“Порто”, “Бенфика”, “Спортинг” – още една португалска легенда, минала през

“Порто”, “Бенфика”, “Спортинг” – още една португалска легенда, предходна през всички грандове. Един от хората, който оказа помощ за основаване на мита Жозе Моуриньо. С него “драконите” завоюваха в две поредни години Купата на УЕФА и Шампионската лига. Игра във всички огромни шампионати – Англия, Испания, Италия и Германия. В добавка мина през шампионата и на Русия.

Носител е на най-големия медал на португалската република поради даслугите си към футбола. Част от идеалния тим на Евро 2004 и Мондиал 2006. Легендата Маниш приказва извънредно пред “Труд” за възможностите на Португалия на международното състезание в Русия и какъв футболист е Кристиано Роналдо.


– Сеньор Мъниш, Португалия е eвропейски първенец. Докъде ще стигне на идното международно?
– Това се две доста разнообразни съревнования. Спомням си по какъв начин никой не очакваше Португалия да завоюва европейското състезание. Факт е за мен, че там не изиграхме най-красивите си мачове, само че във футбола най-важното е да побеждаваш. Ние имахме най-хубавата композиция от фактори, с цел да спечелим: доста положително другарство сред играчите, качествата на футболистите ни, увереност в най-важните моменти. Световното и европейското обаче са доста разнообразни. На мондиала в играта влизат Бразилия, Аржентина и други страни, които постоянно имат доста положителни футболисти. Нещата стават много по-сложни. Освен това във футбола всичко е допустимо.

– Изненада ли беше Португалия да завоюва европейското състезание?
– Да, беше изненада. Разбира се. В предходни години и издания на шампионата сме имали тимове с доста по-големи качества и показващи по-красива игра, само че точно този отбор се оказа печелившият. Направи по този начин, че с цялата поддръжка на всички в страната ни и с футболните качества на играчите и тактиката и тактиката на треньора ни да спечелим справедливо шампионата. Късметът е значим във футбола, само че с изключение на него, Португалия имаше също и доста солидни футболни причини. Изненадата беше в това, че на шампионата играха тимове с доста по-големи имена и с доста повече самостоятелни качества, само че ние пък имахме доста обединен отбор и спечелихме.

– Коя е най-голямата мощ на Португалия?
– Някои споделят, че това е Роналдо, тъй като той е в действителност половин тим. С целия този негов гений и старание … Все отново той е най-хубавият състезател в света. След него идват и останалите ни футболисти с доста положителни качества и с упоритост да вършат нещата все по-добре, с цел да водят Португалия постоянно по пътя към успеха.

– Какъв е тимът със и без Кристиано Роналдо? Видяхме двете лица на вашия отбор във финала против Франция.
– Да. Малко сме несправедливи в оценките си към останалите ни национали. В края на краищата и те са на терена и се борят и жертват за този тим. Когато вкарахме победния гол против Франция, Роналдо към този момент не беше на терена, тъй че е доста мъчно да се отговори на този въпрос. Разбира се всички желаят Роналдо да играе постоянно, тъй като с него тимът е по-добър. Не би трябвало обаче да забравяме, че и останалите ни футболисти имат доста солидни качества.

– Как съумява Кристиано да е толкоз непрекъснат през годините?
– Мисля, че водещо е невероятното му предпочитание постоянно да побеждава. Той е човек, който желае във всеки нов ден да е с нещо по-добър от предходния. Всичко, което прави е обвързвано с футбола и с това да става все по-добър. Спомням си, когато още играех в националния тим, че първи пристигаше за тренировките и постоянно си отиваше финален. Постоянно работеше, с цел да усъвършенства всеки един аспект на играта. Дори свободно време той не възнамерява. Всичко в живота му е футбол.

– Веднъж Роналдо беше споделил в изявление, че ще играе до 42 години. Реално ли е това и до каква възраст го виждате като международна класа?
– Да. Вярвам в неговите проекти, тъй като той тренира доста интензивно и доста си пази здравето. Храни се извънредно здравословно, не пие алкохол. Мисля, че когато един състезател се грижи по този начин педантично за тялото си и е подобен стопроцентов експерт е допустимо да играе до 40 години. Има доста образци за това. Спомням си, че бяхме дружно със Санети в „ Интер “ (Милано) и той игра до 40 години като несъмнено можеше и до повече години.

– За хората в Португалия кой е по-голяма фигура – Еузебио или Роналдо?
– Еузебио ще бъде постоянно един знак на португалския футбол. Ще остане в историята вечно. Той е единствената легенда от международна големина в неговото потомство. Роналдо има своите безбройни трофеи и е бил обявяван за най-хубав състезател толкоз доста пъти. Има повече трофеи в кариерата си и държи доста повече върхове. Като минат години несъмнено в историята Ронадло ще бъде по-значим, само че хората, които са гледали Еузебио да играе онлайн ще не престават да мислят, че той е по-добрият. Аз персонално нямам отговор на този въпрос, тъй като не съм гледал Еузебио да играе, само че пък за сметка
на това съм бил съотборник на Роналдо и ви споделям: Той е неповторим.

– С Роналдо играхте дружно на злощастния край през 2004 година. Как по този начин загубихте от Гърция? И по какъв начин по този начин успяхте два пъти да загубите от тим, който несъмнено не беше от най-силните в Европа?
– Да. Загубихме от тях първия и последния мач на шампионата. Беше в действителност огромно отчаяние. Още повече, че играхме в родината ни пред лична аудитория. Излизаш на край пред сънародниците ти и имаш късмет да останеш вечно във футболната история с победа и купа, каквато Португалия в никакъв случай не беше завоювала до тогава. В такива тъкмо случаи, когато загубиш разочарованието е в действителност брутално.

– Вашият дебют в националния тим е в мач против Бразилия, който победихте с 2:1. Какво е възприятието да ликуваш още в първия си мач и то тъкмо над колоса Бразилия?
– Спомням си този дуел доста добре. Все отново беше първият ми за националния тим. Играхме на стадион „ Дас Анташ “ в Порто. Валеше. Няма по какъв начин да не помни своя първи мач с националната фланелка. И то против великата футболна мощ Бразилия и изключително откакто и ги победихме!

– Играл сте в школата на „ Бенфика “, а след това в „ Порто “. Как се сменят тези два тима?
Да. Играл съм и за трите португалски гранда – „ Бенфика “, „ Порто “ и „ Спортинг “. При нас футболната просвета е такава, че рядко един футболист може да премине от един в различен от тези безконечни противници. Аз го направих, само че беше пъклен мъчно. Тогава „ Бенфика “ ме беше пуснала да упражнявам самостоятелно. После Мауриньо ме потърси и ме взе в „ Порто “. Разбира се, тази година беше доста сложна за мен, тъй като когато минаваш от „ Бенфика “ в „ Порто “, упованията към теб са да бъдеш най-хубавият и да правиш всичко съвършено. Трябва доста здрава душeвност, с цел да издържиш на подобен напън.

– „ Бенфика “ и „ Порто “ са известни като клубове, които продават най-добре. Как съумяват да го реализиран?
– Това е по този начин, тъй като в Португалия имаме доста добра школа и доста гении. Важни за са също и треньорите, които умеят да предават на младите футболисти знанията си. Имаме също и доста положително качество на инфраструктурата в самите клубове. В школите им не липсва нищо. Пътят за младите е начертан от толкоз генерации преди тях, че те единствено би трябвало да го следват и да осъществят фантазиите си.

– За две години в „ Порто “ покорихте всички върхове. Какъв треньор бе тогава Жозе Моуриньо?
– Аз се срещнах с Жозе Моуриньо още когато бях в „ Бенфика “. Чак по-късно той и президентът Пинто да Коща пристигнаха да ме вземат в „ Порто “. Още от млад Моу беше с огромни знания и качества. Още тогава разбираше, че с цел да има триумфи би трябвало да работи доста старателно, да бъде прецизен и обективен към играчите си. Той приказва с футболистите си постоянно пред всички останали в съблекалнята. И още тогава имаше тази неутолима упоритост и жадност за победи.

– Кое беше по-трудно да спечелите – Купата на УЕФА или Шампионската лига?
– УЕФА. За мен персонално спечелването на УЕФА беше доста по-трудно. Това е и един от най-ярките мемоари за мен в кариерата ми. Беше една в действителност мъчно извоювана купа след неповторим край, приключил 3:2. Разигра се едно трагично гонене в резултата против „ Селтик “ и то в изискванията на невероятна 42-градусова горещина. Освен всичко би трябвало да отбележа, че това беше и първата купа на УЕФА, извоювана от „ Порто “. Дотогава клубът не беше печелил триумфирал с този трофей. А когато постигаш нещо за първи път, оставаш в историята.

– Помните ли, че против вас тогава игра един българин?
– Номер 10. Петров, нали? Да. Много класен състезател.

– Толкова ли беше елементарно да станете европейски първенци? Победихте „ Монако “ с 3:0.
– Три на нула, тъй като спряхме да играем. (Смее се) Така е, само че всеки мач от Шампионската лига е сложен. „ Монако “, преди да стигне до финала, бяха в профил „ Реал “ (Мадрид) и други класни тимове. Ние също се бяхме справили добре. А в един край може всичко да се случи и по тази причина би трябвало човек съществено да се приготви и да работи до последния миг. Ние просто бяхме себе си и спечелихме един край, който несъмнено в профил е изглеждал елементарен, само че вътре на терена не беше тъкмо по този начин.

– Завършихте годината тогава с победа за Междуконтиненталната купа против колумбийския „ Онсе Калдас “ и ви избраха за състезател на мача.
– Да. Спомням си, че беше един в действителност сложен дуел, тъй като „ Онсе Калдас “ са доста здрави в отбрана и се бяха затворили в действителност добре. Ние пък пробвахме удари от всевъзможни дистанции и положения, само че топката по този начин и не влизаше. Така се стигна до дузпи и даже при тях пропуснах да вкарам, само че без значение от това победихме. Тогава ме оповестиха за състезател на мача и това означаваше награда, която беше чисто нов автомобил. Аз разгласих, че не го желая и че е по-добре тези средства да се дарят на институции, които се грижат за децата без наставнически грижи. Не желаех да получа тези пари или автомобила и по тази причина взех решение, че ще е по-добре да ги даря за някаква добра идея.

– Къде беше силата на „ Порто “ в този интервал?
– В единството. Определено в единството тима. Разбира се, и качеството, тъй като без качествени играчи няма по какъв начин да побеждаваш.

– Продължавате ли контакта си със съотборниците си оттогава и в това число с Моуриньо?
– Да. Имам привилегията да съм един от дребното футболисти, които са били тренирани от Моуриньо толкоз пъти: и в „ Бенфика “ и в „ Порто “ и в „ Челси “. Сега имам дребен личен клуб в Португалия и даже вървях да го посетя за две седмици, когато беше в „ Челси “.. Поддържаме контакт, както е обикновено за футболни експерти, а също и за хора, които дружно са спечелили доста титли. Безспорно имаме огромно почитание един към различен. Точно това да вземем за пример оказва помощ и за построяването на положителни връзки във всеки тим.

– Приключихте кариерата си в трети португалски гранд – „ Спортинг “. Много ли са португалците, които като вас са играли и в трите колоса в страната?
– Мисля, че десетина играчи и то португалци, които са съумели да го реализиран.

– Имал ли сте проблеми с почитателите в миналото?
– Нормално е да имам при сходно придвижване. Ние в Португалия имаме такава футболна просвета, която не се приема прекосяване в редиците на безконечните противници. Ако си в „ Бенфика “ и играеш добре – всички са удовлетворени. Но в случай че отидеш в „ Порто “ и продължаваш да играеш добре никой в „ Бенфика “ не са радва. Дори в противен случай – гневни са! В такава обстановка просто би трябвало да бъдеш експерт и да не се поддаваш на страсти. Ако искаш да да продължиш да имаш една добра футболна кариера не би трябвало да обръщаш внимание на натиска и на рецензиите.

– Каква е разликата сред „ Бенфика “ и „ Порто “?
– „ Бенфика “ е изцяло друга от „ Порто “, който през последните години на практика завоюва всички титли, които един професионален футболист мечтае да има. Дори и Лига Европа. „ Порто “ като клуб има в действителност доста добра организация и с изключение на в Португалия жъне също и интернационалните триумфи. Всички в клуба работят, с цел да има тъкмо такива интернационалните триумфи. В „ Бенфика “ обаче не е по този начин. Пълен неуспех на интернационалната сцена. Затова за мен няма сходен проблем, тъй като в сърцето ми съм за „ Порто “ и даже съм акционер и член на клуба.

– Играхте още в „ Динамо “ (Москва), „ Челси “ и „ Интер “. Бил сте първенец на Италия и Англия, само че за какво не останахте за по-дълго в нито един от тези клубове?
– Така се получи, тъй като когато отидох от „ Порто “ в „ Динамо “ (Москва), не съумях да се приспособявам към действителността в този съветски клуб. И „ Челси “, където тогава треньор беше Моуриньо, ме притегли. Там останах 16 месеца. Исках обаче да играя в най-фантастичния шампионат в света – испанската Ла Лига и „ Атлетико “ ми направи предложение, на което не можех да откажа. Между мен и треньора на тима тогава обаче се получи една не доста приятна обстановка. И вследствие на нея ме изпратиха в „ Интер “ като преотстъпен за 6 месеца, с алтернатива след този интервал да се върна при тях.

– След „ Порто “ най-успешните ви години бяха точно в „ Атлетико “. Какво ще ни разкажете за този клуб?
– Да играя за „ Алетико “ беше привилегия и огромна чест. Истински гранд с неповторима аудитория. За мен испанската Ла Лига е шампионатът, в който се играе най-хубавият футбол. Единственото нещо, за което скърбя във футбола е, че не останах за по-дълго там.

– Играхте и за „ Кьолн “. Германия, Англия, Испания, Италия, Русия, Португалия… Къде най-вече ви подхожда футбола като организация и атмосфера?
– Имах привилегията да играя за „ Интер “ (Милано) – един същински исполин. За „ Атлетико “(Мадрид) – гранд във всяко едно отношение. Също и за елитните „ Челси “, „ Порто “, „ Кьолн “ … Истинско футболно странствуване! В Германия си припомням постоянно цялостните игрища. Наистина доста хора посещават мачовете от шампионата там. Общо взето във всичките тимове където съм играл е имало добра атмосфера на стадиона и мачовете постоянно са били доста посещавани. Най-хубавият футбол за мен обаче е в испанската Ла Лига.

– Говорихме за Стилиян Петров и конфликтът с неговия „ Селтик “ във финала за Купата на УЕФА, само че спомняте ли си и други български футболисти или мачове с наши тимове?
– Спомням си Бербатов. Играх против него когато той беше в „ Тотнъм “, а аз в „ Челси “. България има доста класни играчи. Винаги сте впечатлявали с технични футболисти. Имаше интервал, в който постоянно бяхте на огромните шампионати. Разбира се, обикновено е да има интервали на промяна на поколенията и спадове в играта на всички национални тимове. Сменят се играчите или треньорите, трансформират се и времената. Има всевъзможни обстановки в тази магия наречена футбол, само че аз постоянно съм се радвал на огромните ви и технични футболисти.

– Кой български футболист цените най-вече?
– Е, Стоичков … (Смее се).

– Имате доста награди в кариерата си. Бил сте в идеалния тим на Евро 2004 и в този на международното през 2006-та. Носител сте даже и на медал. Кой от всички тези призове цените най-вече?
– Най-важната лична премия е когато получиш самопризнание за работата, за смелостта и приноса ти за твоята страна. Затова за мен най-ценен е орденът, който Португалското държавно управление ми присъди за заслуги към страната.