„В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза

„В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза с еврото. Напротив, тя закъснява. Левът е закрепен към еврото в 1997 година Страната пое този ангажимент още с влизането си в Европейски Съюз през 2007-а, а първичната цел беше да се присъединим през 2009-2010-а.“

Това разяснява в „Мрежата“ по БНР Ралица Симеонова-Ганева, учител в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„Евроскептичните гласове споделят, че жителите ще обеднеят, в случай че бъде признато еврото у нас. Допълват, че България не е подготвена, че Европейският съюз е потъващ транспортен съд, че страната ни не извършва критериите в действителност и лъже Европейската комисия за бюджета, който е показала. Как можем да разбираем на жителите до каква степен изброените тези имат учредения.“,

добави Ганева.

„Левът самичък по себе си не обезпечава никаква непоклатимост отвън връзката си с еврото по линия на валутния ръб. Можем да кажем, че валутният риск, въпреки и дребен, предполага малко по-голяма неустойчивост за България спрямо еврозоната точно заради това. И е редно да уточним, че споменаването, че левът е знак на националния суверенитет, е по-скоро прочувствено, в сравнение с стопански обосновано изказване. Паричната единица сама по себе си не подсигурява суверенитет, нито го показва в цялост. Истинския суверенитет мери способността на една страна да взема независими решения съответно във връзка с икономическата, паричната и фискалната политика. А сега България не организира лична парична политика. Левът е закрепен към еврото посредством валутния ръб. Това значи, че ние действително към този момент следваме логиката на еврозоната, само че приемането на еврото не е отвод от самостоятелност, а в действителност прекосяване към пълноценно присъединяване в процеса на взимане на решения в границите на европейската икономическа система.“

съобщи още преподавателката.