Вежди Рашидов: Властта ме разболя. Влязох здрав и излязох много болен
„Властта ме разболя. Влязох здрав и излязох доста болен. Никога не съм бил грантаджия. Останах честен“, съобщи пред БТВ някогашният министър на културата Вежди Рашидов.
„Имах неприятен шанс – и татко ми, и майки ми, и сестра ми умряха безусловно в ръцете ми. Сирак останах на 10 година Сиропиталището беше като един дребен затвор. Биехме се, трепехме се. Сиропиталището ме можа да промени емоционалността ми“, сподели Рашидов.
„Навсякъде има злоба, само че тук тя е метод на живот. Не се научихме да кажем за другия добра дума. Ние сме постоянно тежко комплексирани и се демонстрираме по този начин пред света. Аз съм единствен, който отхвърли да стане помощник на Държавна сигурност. Помня по какъв начин ме биеха в Ботевград, с цел да стана ченге“, разяснява Рашидов.
Вежди Рашидов си спомни за времето на Възродителния развой. „Имах лада комби и потеглих с нея за Кърджали. Имаше бариери. Обадих се Георги Танев, първия секретар, бях прочут към този момент тогава, пуснаха ме. На връщане отхвърлиха да пуснат татко ми. Затова минах с него през едни черни пътища, а той плачеше през целия път“, описа Вежди Рашидов.
Русия не ни е зложелател, безапелационен е Вежди Рашидов. „Една глупачка изръси една нелепост. И в този момент не е честно да приказваме неприятни работи за Русия и да скапваме връзките сред две държави“, разяснява някогашният министър на културата.
„Не знам, че рисува картини Бойко Борисов. Свири на китара и то неприятно.Но рисува добре картите на пътищата. Това е доста важно“, каза още Рашидов.
„Ако не беше жена ми, щях да умра.Бяхме в Германия.Тя плаче. Дъщеря й болна с обриви. Аз на химиотерапия. Казах и да си отиде в България. На другия ден тя пристигна в болничното заведение. Каза ми, че оставила на своя колежка да се грижи за щерка й. И ми заяви нещо, което в никакъв случай няма да не помни: „Ако не съм тук, ти ще умреш“, каза още някогашният министър на културата.
„Имах неприятен шанс – и татко ми, и майки ми, и сестра ми умряха безусловно в ръцете ми. Сирак останах на 10 година Сиропиталището беше като един дребен затвор. Биехме се, трепехме се. Сиропиталището ме можа да промени емоционалността ми“, сподели Рашидов.
„Навсякъде има злоба, само че тук тя е метод на живот. Не се научихме да кажем за другия добра дума. Ние сме постоянно тежко комплексирани и се демонстрираме по този начин пред света. Аз съм единствен, който отхвърли да стане помощник на Държавна сигурност. Помня по какъв начин ме биеха в Ботевград, с цел да стана ченге“, разяснява Рашидов.
Вежди Рашидов си спомни за времето на Възродителния развой. „Имах лада комби и потеглих с нея за Кърджали. Имаше бариери. Обадих се Георги Танев, първия секретар, бях прочут към този момент тогава, пуснаха ме. На връщане отхвърлиха да пуснат татко ми. Затова минах с него през едни черни пътища, а той плачеше през целия път“, описа Вежди Рашидов.
Русия не ни е зложелател, безапелационен е Вежди Рашидов. „Една глупачка изръси една нелепост. И в този момент не е честно да приказваме неприятни работи за Русия и да скапваме връзките сред две държави“, разяснява някогашният министър на културата.
„Не знам, че рисува картини Бойко Борисов. Свири на китара и то неприятно.Но рисува добре картите на пътищата. Това е доста важно“, каза още Рашидов.
„Ако не беше жена ми, щях да умра.Бяхме в Германия.Тя плаче. Дъщеря й болна с обриви. Аз на химиотерапия. Казах и да си отиде в България. На другия ден тя пристигна в болничното заведение. Каза ми, че оставила на своя колежка да се грижи за щерка й. И ми заяви нещо, което в никакъв случай няма да не помни: „Ако не съм тук, ти ще умреш“, каза още някогашният министър на културата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ