Около Михалковската вода не всичко е наред
„ …тази машинация е за прокурор ” – разгласи Георги Гетов
Димитър Дългъчев
Че не всичко е наред към производството и дистрибуцията на фамозната “Михалковска вода ” се убедихме в четвъртък, 17 май, в Деня на отворените порти. Отворени за публицисти, само че единствено от медии, които персонално шефът на „ Михалково ” АД е избрал. Т. е. такива, които ще пишат и разясняват вярно. Оказа се, че националният ежедневник “Труд ” не е измежду тях. И въпреки всичко, и ние успяхме да се вредим…
Накипрени с раздадените ни бели манти и шапки, изпълнителният шеф на “Михалково ” АД Димитър Дългъчев персонално разведе 20-ината публицисти из цеховете на фабриката /на фотографията – той с една от журналистките пред конвейерна лента/, бутилираща фамозната, естествено газирана минерална вода в девинското село Михалково. И обясняваше къде, какво и по какъв начин става, до момента в който пристигна до потребителя скъпата течност. И всичко бе от тъкмо – по-точно, от ясно – по-ясно, от хубаво – по-хубаво.
Да, но не, както споделяше и Петко Бочаров в миналото! Защото, когато се пристигна до задаване на въпроси на спонтанната конференция в директорския кабинет – претупана небрежно – на някои от питанията не се получиха отговори, за други не стигна времето, с цел да бъдат заложени, а при трети пък стана ясно, че или “ВиК ” ЕООД – Смолян не си е свършило до дъно работата, или РЗИ – Смолян не е откликнало навреме на законови условия, та се наложило основният държавен здравен контрольор доктор Ангел Кунчев ” внимателно да подсеща шефката на РЗИ доктор Мими Кубатева по какъв начин да реагира в тази ситуация, определяйки й период да уведоми Министерство на здравеопазването “не по-късно от 4.05.2018 година ”. Но и за други субективни аргументи се загатна. Но не стана ясно какви! Така не бе изяснено, има ли компанията “Михалково ” строителни бумаги за отклонението, което е направено от селския тръбопровод, чиято вода се употребява за пълнене на бутилки, а сякаш e “Изворна вода Михалково ”. Така най-малко е афиширана по етикетите. Стана ясно още, че няма учредена санитарно-охранителна зона за извиращата и наливана в бутилките вода, както и ред други неща.
“Ние даваме на фабриката вода единствено за санитарно-битови потребности, а не за промишлено произвеждане на вода, т. е. за търговски цели. Дългъчев няма право да бутилира нашата вода от водопровода ”, съобщи ръководителят на експлоатационният “ВиК ” регион – Девин Никола Стаматов.
Неприятен отпечатък в публицистите остави и фактът, че при строгите охранителни ограничения, не бяха позволени до конференцията лица, имащи директно отношение към производството на михалковската вода. Защо ли? Защото Дългъчев го е било боязън от задаване на неуместни въпроси от знаещи хора, уточни един от недопуснатите – Гето Гетов. И несъмнено е прав. А различен от знаещите лица – ръководителят на експлоатационният “ВиК ” регион -Девин, Никола Стаматов /портрет на снимката/ напряко съобщи: “Ние даваме на фабриката вода единствено за санитарно-битови потребности, а не за проимишлено произвеждане на вода, т. е. за търговски цели. Дългъчев няма право да бутилира нашата вода от водопровода ”. “На формалното позволение върху етикетите по бутилките е вписал погрешен, непознат произлязъл номер, което 1:1 е неистина, машинация, а продава годишно /Дългъчев – б. а./ по 5 милиона бутилки с тази машинация, което е за прокурор ” – обществено упрекна различен от недопуснатите знаещи хора – Георги Гетов…
Още доста може да се написа за фамозната “Михалковска вода ” и за неините производители, които юридически са три компании /ТПК „ Михалково ”, “Михалково ” АД и “МВМ ГРУП ”, а какъв брой са в действителност – не стана извество. Нито пък стана известно каква е ролята – излиза, че е никаква – на Басейновата дирекция Източнобеломорски регион – Пловдив, която би трябвало да дава разрешителните за прилагане на водите. Но не би! А пък за РЗИ – Смолян, да не приказваме! Нито за “ВиК ” ЕООД. Както и за изворите – “Персенк ” и другите водоизточници. Оставяме ги за различен път…
Димитър Дългъчев Че не всичко е наред към производството и дистрибуцията на фамозната “Михалковска вода ” се убедихме в четвъртък, 17 май, в Деня на отворените порти. Отворени за публицисти, само че единствено от медии, които персонално шефът на „ Михалково ” АД е избрал. Т. е. такива, които ще пишат и разясняват вярно. Оказа се, че националният ежедневник “Труд ” не е измежду тях. И въпреки всичко, и ние успяхме да се вредим…
Накипрени с раздадените ни бели манти и шапки, изпълнителният шеф на “Михалково ” АД Димитър Дългъчев персонално разведе 20-ината публицисти из цеховете на фабриката /на фотографията – той с една от журналистките пред конвейерна лента/, бутилираща фамозната, естествено газирана минерална вода в девинското село Михалково. И обясняваше къде, какво и по какъв начин става, до момента в който пристигна до потребителя скъпата течност. И всичко бе от тъкмо – по-точно, от ясно – по-ясно, от хубаво – по-хубаво.
Да, но не, както споделяше и Петко Бочаров в миналото! Защото, когато се пристигна до задаване на въпроси на спонтанната конференция в директорския кабинет – претупана небрежно – на някои от питанията не се получиха отговори, за други не стигна времето, с цел да бъдат заложени, а при трети пък стана ясно, че или “ВиК ” ЕООД – Смолян не си е свършило до дъно работата, или РЗИ – Смолян не е откликнало навреме на законови условия, та се наложило основният държавен здравен контрольор доктор Ангел Кунчев ” внимателно да подсеща шефката на РЗИ доктор Мими Кубатева по какъв начин да реагира в тази ситуация, определяйки й период да уведоми Министерство на здравеопазването “не по-късно от 4.05.2018 година ”. Но и за други субективни аргументи се загатна. Но не стана ясно какви! Така не бе изяснено, има ли компанията “Михалково ” строителни бумаги за отклонението, което е направено от селския тръбопровод, чиято вода се употребява за пълнене на бутилки, а сякаш e “Изворна вода Михалково ”. Така най-малко е афиширана по етикетите. Стана ясно още, че няма учредена санитарно-охранителна зона за извиращата и наливана в бутилките вода, както и ред други неща.
“Ние даваме на фабриката вода единствено за санитарно-битови потребности, а не за промишлено произвеждане на вода, т. е. за търговски цели. Дългъчев няма право да бутилира нашата вода от водопровода ”, съобщи ръководителят на експлоатационният “ВиК ” регион – Девин Никола Стаматов. Неприятен отпечатък в публицистите остави и фактът, че при строгите охранителни ограничения, не бяха позволени до конференцията лица, имащи директно отношение към производството на михалковската вода. Защо ли? Защото Дългъчев го е било боязън от задаване на неуместни въпроси от знаещи хора, уточни един от недопуснатите – Гето Гетов. И несъмнено е прав. А различен от знаещите лица – ръководителят на експлоатационният “ВиК ” регион -Девин, Никола Стаматов /портрет на снимката/ напряко съобщи: “Ние даваме на фабриката вода единствено за санитарно-битови потребности, а не за проимишлено произвеждане на вода, т. е. за търговски цели. Дългъчев няма право да бутилира нашата вода от водопровода ”. “На формалното позволение върху етикетите по бутилките е вписал погрешен, непознат произлязъл номер, което 1:1 е неистина, машинация, а продава годишно /Дългъчев – б. а./ по 5 милиона бутилки с тази машинация, което е за прокурор ” – обществено упрекна различен от недопуснатите знаещи хора – Георги Гетов…
Още доста може да се написа за фамозната “Михалковска вода ” и за неините производители, които юридически са три компании /ТПК „ Михалково ”, “Михалково ” АД и “МВМ ГРУП ”, а какъв брой са в действителност – не стана извество. Нито пък стана известно каква е ролята – излиза, че е никаква – на Басейновата дирекция Източнобеломорски регион – Пловдив, която би трябвало да дава разрешителните за прилагане на водите. Но не би! А пък за РЗИ – Смолян, да не приказваме! Нито за “ВиК ” ЕООД. Както и за изворите – “Персенк ” и другите водоизточници. Оставяме ги за различен път…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ