„Започнаха да валят ритници и удари“: Какво се случи в сараите в Бояна?
„Нека ви въведа в следната сцена.
Някои крещят: „ Всички долу на земята! “, представители на нежния пол викат от боязън, тъй като двуметрови униформени мъже ги сграбчват и ги влачат по двама на една ръка. Младежи понасят ритници и лакти в корема – от хора, които по принцип би трябвало да ги пазят.
Не, това не е новият филм от поредицата за Джеймс Бонд или „ Мисията: Невъзможна “. Това е действителност. Това се случва в една „ правова “ европейска страна. Колко тъкмо е правова – единствено един може да ви каже, а може и той да не успее.
В събота следобяд, след двучасов Национален юношески съвет, ние – младежите на най-голямата младежка организация в България – бяхме поканени да продължим форума в дома на нашия водач, доктор Ахмед Доган. Дом, който той населява от 23 години, за който заплаща сметки за ток и вода, има документи за наем и който е дом на цялото семейство на придвижването.
За страдание, когато предходната година в дома му влязоха мутри, полицията не можа да направи нищо, тъй като „ не можела да нахлуе в частна благосъстоятелност “. Но в този момент това не ги спря да нахлуят в същата частна благосъстоятелност – 10 месеца по-късно, до момента в който ние бяхме вътре.
Виждам, че и медиите в нашата страна не отразяват нищо както би трябвало. Затова ще ви кажа: бяхме оставени без вода, без храна, а най-после ни стопираха и тока – единствено и единствено с цел да могат да влязат и да ни кажат, че „ поради нашата сигурност “ ще би трябвало да ни изведат на открито, тъй като можело да стане пожар… от общо трите свещи, които имахме.
В идващия миг се озовахме притиснати в един ъгъл, до момента в който „ полицията “ – мутри в униформи – влачеха един по един народни представители и охранители на почетния ръководител доктор Ахмед Доган отвън постройката. Започнаха да валят ритници и удари, боричкане на младежи, на дами, както и върху самите депутати. Диалог нямаше. Докато бяхме притиснати, по другите етажи се тършуваше. Никой не знаеше какво се поставя или взима.
Борихме се. Един по един, с раздрани облекла, ни извеждаха. Аз, като неработоспособен, бях натискан и удрян. После застанах пред множеството останали и започнах да викам, че съм неработоспособен – с цел да привлека вниманието на мутрите там. Един от тях ме чу и подреди никой да не ме пипа.
Възползвах се от това и не разреших да допрян никого от моите другари и съпартийци – до момента в който не пристигнаха трима-четирима, които ме хванаха под мишниците и преднамерено ми извиха дясната ръка – ръката ми с увреждане – очевидно, с цел да усетя болежка. Но болежка нямаше. Единствената болежка, която усетих, беше, че за жалост, и двамата ми дядовци – Бог да ги елементарни – са сбъркали. Дядо Ахмет, дядо Реджеб – ние също изживяхме това, за което единствено бяхме чували от вас и треперехме от вашите истории.
За страдание, 35 години по-късно, ето ни отново тук.
Но няма да се предадем – нито пред полицията, нито пред Делян Пеевски!
Не ме е боязън. И няма да ме бъде!“
Това написа Емре Халилов във „Фейсбук“.
Някои крещят: „ Всички долу на земята! “, представители на нежния пол викат от боязън, тъй като двуметрови униформени мъже ги сграбчват и ги влачат по двама на една ръка. Младежи понасят ритници и лакти в корема – от хора, които по принцип би трябвало да ги пазят.
Не, това не е новият филм от поредицата за Джеймс Бонд или „ Мисията: Невъзможна “. Това е действителност. Това се случва в една „ правова “ европейска страна. Колко тъкмо е правова – единствено един може да ви каже, а може и той да не успее.
В събота следобяд, след двучасов Национален юношески съвет, ние – младежите на най-голямата младежка организация в България – бяхме поканени да продължим форума в дома на нашия водач, доктор Ахмед Доган. Дом, който той населява от 23 години, за който заплаща сметки за ток и вода, има документи за наем и който е дом на цялото семейство на придвижването.
За страдание, когато предходната година в дома му влязоха мутри, полицията не можа да направи нищо, тъй като „ не можела да нахлуе в частна благосъстоятелност “. Но в този момент това не ги спря да нахлуят в същата частна благосъстоятелност – 10 месеца по-късно, до момента в който ние бяхме вътре.
Виждам, че и медиите в нашата страна не отразяват нищо както би трябвало. Затова ще ви кажа: бяхме оставени без вода, без храна, а най-после ни стопираха и тока – единствено и единствено с цел да могат да влязат и да ни кажат, че „ поради нашата сигурност “ ще би трябвало да ни изведат на открито, тъй като можело да стане пожар… от общо трите свещи, които имахме.
В идващия миг се озовахме притиснати в един ъгъл, до момента в който „ полицията “ – мутри в униформи – влачеха един по един народни представители и охранители на почетния ръководител доктор Ахмед Доган отвън постройката. Започнаха да валят ритници и удари, боричкане на младежи, на дами, както и върху самите депутати. Диалог нямаше. Докато бяхме притиснати, по другите етажи се тършуваше. Никой не знаеше какво се поставя или взима.
Борихме се. Един по един, с раздрани облекла, ни извеждаха. Аз, като неработоспособен, бях натискан и удрян. После застанах пред множеството останали и започнах да викам, че съм неработоспособен – с цел да привлека вниманието на мутрите там. Един от тях ме чу и подреди никой да не ме пипа.
Възползвах се от това и не разреших да допрян никого от моите другари и съпартийци – до момента в който не пристигнаха трима-четирима, които ме хванаха под мишниците и преднамерено ми извиха дясната ръка – ръката ми с увреждане – очевидно, с цел да усетя болежка. Но болежка нямаше. Единствената болежка, която усетих, беше, че за жалост, и двамата ми дядовци – Бог да ги елементарни – са сбъркали. Дядо Ахмет, дядо Реджеб – ние също изживяхме това, за което единствено бяхме чували от вас и треперехме от вашите истории.
За страдание, 35 години по-късно, ето ни отново тук.
Но няма да се предадем – нито пред полицията, нито пред Делян Пеевски!
Не ме е боязън. И няма да ме бъде!“
Това написа Емре Халилов във „Фейсбук“.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ