84% от шофьорите говорят или пишат по телефона по време

84% от водачите приказват или пишат по телефона по време на придвижване
Осемдесет и четири % от българските водачи признават, че приказват или пишат по телефона по време на придвижване. Само 16 на 100 отхвърлят изцяло да протягат ръка към апарата, до момента в който въртят кормилото.
Това сочи изследване на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките
и Съюза на българските автомобилисти, извършено през август и септември тази години с присъединяване на 2356 водачи от цялата страна с разнообразни категории, възраст и стаж по пътищата.
Според Закона за придвижването по пътищата потреблението на мобилен телефон
е нарушаване, в случай че това се прави без устройство хендс фри (от англ. – свободни ръце). Глобата е 50 лв.. Анкетата обаче демонстрира, че единствено 28% от всички водачи, които употребяват телефоните си, вършат това с хендс фри. Останалите са извършители, даже има една категория
от 1%, които освен държат слушалката до ухото си, а и си пишат по време на придвижване.
Използването по телефона от хората зад кормилото е едно от няколко типа похищение на вниманието, ставащи причина за настъпване на пътен случай. Сред тях са говоренето и обръщането на водача към другите пасажери в автомобила, мощните страсти и даже това,
че мислите на лидера са ориентирани другаде, уточни психологът доцент доктор Зорница Тоткова от Българска академия на науките.
Разсейването обаче не е измежду най-опасните аргументи за произшествия съгласно болшинството от водачи, демонстрира проучването. 691 от интервюираните класират преди всичко шофирането след приложимост на алкохол и опиати, 577 показват агресивното държание на пътя, 573-ма –
неспазването на закона, 210 – неприятното положение на маркировката и знаците на пътя.
Въпреки че мнозина сочат измежду рисковите аргументи за произшествия нарушаванията на закона, 63% от интервюираните декларират, че са склонни да карат с по-висока скорост от позволената. Само 37% съблюдават рестриктивните мерки. “Бързаците ” имат и своите оправдания – 29% от тях споделят,
че превишенията им на скоростта са доста дребни, а 22% – единствено отвън обитаемоте места.
Запитани дали оптималната скорост по българските автомагистрали би трябвало да бъде понижена от 140 км/ч на 130 км/ч, 1044 от водачите споделят “да ”, а 1294 държат на по-високото число.
Данните от проучването на Българска академия на науките и СБА могат да оказват помощ на депутатите,
в случай че не в това, най-малко в идващото 52-ро Народно заседание, в случай че въобще стигнат до гледане на ремонти в Закона за придвижване по пътищата.