Учени: Застрашено е производството на български плодове и зеленчуци
85 на 100 от земята е засята със зърно
Производството на български плодове и зеленчуци е застрашено, предизвестяват учени от Селскостопанската академия. В момента единствено на една десета от обработваемата земя се отглежда нещо друго от зърнени култури, оповестява БНР.
Вероятно поради по-доброто субсидиране в българското земеделие се създават най-вече зърнени култури, сочат данните на академията, показани от ръководителя ѝ професор Мартин Банов.
" 85,5% % са заети от житни култури, пшеница, царевица и слънчоглед и единствено 10,7% от останалите култури. Това е една от аргументите, заради които в България към този момент мъчно се намират български зеленчуци, български плодове, български картофи ".
Причина за отхвърли от произвеждане на плодове и зеленчуци е и неналичието на работна ръка, " тъй като от всички тези култури, попадащи в тези 10,7% изискват по-малко машинизация, повече работна ръка, а такава все по-трудно се намира ".
Според учените трябват незабавни ограничения, с цел да е ясно върху каква земя какво е уместно да се отглежда.
" Първата е да създадем едно агроекологично райониране на територията на страната и втората е да се създаде ведомствен кадастър на земеделската територия ", уточни проф. Банов.
Производството на български плодове и зеленчуци е застрашено, предизвестяват учени от Селскостопанската академия. В момента единствено на една десета от обработваемата земя се отглежда нещо друго от зърнени култури, оповестява БНР.
Вероятно поради по-доброто субсидиране в българското земеделие се създават най-вече зърнени култури, сочат данните на академията, показани от ръководителя ѝ професор Мартин Банов.
" 85,5% % са заети от житни култури, пшеница, царевица и слънчоглед и единствено 10,7% от останалите култури. Това е една от аргументите, заради които в България към този момент мъчно се намират български зеленчуци, български плодове, български картофи ".
Причина за отхвърли от произвеждане на плодове и зеленчуци е и неналичието на работна ръка, " тъй като от всички тези култури, попадащи в тези 10,7% изискват по-малко машинизация, повече работна ръка, а такава все по-трудно се намира ".
Според учените трябват незабавни ограничения, с цел да е ясно върху каква земя какво е уместно да се отглежда.
" Първата е да създадем едно агроекологично райониране на територията на страната и втората е да се създаде ведомствен кадастър на земеделската територия ", уточни проф. Банов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ