Турците и чехите - поредните, които ни показаха какво е общество
85% изборна интензивност. 250 000 души на улицата. Не, това не са просто цифри. Това е измерението на желанието за народна власт и на Изток, и на Запад.
85% от гласоподавателите в Истанбул отидоха през вчерашния ден (23 юни) до урните на повторните избори за кмет на града в границите на 3 месеца. И избраха, още по-категорично – не това, което им натрапваше настойчиво техният президент и де факто деспот Реджеп Ердоган.
В Чехия, за следващ път голям брой хора излязоха на улицата поради премиера си Андрей Бабиш. Причината – твърдото разбиране, че Бабиш няма да бъде осъден поради машинация с еврофондове на стойност 2 млн. евро. 250 000 души единствено в Прага очевидно демонстрираха какво считат. И ще упорстват, до момента в който Бабиш се окаже в състояние да не може да мръдне!
В България след 2013 година тишината за политическите зулуми е оглушителна. За 6 години се случиха редица кавги, задоволителни за мощна гражданска реакция. Само " Апартаментгейт " и обрисувалата се връзка сред Цветан Цветанов и " Артекс " е задоволителна, с цел да създадем това, което направиха чехите. Но очевидно зъбите ни към този момент не работят. Гражданската самодейност, доколкото я има, е слаба – на опитващите се да се борят се гледа или с подигравка, или бързо им се намира някой недостатък, дори за по-сигурно повече от един - тъкмо тоя ли?! И единици гледат кой защо се бори, интересуват ги правила и полезности.
Няма по какъв начин да не наподобява тъжно. Но единственият метод да не е тъжно е да излезем от Фейсбук. Въпросът е дали можем – предвид на развиването на страната ни отговорът наподобява все по-мрачен, изключително на фона на заобикалящия ни свят. Сега с какви очи ще приказваме за диктатурата на Ердоган, откакто там милиони му споделиха " не " посред сърцето на Турция – Истанбул, до момента в който в София няма и една шепа хора, които да кажат " не " на апартаментните ни управници и на бутафорната им съпротива?
Автор: Ивайло Ачев
85% от гласоподавателите в Истанбул отидоха през вчерашния ден (23 юни) до урните на повторните избори за кмет на града в границите на 3 месеца. И избраха, още по-категорично – не това, което им натрапваше настойчиво техният президент и де факто деспот Реджеп Ердоган.
В Чехия, за следващ път голям брой хора излязоха на улицата поради премиера си Андрей Бабиш. Причината – твърдото разбиране, че Бабиш няма да бъде осъден поради машинация с еврофондове на стойност 2 млн. евро. 250 000 души единствено в Прага очевидно демонстрираха какво считат. И ще упорстват, до момента в който Бабиш се окаже в състояние да не може да мръдне!
В България след 2013 година тишината за политическите зулуми е оглушителна. За 6 години се случиха редица кавги, задоволителни за мощна гражданска реакция. Само " Апартаментгейт " и обрисувалата се връзка сред Цветан Цветанов и " Артекс " е задоволителна, с цел да създадем това, което направиха чехите. Но очевидно зъбите ни към този момент не работят. Гражданската самодейност, доколкото я има, е слаба – на опитващите се да се борят се гледа или с подигравка, или бързо им се намира някой недостатък, дори за по-сигурно повече от един - тъкмо тоя ли?! И единици гледат кой защо се бори, интересуват ги правила и полезности.
Няма по какъв начин да не наподобява тъжно. Но единственият метод да не е тъжно е да излезем от Фейсбук. Въпросът е дали можем – предвид на развиването на страната ни отговорът наподобява все по-мрачен, изключително на фона на заобикалящия ни свят. Сега с какви очи ще приказваме за диктатурата на Ердоган, откакто там милиони му споделиха " не " посред сърцето на Турция – Истанбул, до момента в който в София няма и една шепа хора, които да кажат " не " на апартаментните ни управници и на бутафорната им съпротива?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ