88% от българските родители са против възпитателния шамар
86% от децата по света не са предпазени със закон от физическо принуждение. Данните са на интернационалния алианс End Violence Partnership. На 4 от 5 деца се възпитават с принуждение от страна на родители или хора, които се грижат за тях.
У нас 88% от родителите не утвърждават шамара като способ за образование. Въпреки това 2/3 от тях признават, че са прибягвали до тази мярка. Данните са от проучване на Националната мрежа за децата.
Проучване на учени от Съединени американски щати пък демонстрира, че шамаросването в детска възраст може да докара до 13 поведенчески казуса.
Теодора не е възпитавана с плесници. Не се е налагало да прибягва до телесно наказване и за детето си.
" Не е образователен способ да се удрят деца. Не знам не го разбирам ", споделя тя.
Десислава също не утвърждава възпитанието с плесници.
" Мен са ме шамаросвали. Дали това ме е възпитало не мога да в кажа. Понякога дърпане на ухо би трябвало да има.
Защо? Ами тъй като не чува ".
Шамарът не възпитава, а учи децата, че по-силният дефинира разпоредбите и вреди на връзките родител - дете.
" Колкото повече е удряно едно дете, толкоз по-голям е шансът първо то самото да удря като възрастен ", споделя Мария Бресничка - Национална мрежа за децата.
Много от родителите признават, че изпитват яд и виновност откакто шамаросат детето си.
" Никой не желае да го прави. Правим го, тъй като сме безсилни. Другата причина, по която родителите стигат до това да плеснат детето си. Това, че не намират постоянно думите и поддръжката, които да сложат границата по отговарящ метод ", споделя Мария Бресничка пред Българска национална телевизия.
Границите може да бъдат сложени с самообладание и доста повторение, вместо пестник, настояват от Националната мрежа за децата.
По мотив интернационалния ден за преустановяване на телесното наказване на деца 30 април Националната мрежа за децата стартира акцията " Какво вършим вместо да ударим ".
У нас 88% от родителите не утвърждават шамара като способ за образование. Въпреки това 2/3 от тях признават, че са прибягвали до тази мярка. Данните са от проучване на Националната мрежа за децата.
Проучване на учени от Съединени американски щати пък демонстрира, че шамаросването в детска възраст може да докара до 13 поведенчески казуса.
Теодора не е възпитавана с плесници. Не се е налагало да прибягва до телесно наказване и за детето си.
" Не е образователен способ да се удрят деца. Не знам не го разбирам ", споделя тя.
Десислава също не утвърждава възпитанието с плесници.
" Мен са ме шамаросвали. Дали това ме е възпитало не мога да в кажа. Понякога дърпане на ухо би трябвало да има.
Защо? Ами тъй като не чува ".
Шамарът не възпитава, а учи децата, че по-силният дефинира разпоредбите и вреди на връзките родител - дете.
" Колкото повече е удряно едно дете, толкоз по-голям е шансът първо то самото да удря като възрастен ", споделя Мария Бресничка - Национална мрежа за децата.
Много от родителите признават, че изпитват яд и виновност откакто шамаросат детето си.
" Никой не желае да го прави. Правим го, тъй като сме безсилни. Другата причина, по която родителите стигат до това да плеснат детето си. Това, че не намират постоянно думите и поддръжката, които да сложат границата по отговарящ метод ", споделя Мария Бресничка пред Българска национална телевизия.
Границите може да бъдат сложени с самообладание и доста повторение, вместо пестник, настояват от Националната мрежа за децата.
По мотив интернационалния ден за преустановяване на телесното наказване на деца 30 април Националната мрежа за децата стартира акцията " Какво вършим вместо да ударим ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




