Евелина Славкова: В тези времена на сътресения националните празници имат своето значение - да си припомним кои сме
83% от българите се самоопределят като българи, 9% - като европейци, 4% - като балканци, и едвам 3% - като жители на света. Това сподели социологът от Агенция " Тренд “ Евелина Славкова в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио ФОКУС.
В навечерието на 3 март социологическата организация излезе с изследване, отдадено на националната еднаквост и просвета, направено по поръчка на " 24 часа “ и осъществено в интервала сред 12 и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице “ измежду 1001 души на възраст над 18 години.
Когато би трябвало да посочат с кое се усещат най-свързани, 47% от интервюираните показват България, 30% – със своето отечество, 12% – със своя район, а 7% – с Европа, и едвам 2% - със света.
Според интервюираните това, което прави българите един народ, са традициите, историята, езикът и фолклорът. " Традициите, историята, езикът постоянно са били извънредно основни за българина и са го карали да усеща тази принадлежност към България и да се дефинира като българин. В това възприятие на мощна принадлежност и идентификация виждаме, че българите имат своите терзания във връзка с българската еднаквост и това дали културата е застрашена. Отворените граници, обществените мрежи, тази съгласуваност със света, времената, които несъмнено се трансформират, тази цифрова епоха, в която живеем, основава чувството у българите, че българската еднаквост и просвета са застрашени “, изясни Славкова.
32% от българите считат, че българската просвета ще успее да се приспособява към новата реалност, само че въпреки всичко ще остане разпознаваема. 19% обаче са на мнение, че в идващите 20 години тя ще се загуби в глобализацията, а 15% са на мнение, че тя ще оцелее единствено измежду дребните затворени общности. 15% от интервюираните считат, че българската просвета ще се резервира и развива.
За по-голямата част от българското общество националните празници имат сплотяваща функционалност, съобщи социологът.
" В тези времена, в които виждаме разтърсвания, терзания, войни, националните празници имат своето значение за това да си напомним кои сме, да покажем своята история и какъв брой богата е тя. Аз съм на мнение, че всеки народен празник би трябвало да ни кара да се усещаме горди и да бъде маркиран по подобен метод, че да напомня на хората какъв път е минала България “, добави Славкова.
В навечерието на 3 март социологическата организация излезе с изследване, отдадено на националната еднаквост и просвета, направено по поръчка на " 24 часа “ и осъществено в интервала сред 12 и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице “ измежду 1001 души на възраст над 18 години.
Когато би трябвало да посочат с кое се усещат най-свързани, 47% от интервюираните показват България, 30% – със своето отечество, 12% – със своя район, а 7% – с Европа, и едвам 2% - със света.
Според интервюираните това, което прави българите един народ, са традициите, историята, езикът и фолклорът. " Традициите, историята, езикът постоянно са били извънредно основни за българина и са го карали да усеща тази принадлежност към България и да се дефинира като българин. В това възприятие на мощна принадлежност и идентификация виждаме, че българите имат своите терзания във връзка с българската еднаквост и това дали културата е застрашена. Отворените граници, обществените мрежи, тази съгласуваност със света, времената, които несъмнено се трансформират, тази цифрова епоха, в която живеем, основава чувството у българите, че българската еднаквост и просвета са застрашени “, изясни Славкова.
32% от българите считат, че българската просвета ще успее да се приспособява към новата реалност, само че въпреки всичко ще остане разпознаваема. 19% обаче са на мнение, че в идващите 20 години тя ще се загуби в глобализацията, а 15% са на мнение, че тя ще оцелее единствено измежду дребните затворени общности. 15% от интервюираните считат, че българската просвета ще се резервира и развива.
За по-голямата част от българското общество националните празници имат сплотяваща функционалност, съобщи социологът.
" В тези времена, в които виждаме разтърсвания, терзания, войни, националните празници имат своето значение за това да си напомним кои сме, да покажем своята история и какъв брой богата е тя. Аз съм на мнение, че всеки народен празник би трябвало да ни кара да се усещаме горди и да бъде маркиран по подобен метод, че да напомня на хората какъв път е минала България “, добави Славкова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ