840 години отминаха от онзи съдбоносен октомврийски ден през 1185

840 години отминаха от оня предопределен октомврийски ден през 1185 година, когато братята Асен и Петър подвигат въстание против византийската власт и поставят основите на Втората българска страна.

Коронясването на Петър IV за български цар и подписаното след това помирение с ромейския император Исак II Ангел открива възобновяването на българската страна

В края на месец октомври, когато се празнува празникът на св. Димитър, при освещаването на нова черква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър афишират началото на протеста срещу византийската власт.

Теодор бива провъзгласен за цар, защото е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I. Смелостта на двамата братя бързо се популяризира измежду българския народ – въстанието обгръща цяла Северна България, а единственият непокътнат град остава Варна. Византийската власт не съумява да реагира съответно на събитията, защото по това време се водят яростни дворцови интриги и разногласия сред Исак II Ангел и кандидата за трона – Исак Комнин. Чак откакто бунтовниците минават Стара планина, против тях е изпратена армия, която обаче претърпява проваляне.

През пролетта на 1186 година самият Исак II взема решение да поведе войската против въстаниците

Възползвайки се от падналата мъгла, византийската войска съумява да премине през Стара планина без да бъде засечена и прогонва братята оттатък Дунава при куманите. Опожарени са няколко ниви за наставление и се отдръпват, до момента в който през това време Асеневци договарят с куманите за общи дейности срещу Византия.

През пролетта на 1187 година византийците минават през Стара планина и обсаждат Ловешката цитадела. Обсадата продължава по-дълго, в сравнение с Исак II в началото допуска, и той взема решение да организира мирни договаряния. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в подмяна взема в плен брата на Асен и Петър – Йоаница (Калоян).

Въпреки примирието, въпросът за легитимността на тази власт остава забранен

Братята не губят време. Те възвръщат държавната власт, построяват замъци и гарнизони, а Търновград бързо се утвърждава като столица поради стратегическото си разположение и естествената отбрана. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите. Градът притегля търговци, монаси и задгранични посланици.

840 години по-късно, делото на Асен и Петър продължава да въодушевява – тяхната храброст и увереност се трансформират в знак на българската всеотдайност и непреклонния блян към независимост. Този ден ни припомня, че духът на народа остава непреклонен, подготвен да се изправи против всяко подтисничество.