Елин Пелин иска чистка в БАН след 9 септември
„Елин Пелин е единствен непосредствен публицист, останал непосредствен както на царя, по този начин и на княза.“ Това написа царският консултант арх. Йордан Севов в дознанието пред Народния съд. Но така и така заявление огромният повествовател има всички учредения да се залости в къщата си. Новата власт след преврата на 9 септември 1944 година доста бързо стартира безотговорно почистване на сметки и най-долнопробно мародерство – видни персони изчезват „безследно“, цели къщи и жилища небрежно са иззети за значими „другари“. Много хора, повече или по-малко близки до някогашния режим, не смеят да излязат от къщи – всеки трепери да не бъде разгласен за фашист.
А „пасивите“ на Елин Пелин (с рождено име Димитър Стоянов) са много… Макар да израства в оскъдно, само че будно семейство като най-малкото от 11 деца, той съумява да се изучи, въпреки и да не приключва гимназия. Става библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907 г.), командирован е в Париж и Нанси дружно с Яворов, става страж в хранилището на Народната библиотека, а по-късно и организатор в къщата музей „Иван Вазов“ (1924-1944 г.), където работи до пенсионирането си. Всичко това обаче остава на назад във времето пред обстоятелството, че повече от 20 години е персонален другар на цар Борис III. Компанията, в която влизат още карикатуристът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, художникът Константин Щъркелов и от време на време скулпторът Андрей Николов, постоянно гостува на монарха в Чамкория, Кричим и Саръгьол.
Ходят дружно с него на лов или просто се събират
на дружеска разпивка
Вицове, вести, софийски злословия – живият разсъдък, неизчерпаемият и съобразителен комизъм на бохемите е същински оазис за царя след тежките държавни каузи и формалната сухота на политиците. И в случай че от време на време лицата в ловната дружинка се сменят, то разказвачът от Байлово е закрепостен там. Двамата с проф. Балабанов постоянно си похапват в двореца, но изпадат в недружелюбност пред царицата след една трапеза в грандхотел „България“, където навиват Борис III да се прибере необут в двореца. Авторът на „Гераците“ е обичаният му събеседник за диалози на тематика душевността на интелигенцията и логиката на психиката на нацията.
Неслучайно Елин Пелин е наименуван художник на българското село. Той е тъничък ценител на селския обичай и психика. Пише за тежката орис на селския преподавател. Осмива чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието на поповете. Наред с късите си разкази основава незабравими творби за деца като „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“. Но дарбата и писателската му работливост не могат да изтрият „черното петно“ в биографията му, че е бил непосредствен другар на царя.
В нощта на 10 октомври 1944 година
двама въоръжени мъже
нахлуват в дома на сатирика и някогашен основен редактор на в. „Българан“ Борис Руменов, близо до Пелиновата къща в Лозенец, и го отвличат. Единият от тях, комунистът Станислав Вихров даже минава за стихотворец. После намират Руменов в Перловската река – погубен. Повече прочут като Борю Зевзека, той е брилянтен фейлетонист и издател на комичен вестник, артист и патриот – от войните се връща с няколко ордена за смелост. Никога не се е занимавал с политика. Цяла София мълви, че е погубен по простъпка – целта е бил Елин Пелин.
Избегнал по знамение разправата, писателят продължава да бъде унизен по телефона със закани за арестуване. Тогава той се престрашава да потърси отбрана от собствен прочут, партиен фактор по това време. Успокояват го и му издават открит лист, с който може да пътува където пожелае. Той обаче е наясно, че би трябвало да показва
честност към новата власт, с цел да оцелее
На млади години се е интересувал от социалистическите хрумвания, даже персонално се е познавал с Георги Димитров и други работен водачи. Този актив обаче надали ще му стигне – нужно е да се заявява верноподаничество пред новата власт. И Елин Пелин го прави.
На 22 декември 1944 година в качеството си на постоянен член на Българска академия на науките той изпраща до подпредседателя на академията писмо. В него непосредствено подлага на критика „богобоязливия опит да се организира чистката в Академията“, който „не дава отговор на историческия момент“. „Днес, когато се прави неумолимото пречистване на целия държавен уред, …ние с една неоправдана догматика си умихме ръцете пред повеленията на времето и с едно платоническо решение по отношение на някои членове на Академията, изправени тежко упрекнати пред Народния съд, останахме да чакаме…“, недоволства създателят на „Гераците“.
Дали и с други сходни дейности огромният ни създател е омилостивил партийната хидра, не е известно. Факт е обаче, че комай единствен от царската „компания“ той не влиза зад решетките. Задето е погубен, въпреки и по простъпка от човек на новата власт, Борис Руменов престава да съществува за литературата ни. Докато на Елин Пелин, изключително откакто написва няколко хвалебни описа за новата власт като „Врабчетата на стрина Дойна“, възхваляващ бригадирското придвижване, тихомълком простят другарството с царя и го връщат в учебниците и читанките.
А „пасивите“ на Елин Пелин (с рождено име Димитър Стоянов) са много… Макар да израства в оскъдно, само че будно семейство като най-малкото от 11 деца, той съумява да се изучи, въпреки и да не приключва гимназия. Става библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907 г.), командирован е в Париж и Нанси дружно с Яворов, става страж в хранилището на Народната библиотека, а по-късно и организатор в къщата музей „Иван Вазов“ (1924-1944 г.), където работи до пенсионирането си. Всичко това обаче остава на назад във времето пред обстоятелството, че повече от 20 години е персонален другар на цар Борис III. Компанията, в която влизат още карикатуристът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, художникът Константин Щъркелов и от време на време скулпторът Андрей Николов, постоянно гостува на монарха в Чамкория, Кричим и Саръгьол.
Ходят дружно с него на лов или просто се събират
на дружеска разпивка
Вицове, вести, софийски злословия – живият разсъдък, неизчерпаемият и съобразителен комизъм на бохемите е същински оазис за царя след тежките държавни каузи и формалната сухота на политиците. И в случай че от време на време лицата в ловната дружинка се сменят, то разказвачът от Байлово е закрепостен там. Двамата с проф. Балабанов постоянно си похапват в двореца, но изпадат в недружелюбност пред царицата след една трапеза в грандхотел „България“, където навиват Борис III да се прибере необут в двореца. Авторът на „Гераците“ е обичаният му събеседник за диалози на тематика душевността на интелигенцията и логиката на психиката на нацията.
Неслучайно Елин Пелин е наименуван художник на българското село. Той е тъничък ценител на селския обичай и психика. Пише за тежката орис на селския преподавател. Осмива чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието на поповете. Наред с късите си разкази основава незабравими творби за деца като „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“. Но дарбата и писателската му работливост не могат да изтрият „черното петно“ в биографията му, че е бил непосредствен другар на царя.
В нощта на 10 октомври 1944 година
двама въоръжени мъже
нахлуват в дома на сатирика и някогашен основен редактор на в. „Българан“ Борис Руменов, близо до Пелиновата къща в Лозенец, и го отвличат. Единият от тях, комунистът Станислав Вихров даже минава за стихотворец. После намират Руменов в Перловската река – погубен. Повече прочут като Борю Зевзека, той е брилянтен фейлетонист и издател на комичен вестник, артист и патриот – от войните се връща с няколко ордена за смелост. Никога не се е занимавал с политика. Цяла София мълви, че е погубен по простъпка – целта е бил Елин Пелин.
Избегнал по знамение разправата, писателят продължава да бъде унизен по телефона със закани за арестуване. Тогава той се престрашава да потърси отбрана от собствен прочут, партиен фактор по това време. Успокояват го и му издават открит лист, с който може да пътува където пожелае. Той обаче е наясно, че би трябвало да показва
честност към новата власт, с цел да оцелее
На млади години се е интересувал от социалистическите хрумвания, даже персонално се е познавал с Георги Димитров и други работен водачи. Този актив обаче надали ще му стигне – нужно е да се заявява верноподаничество пред новата власт. И Елин Пелин го прави.
На 22 декември 1944 година в качеството си на постоянен член на Българска академия на науките той изпраща до подпредседателя на академията писмо. В него непосредствено подлага на критика „богобоязливия опит да се организира чистката в Академията“, който „не дава отговор на историческия момент“. „Днес, когато се прави неумолимото пречистване на целия държавен уред, …ние с една неоправдана догматика си умихме ръцете пред повеленията на времето и с едно платоническо решение по отношение на някои членове на Академията, изправени тежко упрекнати пред Народния съд, останахме да чакаме…“, недоволства създателят на „Гераците“.
Дали и с други сходни дейности огромният ни създател е омилостивил партийната хидра, не е известно. Факт е обаче, че комай единствен от царската „компания“ той не влиза зад решетките. Задето е погубен, въпреки и по простъпка от човек на новата власт, Борис Руменов престава да съществува за литературата ни. Докато на Елин Пелин, изключително откакто написва няколко хвалебни описа за новата власт като „Врабчетата на стрина Дойна“, възхваляващ бригадирското придвижване, тихомълком простят другарството с царя и го връщат в учебниците и читанките.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ