Опиянението на една корумпирана власт
„Труд“
Лудостта, демонстрирана в последно време от нашите провалящи се управници, няма по какъв начин да бъде характеризирана по различен метод с изключение на главозамайване, липса на здрав разсъдък и в последна сметка „ пиене на една власт “.
Само по този начин може да се окачестви желанието на премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев да вършат описи на свои врагове и неуместни на ръководството хора. Като на същите без съд и присъда, само по преценка на управителен от Василев орган, под шапката на изпълнителната власт, да бъдат запорирани и след това иззети персоналните им имущества и средства.
Оказа се обаче, че този копнеж не е единствено техен. Да кажеш, че харвардските ученици са полудели от неколкомесечното си наличие в ръководството – добре. Високите етажи на властта в действителност главозамайват. Да речем, че престоят по върховете ги е докарал до полуда, предиздвикал ги е да повярват, че могат просто ей по този начин да основават противоконституционни органи, персонално ръководени от тях, за разпра с политическите съперници и бизнесконкуренти.
Да де, но не са единствено те. Оказа се, че някаква работна група за писане на гореспоменатото мракобесно и противоречащо на върховенството на правото, на европейските регламенти, на всички демократични правила и полезности законодателство имало и в Министерство на правораздаването под управлението на Надежда Йорданова – момичето за специфични поръчения на Христо Иванов и неговия наставник Иво Прокопиев. Който, всички знаем, ловко направлява активността на премиера и финансовия му министър.
Тоест, какво се оказва – медийният монополист – олигархът Прокопиев, си има два тима, на които е упълномощил задачата да му пишат закони и основават държавни органи, за кавга с неговите персонални врагове. На първо четене, под прицел са безконечните цели от Движение за права и свободи и депутатът им Делян Пеевски. А по-късно може би ще се окажат Слави Трифонов и „ ИТН “ – догадка, изглеждаща много евентуална след реакцията против фашисткия закон на фактори от партията като депутатите Николай Радулов и Станислав Балабанов.
Защо ли? Защото Трифонов и Има Такъв Народ очеизвадно не се преценяват с Петков и менторите му от групировката „ Капитал “. За същите в общественото пространство от дълго време се знае, че са поели ангажимент зад граница и от месеци настойчиво лобират за осъществяване на национално изменничество по отношение на разногласието ни със Северна Македония – тематика, по която над 70 на 100 от българите са единомислещи. Пар екселанс превзетата паралелна страна в деяние. Като по учебник.
Каквото и да се напише за мераците на Петков, Василев, Йорданова и в последна сметка на Прокопиев е малко. Каквито и мощни думи да се употребяват, няма да са пресилени, Досега в новата ни история, след рухването на тоталитаризма, никой не си е разрешавал да основава измислени антиконституционни органи, с които без съд и присъда, да граби непознато имущество, да мачка инакомислещите, да лишава бизнеси, да употребява държавната насила като лост за принуда и кавга с политическия конкурент. Чак такова знамение не е било. Дори и Костов не посмя. Макар той да стана прочут с репликата, че цяла една партия е проклятието на България просто, тъй като му беше съпротива и не мълчеше за бандитската приватизация и разбойническите покупко-продажби на неговото държавно управление.
Днес властта прави съвсем същото. Само че кражбите са рафинирани. По харвардски, не са през РМД-та и „ Каолин “. Схемите са посредством семейството Лорер, другарските и роднинските им кръгове, ББР, Плана за възобновяване и т. н. За разлика от старите случки, през днешния ден ръководството не се задоволява просто да краде, то желае да смаже имащите друго мнение. Да няма кой да надигне глас. Така, както е било в първите дни след 9-и септември. Когато в кървавите дни и нощи след преврата без съд и присъда са избити всички тези, които могат да окажат някаква опозиция – интелигенцията и духовния хайлайф в столицата и районните центрове. Блицкриг – стремително обезглавяване на врага. Тъкмо това готвиха Кирчо и Кокорчо. И момичето на Пинокио – Надка. Но бяха разкрити и осветени. До идващия път. Когато отново се самозабравят. И опиянят от властта.
Лудостта, демонстрирана в последно време от нашите провалящи се управници, няма по какъв начин да бъде характеризирана по различен метод с изключение на главозамайване, липса на здрав разсъдък и в последна сметка „ пиене на една власт “.
Само по този начин може да се окачестви желанието на премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев да вършат описи на свои врагове и неуместни на ръководството хора. Като на същите без съд и присъда, само по преценка на управителен от Василев орган, под шапката на изпълнителната власт, да бъдат запорирани и след това иззети персоналните им имущества и средства.
Оказа се обаче, че този копнеж не е единствено техен. Да кажеш, че харвардските ученици са полудели от неколкомесечното си наличие в ръководството – добре. Високите етажи на властта в действителност главозамайват. Да речем, че престоят по върховете ги е докарал до полуда, предиздвикал ги е да повярват, че могат просто ей по този начин да основават противоконституционни органи, персонално ръководени от тях, за разпра с политическите съперници и бизнесконкуренти.
Да де, но не са единствено те. Оказа се, че някаква работна група за писане на гореспоменатото мракобесно и противоречащо на върховенството на правото, на европейските регламенти, на всички демократични правила и полезности законодателство имало и в Министерство на правораздаването под управлението на Надежда Йорданова – момичето за специфични поръчения на Христо Иванов и неговия наставник Иво Прокопиев. Който, всички знаем, ловко направлява активността на премиера и финансовия му министър.
Тоест, какво се оказва – медийният монополист – олигархът Прокопиев, си има два тима, на които е упълномощил задачата да му пишат закони и основават държавни органи, за кавга с неговите персонални врагове. На първо четене, под прицел са безконечните цели от Движение за права и свободи и депутатът им Делян Пеевски. А по-късно може би ще се окажат Слави Трифонов и „ ИТН “ – догадка, изглеждаща много евентуална след реакцията против фашисткия закон на фактори от партията като депутатите Николай Радулов и Станислав Балабанов.
Защо ли? Защото Трифонов и Има Такъв Народ очеизвадно не се преценяват с Петков и менторите му от групировката „ Капитал “. За същите в общественото пространство от дълго време се знае, че са поели ангажимент зад граница и от месеци настойчиво лобират за осъществяване на национално изменничество по отношение на разногласието ни със Северна Македония – тематика, по която над 70 на 100 от българите са единомислещи. Пар екселанс превзетата паралелна страна в деяние. Като по учебник.
Каквото и да се напише за мераците на Петков, Василев, Йорданова и в последна сметка на Прокопиев е малко. Каквито и мощни думи да се употребяват, няма да са пресилени, Досега в новата ни история, след рухването на тоталитаризма, никой не си е разрешавал да основава измислени антиконституционни органи, с които без съд и присъда, да граби непознато имущество, да мачка инакомислещите, да лишава бизнеси, да употребява държавната насила като лост за принуда и кавга с политическия конкурент. Чак такова знамение не е било. Дори и Костов не посмя. Макар той да стана прочут с репликата, че цяла една партия е проклятието на България просто, тъй като му беше съпротива и не мълчеше за бандитската приватизация и разбойническите покупко-продажби на неговото държавно управление.
Днес властта прави съвсем същото. Само че кражбите са рафинирани. По харвардски, не са през РМД-та и „ Каолин “. Схемите са посредством семейството Лорер, другарските и роднинските им кръгове, ББР, Плана за възобновяване и т. н. За разлика от старите случки, през днешния ден ръководството не се задоволява просто да краде, то желае да смаже имащите друго мнение. Да няма кой да надигне глас. Така, както е било в първите дни след 9-и септември. Когато в кървавите дни и нощи след преврата без съд и присъда са избити всички тези, които могат да окажат някаква опозиция – интелигенцията и духовния хайлайф в столицата и районните центрове. Блицкриг – стремително обезглавяване на врага. Тъкмо това готвиха Кирчо и Кокорчо. И момичето на Пинокио – Надка. Но бяха разкрити и осветени. До идващия път. Когато отново се самозабравят. И опиянят от властта.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ