Всички сме грешни, адвокат Доковска!
„Който от вас е без грях, дано пръв хвърли камък…“ Казват, че тези свещени слова са на самия Божий наследник. Има ги в първата книга на Земята, а две хилядолетия след изричането им хората още не сме разбрали, че преди да сочиш грешките на другите, добре е да признаеш: „Аз съгреших“. Или най-малко да отрониш: „Всички сме грешни…“
40 години адвокатска работа, в три исторически интервала – в края на тоталитаризма, в първите години на демокрацията и допълнително от една декада участие в Европейския съюз. Трудно е да се преброят делата, по които в отбрана на клиентите си се е явявала може би най-известният в наши дни юрист по наказателни каузи Даниела Доковска. От Тодор Живков, през Стефан Софиянски и Емилия Масларова, до Огнян Донев и Иво Прокопиев – това са единствено неколцина от известните клиенти на преподавателя по углавен развой в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет. Биографията, с изключение на самопризнание, носи и отговорности към всички тези, за които би следвало да си образец и които се надяваш, че ще продължат делата ти, изключително, в случай че смяташ, че са били в интерес на обществото.
Напълно разумно е юрист Доковска да спори с прокуратурата. В правосъдната зала. Това вършат и огромната част от петнайсетте хиляди юристи у нас. Мнозина от тях несъмнено имат своите учредения да са недоволни от законите или от съдията, само че малко на брой са тези, които ще си разрешат да търсят виновността единствено и само в противниковата страна, само че (не и публично) няма да се усъмнят в своята или на своите съидейници справедливост.
В изявление за седмичника „Капитал“ Доковска сочи, че демокрацията е в заплаха, а страната се фашизира, само че още в първото изречение признава за какво мисли по този начин – „това е отвън моята сфера на въздействие“. Думите й са във връзка апела на проф. Огнян Герджиков за закриване на така наречен Съвет по законодателство към Народното събрание, а повода – неналичието на синергия сред парламентаристи и съветващите ги адвокати. Доковска не можела да закрие този Съвет, само че може да натрупа камара от думи, които да хвърли против всичките тези, които не са ортодоксални почитатели на либерализма, зад чийто воал прозира ширещата се несправедливост и безотговорност.
По хипотеза депутатите са отговорни за всичко, само че те са и допустимо най-публичните персони в страната, която, на всичкото от горната страна, е парламентарна република, а и ние си ги избираме на всеки четири години, а както историята демонстрира – и по-начесто. Проблемът на проф. Герджиков, адв. Доковска и най-много на техните клиенти, е този, че в последно време депутатите не се вслушват в препоръките на несъмнено юридическо лоби, поради което одобряваните законодателни текстове постоянно биват обрисувани като „мракобесни“. Всички знаем, че няма нищо нечовешко в това да търсиш способи да възстановиш откраднатото – било то от престъпна приватизация, корупционни закононарушения, до момента в който си бил във властта, или от умишления банкрут на една и повече банки, като по този начин най-малко дадеш вяра, че справедливостта може и да съществува.
Казват, че с времето паметта избледнявала. Но не дотолкоз, че да не помним по какъв начин през вчерашния ден си бранил досегашния тоталитарен водач, а през днешния ден с лекост си разрешаваш да твърдиш, че страната се фашизирала, единствено тъй като този път клиентите ти – с въздействие в политиката, стопанската система и правораздаването, ползващи личните си медии като щит против правоохранителните органи, се усещат обезпокоени, че този път може и да не им се размине търсенето на отговорност за корупция и престъпно струпване на капитали.
Нетипично е юрист, с практиката на госпожа Доковска, до момента в който дава оценки за законодателя, обвинителя и младежа правист, част от които са били и нейни студенти, да пропуща и своето присъединяване в процесите, поради които в огромната си част обществото е изгубило доверие в правораздаването. Далеч от претенциите за пълнота, в реда на нещата е да запълним оставените празноти и е добре, че към момента свободата на словото разрешава да го вършим, тъй като постоянно най-големите му бранители, в действителност се оказват най-големите цензори.
За законите
Не единствено като някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет, юрист Доковска и нейни близки сътрудници са взели участие в голям брой полемики и работни групи по разработване на наказателните и процесуалните закони, по които след това са се явявали пред съда като бранители. Ако ви звучи познато, то е като да стоиш на входа и изхода на един индустриален развой. Покрай жестокото ликвидиране на красивата Виктория Маринова от Русе, а и при доста сходни тежки закононарушения, обществото изпада в ступор, когато чуе, че невъзмутимият причинител, единствено тъй като е признал виновността си, може да излезе на независимост след има-няма 20-25 години. В обява на вестник „168 часа“ от октомври предходната година се разбра, че март 2010 година на съвещание на Правната комисия на Народното събрание, депутатите гласоподават да отпадането текст, съгласно който използването на така наречен „съкратено следствие“ може да се ползва и за причинители на умишлени убийства, съпроводени с особена свирепост, при произшествия, породени от водачи с високо количество алкохол или използвали опиати и така нататък На съвещанието на Правната комисия взе участие и юрист Доковска. Как тъкмо се стига до решението, четем в стенограмата:
Искра Фидосова (председател на Комисията по правни въпроси на 41-то НС):
По § 57 няма постъпили оферти по вносителя. Желаещи за изявление?
Даниела Доковска (председател на ВАдвС 2008-2014 г.):
Нали този параграф щеше да отпадне, в случай че се направи текст за член 58а от Наказателния кодекс? Идеята беше § 57 да отпадне и да няма ограничавания за съкратеното правосъдно разследване откакто се одобри член 58а.
Искра Фидосова:
Права сте. Благодаря. Колеги, откакто приехме член 58а по този начин е редно. Който е „за“ текста на вносителя за § 57, апелирам да гласоподава. Няма „за“. Против? Четирима „против“. Въздържали се? Десет „въздържали се“.
За тълкувателните решения
За да отбрани скандалното тълкувателно решение на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, което бе на път да обезсмисли съществуването на Антикорупционната комисия и да попречи на отнемането на нелегално незаконно имущество, постановявайки, че при прекъснато наказателно произвеждане следва да се приключи и процесът по „гражданска конфискация“, Доковска дава образци от „лошата“ работа на депутатите, която „добрите“ висши съдии следва да поправят. Ето обаче още един образец, при който тълкувателната активност още веднъж се оказва в интерес на нарушителите.
На 19 май 2017 година вестник „Труд“ демонстрира по какъв начин решение на Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния съд по дело, формирано по искане на самия ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов малко след избирането му през 2015 година, може да се окаже в интерес на частния, за сметка на публичния интерес. Пет години по-рано някогашната обществена министърка Емилия Масларова е упрекната за присвояването на 11 млн. лева при първокласния ремонт на Социалния дом в Стара Загора. По същото време, като арбитър в Административен съд София-град, Лозан Панов анулира наказателно разпореждане по отношение на Масларова за доказана преди този момент от Софийския областен съд санкция в размер на 500 лева за позволени нарушавания при публичната поръчка за ремонта в Стара Загора.
На 22 декември 2015 година наказателните съдии във Върховен касационен съд одобряват, че при съществуването на завършило административно произвеждане за несъмнено действие не може да се търси и наказателна отговорност за същото. Седмица по-рано Емилия Масларова е оправдана от Софийския градски съд. В края на 2016 година стават ясни и претекстовете за оправдателната присъда на Масларова на първа инстанция, като в тях четем: „Обемът от обстоятелства, предмет на разглеждане в административно-наказателното произвеждане, касаещо тази норма, е еднакъв с предмета, рамкиран с обвинителния акт… с влизане в действие на правосъден акт на Административен съд София-град, отменящ наложената административна глоба и с цел да не бъде нарушен правилото non bis in idem (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също), актуалният състав даже единствено на това съображение следва да одобри, че не може да бъде ангажирана още веднъж, този път наказателната, отговорност на подсъдимата Масларова, при еднаквост на изложените обстоятелства в двете производства – административно-наказателно и наказателно“. Един от юристите на Масларов по наказателното дело е Даниела Доковска, която дни преди оправдаването на първа инстанция на клиентката си се оказва на стълбите пред Съдебната палата, където стачкува дружно с Лозан Панов и съдии, членуващи в Съюза на съдиите в България, написа вестник „Труд“.
Дали е изненадващо, че преди година Върховен касационен съд отхвърли да преразгледа тълкувателното си решение?
За конфискацията
Разбираемо е недоволството на тъкмо избран адвокатски кръг от дейностите на Комисията за противопоставяне на корупцията и за нелегално добито имущество. Само че, в случай че този юридически център брани интереса на съответно лице, чиито активи и имущество на стойност 200 млн. лева не престават да са запорирани със глобата на съда, то милион и двеста хиляди българи живеят под прага на бедността и не дребна част от тях дължат това точно на добито по противозаконен метод имущество от парадиращи с недосегаемостта си персони, представящи се пред обществото като издатели. Вярно е, Антикорупционната комисия е получила пълномощия, с цел да преследва нелегално добитото имущество, както е и правилно, че юрист Доковска е следващият представител от адвокатската фирма й, който нападна КПКОНПИ не в правосъдната зала, а посредством обществения спор, по този начин щото обществото да не вземе да припознае и да поддържа към момента плахите дейности на страната в опита й да реализира отмъщение и господство на закона.
Кои са жителите, против които прокуратурата е повдигнала „незаконни“ обвинявания, а КПКОНПИ е почнала да ги „преследва“ по гражданскоправен ред? Това пропуща да уточни юрист Доковска, може би, тъй като измежду тях ще се окажат жителите Цветан Василев, Иво Прокопиев, Трайчо Трайков. Защото нападките й към държавните обвинители, сътрудниците на КПКОНПИ и овластилите ги законодатели нямат нищо общо с правата на елементарния човек, който няма проблем да изясни законността на приходите си, за разлика от нарушилия закона приватизатор или източилия финансовата пирамида фараон. И тъй като половин дузината публикации против „гражданската конфискация“ на съдружника на юрист Доковска – Георги Атанасов, не бяха задоволителни, пристигна времето „онеправданите“ да бъдат бранени с изявление във вестника на издател с доказан от няколко правосъдни състава запор поради недоказания генезис на приходите му. Читателите не са длъжни да знаят, че по наказателното дело, довело до желае по реда на „гражданската конфискация“, Иво Прокопиев се съставлява точно от юрист Доковска, а по делото по гражданскоправен ред – от юрист Атанасов.
Защо ли, до момента в който Доковска и Атанасов са се загрижили за „невинните“ и от време на време даже грубовато нападат законодателя, Европейската комисия по категоричен метод даде висока оценка точно на антикорупционното законодателство и прикани за реализиране на действителни резултати, изразяващи се в присъди и дейно лишаване на нелегално имущество?
За изборите
„Нали не мислите, че те си ги пишат сами…“, споделя юрист Доковска по адрес на законодателите, които са се трансформирали във вносители на непознато законотворчество, целящо да заобикаля публичното разискване. Отговорите в изявлението, взето от прекомерно непосредствен до Доковска публицист, което безспорно се отразява и на обективността, основава чувството, че отговарящият дава образец от личната си процедура – наставнически да диктува нормите, върху които на следващия ден съдиите да постановяват оправдателните решения. Изглежда, обаче, опитите за давлението върху законодателния развой в последно време не са по този начин сполучливи, като същото се отнася и до натиска върху работата на Специализираните органи на наказателното правораздаване, което безспорно прави все по-неудобно ситуацията на „добрите“ висши съдии. Ако бъдат наказани на първите две профилирани правосъдни инстанции, все по-трудно ще се намират претекстове за оневиняването на жители от калибъра на Василев, Прокопиев и прочие. И това няма нищо общо с внушенията, че демокрацията е застрашена. Може и да не е съвършена, само че сигурно тя е спирачка пред самозабравянето на едни и жаждата за власт на други.
Ето, отколешното предпочитание на юридическото лоби, към което Доковска с горделивост се числи, кадровите въпроси в правосъдната система да се вземат решение от две колегии на Висшия правосъден съвет, е реалност, само че това въобще не демонстрира да е подобрило качеството на правораздаването, нито да е довело до възвръщане на доверието – било то измежду хората или европейските ни сътрудници. Неуспешни се оказват опитите на едно политизирано малцинство от съдии да капсулират системата, с цел да се трансфорат в недосегаеми и самодостатъчни. Също по този начин без триумф са и напъните на лобистите да нанесат пагубен удар върху обвиняването, каквато вяра имаха през проваления правосъден министър Христо Иванов. Та нали съдружникът на юрист Доковска – Георги Атанасов, е част от управлението на партията, основана да води война против прокуратурата. Нека се пробват отново на изборите, дано съберат конституционно болшинство и да извадят държавното обвиняване от правосъдната власт, нали това е крайната цел на квазиреформата на правораздаването, която толкоз жално лобират да прокарат. Едва ли ще съумеят, само че могат да пробват, стига да го вършат по либерален път, с избори, а не като подмолно дирижират дейностите на „страхуващия се“ ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов.
И да, изборите са близо. Не, не става въпрос за политическите, а за избора за нов основен прокурор. И наподобява някой е доста неудовлетворен, че сходно на 2012 година, по този начин и през 2019 година, няма да може да въздейства върху решението кой да застане отпред на държавното обвиняване в идващия седем годишен мандат, поради това губи и благовъзпитание. Все отново никой не е споделил, че беззаконието ще е вечно…
40 години адвокатска работа, в три исторически интервала – в края на тоталитаризма, в първите години на демокрацията и допълнително от една декада участие в Европейския съюз. Трудно е да се преброят делата, по които в отбрана на клиентите си се е явявала може би най-известният в наши дни юрист по наказателни каузи Даниела Доковска. От Тодор Живков, през Стефан Софиянски и Емилия Масларова, до Огнян Донев и Иво Прокопиев – това са единствено неколцина от известните клиенти на преподавателя по углавен развой в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет. Биографията, с изключение на самопризнание, носи и отговорности към всички тези, за които би следвало да си образец и които се надяваш, че ще продължат делата ти, изключително, в случай че смяташ, че са били в интерес на обществото.
Напълно разумно е юрист Доковска да спори с прокуратурата. В правосъдната зала. Това вършат и огромната част от петнайсетте хиляди юристи у нас. Мнозина от тях несъмнено имат своите учредения да са недоволни от законите или от съдията, само че малко на брой са тези, които ще си разрешат да търсят виновността единствено и само в противниковата страна, само че (не и публично) няма да се усъмнят в своята или на своите съидейници справедливост.
В изявление за седмичника „Капитал“ Доковска сочи, че демокрацията е в заплаха, а страната се фашизира, само че още в първото изречение признава за какво мисли по този начин – „това е отвън моята сфера на въздействие“. Думите й са във връзка апела на проф. Огнян Герджиков за закриване на така наречен Съвет по законодателство към Народното събрание, а повода – неналичието на синергия сред парламентаристи и съветващите ги адвокати. Доковска не можела да закрие този Съвет, само че може да натрупа камара от думи, които да хвърли против всичките тези, които не са ортодоксални почитатели на либерализма, зад чийто воал прозира ширещата се несправедливост и безотговорност.
По хипотеза депутатите са отговорни за всичко, само че те са и допустимо най-публичните персони в страната, която, на всичкото от горната страна, е парламентарна република, а и ние си ги избираме на всеки четири години, а както историята демонстрира – и по-начесто. Проблемът на проф. Герджиков, адв. Доковска и най-много на техните клиенти, е този, че в последно време депутатите не се вслушват в препоръките на несъмнено юридическо лоби, поради което одобряваните законодателни текстове постоянно биват обрисувани като „мракобесни“. Всички знаем, че няма нищо нечовешко в това да търсиш способи да възстановиш откраднатото – било то от престъпна приватизация, корупционни закононарушения, до момента в който си бил във властта, или от умишления банкрут на една и повече банки, като по този начин най-малко дадеш вяра, че справедливостта може и да съществува.
Казват, че с времето паметта избледнявала. Но не дотолкоз, че да не помним по какъв начин през вчерашния ден си бранил досегашния тоталитарен водач, а през днешния ден с лекост си разрешаваш да твърдиш, че страната се фашизирала, единствено тъй като този път клиентите ти – с въздействие в политиката, стопанската система и правораздаването, ползващи личните си медии като щит против правоохранителните органи, се усещат обезпокоени, че този път може и да не им се размине търсенето на отговорност за корупция и престъпно струпване на капитали.
Нетипично е юрист, с практиката на госпожа Доковска, до момента в който дава оценки за законодателя, обвинителя и младежа правист, част от които са били и нейни студенти, да пропуща и своето присъединяване в процесите, поради които в огромната си част обществото е изгубило доверие в правораздаването. Далеч от претенциите за пълнота, в реда на нещата е да запълним оставените празноти и е добре, че към момента свободата на словото разрешава да го вършим, тъй като постоянно най-големите му бранители, в действителност се оказват най-големите цензори.
За законите
Не единствено като някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет, юрист Доковска и нейни близки сътрудници са взели участие в голям брой полемики и работни групи по разработване на наказателните и процесуалните закони, по които след това са се явявали пред съда като бранители. Ако ви звучи познато, то е като да стоиш на входа и изхода на един индустриален развой. Покрай жестокото ликвидиране на красивата Виктория Маринова от Русе, а и при доста сходни тежки закононарушения, обществото изпада в ступор, когато чуе, че невъзмутимият причинител, единствено тъй като е признал виновността си, може да излезе на независимост след има-няма 20-25 години. В обява на вестник „168 часа“ от октомври предходната година се разбра, че март 2010 година на съвещание на Правната комисия на Народното събрание, депутатите гласоподават да отпадането текст, съгласно който използването на така наречен „съкратено следствие“ може да се ползва и за причинители на умишлени убийства, съпроводени с особена свирепост, при произшествия, породени от водачи с високо количество алкохол или използвали опиати и така нататък На съвещанието на Правната комисия взе участие и юрист Доковска. Как тъкмо се стига до решението, четем в стенограмата:
Искра Фидосова (председател на Комисията по правни въпроси на 41-то НС):
По § 57 няма постъпили оферти по вносителя. Желаещи за изявление?
Даниела Доковска (председател на ВАдвС 2008-2014 г.):
Нали този параграф щеше да отпадне, в случай че се направи текст за член 58а от Наказателния кодекс? Идеята беше § 57 да отпадне и да няма ограничавания за съкратеното правосъдно разследване откакто се одобри член 58а.
Искра Фидосова:
Права сте. Благодаря. Колеги, откакто приехме член 58а по този начин е редно. Който е „за“ текста на вносителя за § 57, апелирам да гласоподава. Няма „за“. Против? Четирима „против“. Въздържали се? Десет „въздържали се“.
За тълкувателните решения
За да отбрани скандалното тълкувателно решение на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, което бе на път да обезсмисли съществуването на Антикорупционната комисия и да попречи на отнемането на нелегално незаконно имущество, постановявайки, че при прекъснато наказателно произвеждане следва да се приключи и процесът по „гражданска конфискация“, Доковска дава образци от „лошата“ работа на депутатите, която „добрите“ висши съдии следва да поправят. Ето обаче още един образец, при който тълкувателната активност още веднъж се оказва в интерес на нарушителите.
На 19 май 2017 година вестник „Труд“ демонстрира по какъв начин решение на Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния съд по дело, формирано по искане на самия ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов малко след избирането му през 2015 година, може да се окаже в интерес на частния, за сметка на публичния интерес. Пет години по-рано някогашната обществена министърка Емилия Масларова е упрекната за присвояването на 11 млн. лева при първокласния ремонт на Социалния дом в Стара Загора. По същото време, като арбитър в Административен съд София-град, Лозан Панов анулира наказателно разпореждане по отношение на Масларова за доказана преди този момент от Софийския областен съд санкция в размер на 500 лева за позволени нарушавания при публичната поръчка за ремонта в Стара Загора.
На 22 декември 2015 година наказателните съдии във Върховен касационен съд одобряват, че при съществуването на завършило административно произвеждане за несъмнено действие не може да се търси и наказателна отговорност за същото. Седмица по-рано Емилия Масларова е оправдана от Софийския градски съд. В края на 2016 година стават ясни и претекстовете за оправдателната присъда на Масларова на първа инстанция, като в тях четем: „Обемът от обстоятелства, предмет на разглеждане в административно-наказателното произвеждане, касаещо тази норма, е еднакъв с предмета, рамкиран с обвинителния акт… с влизане в действие на правосъден акт на Административен съд София-град, отменящ наложената административна глоба и с цел да не бъде нарушен правилото non bis in idem (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също), актуалният състав даже единствено на това съображение следва да одобри, че не може да бъде ангажирана още веднъж, този път наказателната, отговорност на подсъдимата Масларова, при еднаквост на изложените обстоятелства в двете производства – административно-наказателно и наказателно“. Един от юристите на Масларов по наказателното дело е Даниела Доковска, която дни преди оправдаването на първа инстанция на клиентката си се оказва на стълбите пред Съдебната палата, където стачкува дружно с Лозан Панов и съдии, членуващи в Съюза на съдиите в България, написа вестник „Труд“.
Дали е изненадващо, че преди година Върховен касационен съд отхвърли да преразгледа тълкувателното си решение?
За конфискацията
Разбираемо е недоволството на тъкмо избран адвокатски кръг от дейностите на Комисията за противопоставяне на корупцията и за нелегално добито имущество. Само че, в случай че този юридически център брани интереса на съответно лице, чиито активи и имущество на стойност 200 млн. лева не престават да са запорирани със глобата на съда, то милион и двеста хиляди българи живеят под прага на бедността и не дребна част от тях дължат това точно на добито по противозаконен метод имущество от парадиращи с недосегаемостта си персони, представящи се пред обществото като издатели. Вярно е, Антикорупционната комисия е получила пълномощия, с цел да преследва нелегално добитото имущество, както е и правилно, че юрист Доковска е следващият представител от адвокатската фирма й, който нападна КПКОНПИ не в правосъдната зала, а посредством обществения спор, по този начин щото обществото да не вземе да припознае и да поддържа към момента плахите дейности на страната в опита й да реализира отмъщение и господство на закона.
Кои са жителите, против които прокуратурата е повдигнала „незаконни“ обвинявания, а КПКОНПИ е почнала да ги „преследва“ по гражданскоправен ред? Това пропуща да уточни юрист Доковска, може би, тъй като измежду тях ще се окажат жителите Цветан Василев, Иво Прокопиев, Трайчо Трайков. Защото нападките й към държавните обвинители, сътрудниците на КПКОНПИ и овластилите ги законодатели нямат нищо общо с правата на елементарния човек, който няма проблем да изясни законността на приходите си, за разлика от нарушилия закона приватизатор или източилия финансовата пирамида фараон. И тъй като половин дузината публикации против „гражданската конфискация“ на съдружника на юрист Доковска – Георги Атанасов, не бяха задоволителни, пристигна времето „онеправданите“ да бъдат бранени с изявление във вестника на издател с доказан от няколко правосъдни състава запор поради недоказания генезис на приходите му. Читателите не са длъжни да знаят, че по наказателното дело, довело до желае по реда на „гражданската конфискация“, Иво Прокопиев се съставлява точно от юрист Доковска, а по делото по гражданскоправен ред – от юрист Атанасов.
Защо ли, до момента в който Доковска и Атанасов са се загрижили за „невинните“ и от време на време даже грубовато нападат законодателя, Европейската комисия по категоричен метод даде висока оценка точно на антикорупционното законодателство и прикани за реализиране на действителни резултати, изразяващи се в присъди и дейно лишаване на нелегално имущество?
За изборите
„Нали не мислите, че те си ги пишат сами…“, споделя юрист Доковска по адрес на законодателите, които са се трансформирали във вносители на непознато законотворчество, целящо да заобикаля публичното разискване. Отговорите в изявлението, взето от прекомерно непосредствен до Доковска публицист, което безспорно се отразява и на обективността, основава чувството, че отговарящият дава образец от личната си процедура – наставнически да диктува нормите, върху които на следващия ден съдиите да постановяват оправдателните решения. Изглежда, обаче, опитите за давлението върху законодателния развой в последно време не са по този начин сполучливи, като същото се отнася и до натиска върху работата на Специализираните органи на наказателното правораздаване, което безспорно прави все по-неудобно ситуацията на „добрите“ висши съдии. Ако бъдат наказани на първите две профилирани правосъдни инстанции, все по-трудно ще се намират претекстове за оневиняването на жители от калибъра на Василев, Прокопиев и прочие. И това няма нищо общо с внушенията, че демокрацията е застрашена. Може и да не е съвършена, само че сигурно тя е спирачка пред самозабравянето на едни и жаждата за власт на други.
Ето, отколешното предпочитание на юридическото лоби, към което Доковска с горделивост се числи, кадровите въпроси в правосъдната система да се вземат решение от две колегии на Висшия правосъден съвет, е реалност, само че това въобще не демонстрира да е подобрило качеството на правораздаването, нито да е довело до възвръщане на доверието – било то измежду хората или европейските ни сътрудници. Неуспешни се оказват опитите на едно политизирано малцинство от съдии да капсулират системата, с цел да се трансфорат в недосегаеми и самодостатъчни. Също по този начин без триумф са и напъните на лобистите да нанесат пагубен удар върху обвиняването, каквато вяра имаха през проваления правосъден министър Христо Иванов. Та нали съдружникът на юрист Доковска – Георги Атанасов, е част от управлението на партията, основана да води война против прокуратурата. Нека се пробват отново на изборите, дано съберат конституционно болшинство и да извадят държавното обвиняване от правосъдната власт, нали това е крайната цел на квазиреформата на правораздаването, която толкоз жално лобират да прокарат. Едва ли ще съумеят, само че могат да пробват, стига да го вършат по либерален път, с избори, а не като подмолно дирижират дейностите на „страхуващия се“ ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов.
И да, изборите са близо. Не, не става въпрос за политическите, а за избора за нов основен прокурор. И наподобява някой е доста неудовлетворен, че сходно на 2012 година, по този начин и през 2019 година, няма да може да въздейства върху решението кой да застане отпред на държавното обвиняване в идващия седем годишен мандат, поради това губи и благовъзпитание. Все отново никой не е споделил, че беззаконието ще е вечно…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ