Кузман Илиев: Бюджетът ясно показва, че има объркване
„Бюджетът ясно демонстрира, че има комплициране и липса на изясненост за това какво би трябвало да се случва като политика в България. Ако хората на Слави Трифонов продължат да работят по този начин и това прерасне в нещо по-голямо, ще бъде самоуверен ход, с цел да се развърже „дилемата на затворника“. Има няколко партии, които се опасяват дали ще влязат в Народното събрание, само че тази партия, която първа излезе от Народното събрание, съвсем 100% по-късно ще влезе обратно“. Това сподели пред БНР финансовият анализатор Кузман Илиев.
Той не изключи опцията някоя от партиите да желае завършек на това държавно управление и този край да пристигна през неразбирането за бюджета.
„Рискът ще бъде заплатен. Но това е самоуверен ход“, споделя Илиев.
В предаването „12+3“ той добави, че има два пътя пред страната – бодлив и елементарен:
„Болезненият е да седнем и почтено да си кажем кривиците, да усъвършенстваме всичко, което се случва в администрацията, да оставим бизнеса да диша, само че да няма привилегировани. Другият път е да се хлъзнеш, популизъм, национална обич, дълг, единствено че вегетираш и се спускаш по наклонена плоскост“.
Във връзка с дебата за минималната работна заплата той уточни, че това е антисоциална мярка:
„Но в бюджета има и рационални ходове – данъчните облекчения за фамилии. Намаляването на налозите и акцизите са вярна политика“.
Анализаторът уточни, че има световен дълг – 400% от международния Брутният вътрешен продукт: „Такова знамение не е било“.
На въпрос – за какво постоянно има блян да се угоди на непознатия интерес, Илиев отговори:
„Преди сме гледали дядо Иван, в този момент гледаме чичо Сам. Не знам каква е историческата причина. Ние не генерираме държавници, хора, които мислят за България, а генерираме хора, които мислят за държавната позиция като за трамплин за по-хубави интернационални позиции, те са по-скоро наемници. Това значи, че нямаме политически суверенитет. Но българският народ под една или друга форма ги е избрал. И в последните години политическата класа е конфигурирана през служебни кабинети“.
Той не изключи опцията някоя от партиите да желае завършек на това държавно управление и този край да пристигна през неразбирането за бюджета.
„Рискът ще бъде заплатен. Но това е самоуверен ход“, споделя Илиев.
В предаването „12+3“ той добави, че има два пътя пред страната – бодлив и елементарен:
„Болезненият е да седнем и почтено да си кажем кривиците, да усъвършенстваме всичко, което се случва в администрацията, да оставим бизнеса да диша, само че да няма привилегировани. Другият път е да се хлъзнеш, популизъм, национална обич, дълг, единствено че вегетираш и се спускаш по наклонена плоскост“.
Във връзка с дебата за минималната работна заплата той уточни, че това е антисоциална мярка:
„Но в бюджета има и рационални ходове – данъчните облекчения за фамилии. Намаляването на налозите и акцизите са вярна политика“.
Анализаторът уточни, че има световен дълг – 400% от международния Брутният вътрешен продукт: „Такова знамение не е било“.
На въпрос – за какво постоянно има блян да се угоди на непознатия интерес, Илиев отговори:
„Преди сме гледали дядо Иван, в този момент гледаме чичо Сам. Не знам каква е историческата причина. Ние не генерираме държавници, хора, които мислят за България, а генерираме хора, които мислят за държавната позиция като за трамплин за по-хубави интернационални позиции, те са по-скоро наемници. Това значи, че нямаме политически суверенитет. Но българският народ под една или друга форма ги е избрал. И в последните години политическата класа е конфигурирана през служебни кабинети“.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ




