Ужасяващи новини за преболедувалите К-19
83 % от дамите признават, че COVID-19 пандемията се е отразила отрицателно върху душeвността им, до момента в който при мъжете единствено 35% считат по този начин. Това сочат данните от „ Headway 2023 - Индекс за психологичното здраве “, извършено в Европейски Съюз и Англия от „ Европейска къща Амброзети “ в съдействие с „ Анджелини Фарма “.
Според проучването отпадането от учебната среда води до психологични проблеми при 1 от всеки 3 деца.
20% от работещите получават леки до междинни форми на психологично разстройство във всеки миг от живота си.
Проучването открива, че тежестта на домакинските отговорности и грижите за децата също оказват доста въздействие върху психическото богатство на дамите, като 44% от дамите с деца под 12-годишна възраст оповестяват, че се борят с домакинските отговорности в съпоставяне единствено с 20% от мъжете.
Докладът също по този начин разкрива, че психологичното заболяване, изключително от лека до умерена форма, визира до 20% от популацията в трудоспособна възраст във всеки един миг от живота му, до момента в който 70% от заетото население оповестява за леки до умерени форми на психологични проблеми.
Психичните болести също могат да окажат доста въздействие върху работоспособността на хората, ограничавайки способността им да вземат участие на пазара на труда.
Установено е, че процентът на претовареност при хора с тежки психологични разстройства е едвам 45-55%, а заетите получават заплата, която е с 58% по-ниска от междинната.
В Европа процентът на претовареност на хората, страдащи от меланхолия, е доста разнороден, като процентите варират от 27% в Румъния до 68% в Германия, само че епизодите на неявяване и престой на работа са чести, и разноските за загуба на продуктивност на труда са високи (до 1,6% от европейския БВП).
С продължаването на пандемията продължителното излагане на здравните служащи на извънредно стресиращи и евентуално травматични обстановки ги прави изключително уязвими към душевен стрес и тревога с дълготрайно влияние върху здравето им. В Европа 57% от здравните експерти оповестяват за признаци на посттравматичен стрес по време на пика на пандемията.
Последните изследвания демонстрират, че общите разноски за психологични разстройства във връзка с загуба на продуктивност и разноски за опазване на здравето и обществени грижи се чака да доближат 4% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.
Въпреки че психологичното здраве има сериозно социално-икономическо влияние, единствено до 5% от общите държавни здравни разноски в Европа се разпределят за психологично здраве в Европа (стойности, вариращи от 3% в Полша, 3,5% в Италия, 4,2% в Испания и 5,4% в Дания), с влияние върху съществуването на инфраструктурни и човешки запаси, отдадени на психологичното здраве.
Що се отнася до способността да се отговори на потребностите на психологичното здраве на обществото, страните с по-високи разноски на глава от популацията за увреждания, свързани с психологичното здраве, регистрират по-голяма обществена поддръжка. Като цяло се оказва, че страните от Северна и Централна Европа се показват по-добре от източните страни, само че съществува необятно публикуван дефицит на обновени данни и вероятни изкривявания, свързани с „ погрешно отчитане “ и „ незадоволително докладване “ от някои страни.
Пандемията от COVID-19 има обилни последствия върху психологичното здраве на цялото население, макар че подтекстът на психологичното здраве в Европа е обезпокоителен доста преди пандемията, когато са регистрирани над 84 млн. души с психологични болести и 165 000 смъртни случаи на година поради психологично заболяване или самоубийство. Например, продължителността на живота на хората с шизофрения - 60 години за мъжете и 68 години за дамите, е с 13-15 години по-ниска от останалата част от популацията.
Нещо повече, самоубийството е шестата най-честа причина за гибел измежду популацията и четвъртата най-честа причина за гибел при младежите. В някои страни въздействието на психологичните разстройства при младежите е по-голямо от това на всички други медицински разстройства, взети дружно.
Представените данни демонстрират огромна колебливост в наличността, достъпността и качеството на предоставяните услуги за психологично здраве и в отзивчивостта на европейските страни към потребностите от психологично здраве в учебните заведения, на работните места и в обществото като цяло, споделя Челсо Аранго, президент на испанската Психиатрична асоциация и съветник в „ Headway 2023 - Индекс за психологичното здраве “.
Според проучването отпадането от учебната среда води до психологични проблеми при 1 от всеки 3 деца.
20% от работещите получават леки до междинни форми на психологично разстройство във всеки миг от живота си.
Проучването открива, че тежестта на домакинските отговорности и грижите за децата също оказват доста въздействие върху психическото богатство на дамите, като 44% от дамите с деца под 12-годишна възраст оповестяват, че се борят с домакинските отговорности в съпоставяне единствено с 20% от мъжете.
Докладът също по този начин разкрива, че психологичното заболяване, изключително от лека до умерена форма, визира до 20% от популацията в трудоспособна възраст във всеки един миг от живота му, до момента в който 70% от заетото население оповестява за леки до умерени форми на психологични проблеми.
Психичните болести също могат да окажат доста въздействие върху работоспособността на хората, ограничавайки способността им да вземат участие на пазара на труда.
Установено е, че процентът на претовареност при хора с тежки психологични разстройства е едвам 45-55%, а заетите получават заплата, която е с 58% по-ниска от междинната.
В Европа процентът на претовареност на хората, страдащи от меланхолия, е доста разнороден, като процентите варират от 27% в Румъния до 68% в Германия, само че епизодите на неявяване и престой на работа са чести, и разноските за загуба на продуктивност на труда са високи (до 1,6% от европейския БВП).
С продължаването на пандемията продължителното излагане на здравните служащи на извънредно стресиращи и евентуално травматични обстановки ги прави изключително уязвими към душевен стрес и тревога с дълготрайно влияние върху здравето им. В Европа 57% от здравните експерти оповестяват за признаци на посттравматичен стрес по време на пика на пандемията.
Последните изследвания демонстрират, че общите разноски за психологични разстройства във връзка с загуба на продуктивност и разноски за опазване на здравето и обществени грижи се чака да доближат 4% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз.
Въпреки че психологичното здраве има сериозно социално-икономическо влияние, единствено до 5% от общите държавни здравни разноски в Европа се разпределят за психологично здраве в Европа (стойности, вариращи от 3% в Полша, 3,5% в Италия, 4,2% в Испания и 5,4% в Дания), с влияние върху съществуването на инфраструктурни и човешки запаси, отдадени на психологичното здраве.
Що се отнася до способността да се отговори на потребностите на психологичното здраве на обществото, страните с по-високи разноски на глава от популацията за увреждания, свързани с психологичното здраве, регистрират по-голяма обществена поддръжка. Като цяло се оказва, че страните от Северна и Централна Европа се показват по-добре от източните страни, само че съществува необятно публикуван дефицит на обновени данни и вероятни изкривявания, свързани с „ погрешно отчитане “ и „ незадоволително докладване “ от някои страни.
Пандемията от COVID-19 има обилни последствия върху психологичното здраве на цялото население, макар че подтекстът на психологичното здраве в Европа е обезпокоителен доста преди пандемията, когато са регистрирани над 84 млн. души с психологични болести и 165 000 смъртни случаи на година поради психологично заболяване или самоубийство. Например, продължителността на живота на хората с шизофрения - 60 години за мъжете и 68 години за дамите, е с 13-15 години по-ниска от останалата част от популацията.
Нещо повече, самоубийството е шестата най-честа причина за гибел измежду популацията и четвъртата най-честа причина за гибел при младежите. В някои страни въздействието на психологичните разстройства при младежите е по-голямо от това на всички други медицински разстройства, взети дружно.
Представените данни демонстрират огромна колебливост в наличността, достъпността и качеството на предоставяните услуги за психологично здраве и в отзивчивостта на европейските страни към потребностите от психологично здраве в учебните заведения, на работните места и в обществото като цяло, споделя Челсо Аранго, президент на испанската Психиатрична асоциация и съветник в „ Headway 2023 - Индекс за психологичното здраве “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ