. Линията на беднотия варира от към 580 лв. в най-слабите области до над 1300 лв. в София, като разликите отразяват както приходите, по този начин и цените на живот в обособените райони.
През 2025 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Силистра и Видин - надлежно 580 и 664 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1 304 лева, следвана от областите Варна (977 лева.), Русе (904 лева.) и Стара Загора (883 лева). В тази картина Пловдив се нарежда под междинния диапазон. Линията на беднотия в региона е 817 лв..
Спрямо линията на беднотия за региона най-голям е относителният дял на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.
Прочетете още
Зад тази динамичност стои мощната взаимозависимост от обществената система. Без прехвърляния и пенсии бедността би обхванала 45.4% от популацията. Дори единствено изключването на обществените помощи (като пенсиите) покачва индикатора до 29%. Данните ясно демонстрират, че пазарът на труда самичък по себе си не компенсира риска.
Най-висок остава делът на бедните измежду безработните – 55.1%. При работещите обстановката наподобява по-стабилна, само че не и еднопосочна – 11.8% от заетите попадат под линията на беднотия, а при непълната претовареност рискът е близо три пъти по-висок. Това обрисува сегмент от „ работещи небогати “, който се уголемява точно при по-нискоквалифицирания труд.
Образованието остава най-силният предпазен фактор, сочи разбор на данните. Почти половината от заетите с начално или без обучение са небогати, до момента в който при висшистите делът е към 4%.
По конструкция на семействата рискът се концентрира при огромните фамилии и самотните родители – надлежно над 50% и към 40% беднотия. На този декор материалните ограничения допълват картината. Над 40% от семействата не могат да посрещнат непредвиден разход , близо толкоз не могат да си разрешат отмора, а към една пета срещат усложнения с настоящи разноски като сметки за жилището. Индикаторът за тежки ограничения обгръща 15% от популацията, което значи систематични ограничавания в всекидневието.
Комбинираният индикатор – риск от беднотия или обществено изключване – остава висок: 29% от популацията или близо 1.9 млн. души. Спадът по отношение на миналата година е най-малък и не трансформира общата картина.
Регионалните разлики остават значими. Линията на беднотия варира от към 580 лв. в най-слабите области до над 1300 лв. в София, като разликите отразяват както приходите, по този начин и цените на живот в обособените райони.
През 2025 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Силистра и Видин - надлежно 580 и 664 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1 304 лева, следвана от областите Варна (977 лева.), Русе (904 лева.) и Стара Загора (883 лева). В тази картина Пловдив се нарежда под междинния диапазон. Линията на беднотия в региона е 817 лв..
Спрямо линията на беднотия за региона най-голям е относителният дял на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ