83% от българите ценят книгите. Но 1/3 не ги отварят
83% от българите ценят книгите. Но 1/3 не ги отварят
Над 80% от българите дефинират четенето на книги като значимо. 30% декларират, че въобще не четат книги. Сред четящите се откроява ползата към художествената литература и желанието към книжен формат на книга.
Това се вижда от изследване на Изследователски център „ Тренд “ по поръчка на „ 24 часа “.
Четирима от всеки 10 души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и доближава половината измежду тези над 70 години. Сред висшистите този дял е доста под междинното равнище.
Основната причина измежду тези, които не са чели книги през последната година, е неналичието на интерес (43%), следвана от неналичието на време (34%).
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%).
Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги
Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри (24%),
актуалната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи.
По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Над 80% от българите дефинират четенето на книги като значимо. 30% декларират, че въобще не четат книги. Сред четящите се откроява ползата към художествената литература и желанието към книжен формат на книга.
Това се вижда от изследване на Изследователски център „ Тренд “ по поръчка на „ 24 часа “.
Четирима от всеки 10 души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и доближава половината измежду тези над 70 години. Сред висшистите този дял е доста под междинното равнище.
Основната причина измежду тези, които не са чели книги през последната година, е неналичието на интерес (43%), следвана от неналичието на време (34%).
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%).
Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги
Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри (24%),
актуалната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи.
По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ