Ники Михайлов пред „Труд“: Преди 12 години бях леке! Днес съм променен
– Връщате ли си формата? Как виждате кариерата ви?
– От две седмици работим много старателно. Направихме стратегия с докторите на „ Левски “ и с кондиционния треньор. Засега всичко върви по проект, дори изпреварваме графика. Има още десетина дни до края на шампионата. Като останалите излязат в отмора, аз си не преставам по програмата. Уговорката с управлението и с треньора е на 8 януари да бъда в оптимално добра кондиция, с цел да мога да направя подготовка. В последните две-три години постоянно подписвах късно и през лятото, и през зимата. Наистина тялото ми има потребност от това нещо. За момента всичко върви доста добре.
– На 30 години вратар може да се каже, че всичко е пред вас. По света, а към този момент и у нас, над 40-годишни вратари са под рамката…
– Наистина съм в една добра възраст. Доста неща ми се случиха през тези 12 години, в които бях в чужбина. Както доста хубави моменти, по този начин и естествено неприятни. Взех си поуките от доста неща. Промених си мисленето и това е обикновено, тъй като въпреки всичко съм на 30 години. Със сигурност сега напълно съм се концентрирал върху това да направя един добър полусезон до лятото. След това да забележим къде сме, по какъв начин сме, постигнали ли сме задачите, както аз за себе си, по този начин и клубът. И към този момент ще преценяме какво вършим нататък. Наистина имам много огромна упоритост и хъс. Липсваше ми да упражнявам, да съм в отборна конюнктура и да се сготвям за нещо през последните пет-шест месеца. В случая съм доста благополучен и благодаря на управлението на „ Левски “ за поканата. Оттук нататък всичко зависи единствено от мен. Каквото би трябвало да върша, го върша. Надявам се всичко да се развие добре и 2019 година да донесе доста шанс и триумф на тима.
– Бяхте един от най-перспективните млади вратари в Европа – имаше ли по-различни проекти за кариерата си, когато ви оповестиха за вратар номер 1 в холандското състезание? Очаквахте ли да попаднете в някой различен гранд?
– Ако би трябвало да съм почтен, като върна времето обратно, съм благополучен от това, което съм постигнал. Вярно е, че с мениджъра ми имахме други визии. Няма какво да си приказваме нелепости и да кажа, че по този начин съм мислил, че ще се случат нещата и ще отида в Турция или в Италия и така нататък Наистина на няколко пъти бях покрай трансфер в по този начин мечтаната за мен Англия, в тази ситуация Премиър лийг. Три пъти пропадаше прехвърлянето в последния миг. Два пъти поради „ Твенте “ и един път, тъй като изгониха треньора. Имаше оферта черно на бяло на масата и трябваше да изчакам мача, с цел да мина медицински прегледи на сутринта, само че паднаха 0:5 у дома и изгониха треньора. Три пъти потеглям и три пъти не се случва. В годините разбрах, че всичко е орис за мен в този живот. Явно по този начин е трябвало да стане. Може да се случи, може и да не се случи. Не скърбя за нищо. Правил съм доста неточности, които съзнавам сега. Със сигурност, в случай че бях на този ум тогава, нямаше да подходя в доста от случаите по този начин, само че бях едно дете. На 22-23 години отиваш в Холандия, печелиш всичко в границите на два сезона, идват да те гледат тимове като „ Милан “, „ Манчестър Сити “. Лъчо Танев е очевидец на всичко това. В даден миг таман да създадем крачката, само че не се случиха нещата. Имах още една година контракт, само че към този момент си бях наумил, че няма да остана в Холандия. И тогава направихме огромната неточност, която всеки я знае и отидохме във „ Верона “. Без да си проверим нещата, без да знаем защо става въпрос. Отидох и в един миг разбрах, че вратарят е капитан на тима и легенда на клуба. Бразилец, който е доста добър вратар. Станахме другари тогава, само че действително за мен нещата не се случиха. Естествено бях дребен – скарах се с треньора, със спортния шеф, общо взето с всички се скарах, тъй като не бях благополучен. Това ми изигра неприятна смешка. Една година действително без футбол, пуснаха ме единствено в някакъв мач за купата от кумова срама. После се контузих, шест месеца бях навън след Нова година. Дойде лятото, там нямах вероятност. Стана 31 август, за четвърти следващ път трябваше да потеглям за Англия, само че отново пропадна прехвърлянето и в границите на 24 часа трябваше да си намеря тим. И трите предложения бяха от три турски клуба. Избрах този с най-хубавите финансови параметри, само че пък след това клубът взе че банкрутира. Като тръгнеш да догонваш нещо, към този момент не можем да направиш верните решения. Но аз съм бил част от тези решения. Нито мога да обвиня някого, нито нищо. Аз съм си отговорен самичък. Минало-забравено! Постигнах много неща, за които съм благополучен. Оттук нататък ще забележим Господ какво ми е начертал.
– Родният „ Левски “ може ли да се одобри в този момент като „ завръщане в бъдещето “?
– За мен персонално, да. След толкоз доста години в главата ми в никакъв случай не е било, че ще се върна в „ Левски “, пък след това отново да се продавам. Винаги съм си мислил, че в даден миг ще се върна в „ Левски “, само че се оказа много рано – на 30 години. Разбрали сме се с управлението да си помогнем взаимно. Надявам се да бъде по този начин и като пристигна лятото ще разясняваме. Да съм жив и здрав, сигурно ще имам варианти да изляза отново в чужбина, само че към този момент по кое време и по какъв начин ще се случи не можем да знаем. Пожелавам си единствено да съм жив и здрав, оттова насетне всичко е в моите ръце.
– В момента „ Левски “ разгласи невиждани проблеми с вратарите, които направиха в действителност доста неточности. Вярвате ли, че в случай че не беше тази обстановка, щяхне да получите покана да се завърнете?
– Ако би трябвало да гледаме действително на нещата, получавам към този момент трета покана от „ Левски “. Не мога да върна времето обратно, с цел да кажа кои вратари са били тогава. Беше още по времето на господин Тонев и Георги Иванов-Гонзо, с който сме играли дружно. Още тогава бяхме коментирали едно лято да се връщам, само че не знам какво стана. Миналата година отново говорихме, това лято също с господин Русев. Но беше началото на лятото, аз още разтрогвах контракта ми с „ Омония “, имаше чисто документални неща, които не бяха ясни и трябваше да изчакаме, само че те нямаха време поради предварителните кръгове на Лига Европа. Така е трябвало да стане. Имал съм предложения, коментирали сме неща. Аз съм младеж на „ Левски “ и какво по-хубаво от това да се върна в родния клуб с тези почитатели и да се опитаме да създадем нещо. Всички знаем, че ще е мъчно, няма какво да се залъгваме. Задават се въпроси за първенци, за точки, за разлики и така нататък Виждате, че даже хегемонът „ Лудогорец “ мъчно взима последните си мачове. И те ще губят точки, и ЦСКА също. Нормално е против Левски, ЦСКА и „ Лудогорец “ всички тимове да се активизират и да дават най-хубавото. Със сигурност ще се губят точки, а към този момент какво ще стане в края на шампионата, никой не знае. Но откакто седем години подред са първенци, значи има защо. Трябва да създадем по този начин, че да го затрудним оптимално и да успеем към края на април да сме доста покрай тях и да ги бутнем от върха. Това е действителното нещо персонално за мен.
– Именно една ваша детинска неточност ви прогони от родния клуб преди 12 години, само че действително по-късно вие станахте звезда. Колко постоянно се връщате към мача с „ Вердер “?
– Благодарен съм, че в България изиграх 10-15 мача. Започнах доста добре в Лига Европа с „ Оксер “ и така нататък Бях едно 16-годишно дете, което дебютира в този шампионат. За Шампионска лига не бях подготвен и това е самата истина. Бях си дечко, имах разнообразни цели тогава. Всички знаем, че футболът не беше един от тях. На 18 години няма естествен човек, даже татко ми, дядо ми или който и да е различен да ми изясни нещо и аз да го направя по същия метод. Аз съм бил едно дете. В случая за тази неточност имаше подценяване на обстановката, влажен терен. Случват се стотици такива неточности на вратари, които взимат по 10-15 млн. паунда на година на финали на международни шампионати или на Шампионска лига. Това няма какво да го разясняваме, грешката си е неточност. Поел съм си отговорността тогава. Просто всичко, което се случи след самата неточност бе малко допълнително и то беше поради семейството. Но както и да е, аз съм привикнал с това нещо и го одобрявам.
– А по какъв начин го преодоляхте?
– Вечерта като се прибрах беше или си връзваш късите панталони и почваш да тренираш, или край. Да, имаш някакъв гений, само че си доста надалеч от истината. Или се отхвърлям – успокоение, движа си нещо ляво-дясно, спирам с футбола. Реших да натисна, шест месеца упражнявах доста старателно. Бях във „ Фиорентина “ на проби, дадоха ми контракт. Заминах на една къса отмора и два дни по-късно татко ми ми звънна, че имам оферта и от „ Ливърпул “. Те по този начин купиха петима 18-годишни вратари, от които трима по-късно продадоха за сред 1 и 3 млн. евро в разнообразни тимове. Аз бях един от тях. Честно казано преодолях грешката след тъкмо три години. Трябваше да се изправя в Шампионска лига точно против „ Вердер “. Бяха доста безсънни нощи. Отидох при Стив Макларън и му споделих, че няма да играя. В този миг съм най-хубавият вратар в Холандия, в съвършена форма, играх с „ Интер “, хванах дузпа на „ Тотнъм “. Пазя си със самочувствие, само че идва мачът с „ Вердер “. Три дни преди срещата не мога да хвана една топка, не мога да дремя, не мога да се храня, тъй като това ми беше потрес от дете. И то не толкоз от грешката, а от всичко, което се случи. Тогава германците бяха изкарали тази неточност в медиите. Но Стив ми сподели: „ Знам защо ми приказваш. Не ме интересува – в случай че искаш тренирай, в случай че искаш недей, само че във вторник вечерта ти ще пазиш. “ Това беше в неделя и аз изпаднах в потрес. Тръгваме за мача, падна ми кръвното, става ми неприятно. Излязох на терена да затоплям, а публиката не е ли зад теб, нищо няма по какъв начин да се случи. 40 хиляди на стадиона ръкопляскат. Те също знаеха тази моя страст, в действителност ми беше доста тежко. Като ги видях в тунела настръхнах, само че излязох и направих добър мач. Мисля, че свършихме хикс и след това ги бихме като посетители. Станах състезател на мача, отстранихме ги и минахме в идната фаза на Лига Европа. Преодолях го с доста работа в тези три години и естествено с шанс и късмет в самия мач.
– Имате ли в този момент някакво терзание от „ сините “ почитатели?
– Не, и тогава нямах терзание по отношение на тях. Тяхното въодушевление към мен беше подбудено не от това, което беше на терена, а от това, което беше отвън него. След 12 години го разбирам – коли, девойки, дискотеки… С една дума – петно! Точно и ясно! Знам го, приел съм го и съм се трансформирал. 12 години по-късно след всички неща, които съм направил и съм играл в чужбина в разнообразни тимове, нямам терзание по какъв начин ще ме одобряват. Аз съм младеж на клуба, а и освен аз, а цялото ми семейство. Казах го и когато подписах – само желая да ми се даде еднакъв късмет с всички останали. Всички са правили неточности, аз съм направил една. Сега също ще върша най-вероятно. Просто желая късмет и ще направя всичко допустимо на терена. Ако всичко е супер и се развие добре, окей. Ако не – лятото сядаме и приказваме. Във футбола е по този начин – нещата може и да се случат, може и да не се случат. Искрено се надявам да станат, тъй като за мен всичко е орис. Щом в този момент съм се върнал в „ Левски “, значи е имало за какво.
– Фамилията Михайлови повече плюсове или повече минуси стоварва върху вас?
– В България са най-вече минуси. В чужбина никой не я разяснява. Там отиваш, тренираш, играеш. Ако си добър – пазиш, а в случай че не – си на аварийна пейка. Никой не го интересува кой е татко ти, чичо ти, дядо ти… Докато в България по-скоро са минуси, тъй като постоянно си следен под лупа. Чакат от теб всеки мач да си „ Спайдърмен “ и да си състезател на мача, само че това теоретично няма по какъв начин да се случи. Щом толкоз огромни вратари върша такива неща на най-големите конгреси какво да кажем за нас, които играем средноевропейски футбол? Няма какво да го разясняваме, виждаме го всяка седмица.
– Баща ви е президент на Българския футболен съюз – говорите ли с него за злободневните тематики в най-популярния спорт?
– Честно казано, не. Като се забележим си приказваме за неща по-скоро от живота, за мен, за общи неща, които правим… Да седнем да си приказваме за съдии, картони и санкции – не, сигурно! Има си хора, които са способени. Аз съм футболист, а не началник. А и на него да му давам ум на 55 години – малко е несериозно!
– Как се е трансформирал българският футбол за тези 12 години?
– Първенството откъм организация, малките екрани и така нататък е по-добре, откъм качество на футбола – по-ниско, а откъм качество на българските футболисти – злополука. 90% са чужденци, което за мен е доста необичайно, само че всеки президент си има някакви визии по какъв начин да му наподобява тимът и до момента в който носи резултати, нищо не може да се каже. Но за мен персонално прекомерно малко българи играят, изключително във водещите тимове. Като бях в „ Левски “, тогава,бяха феноменални български футболисти. Тя бяха цялото ядро, имаше четирима-петима чужденци от топ качество и виждате какви резултати имаше. Сега са най-вече чужденци и трима-четирима българи в главната група. А юношите не ги броим, които са шест-седем и циркулират в тимовете. Говорим, че се развива някакъв детско-юношески футбол, което е цялостна подигравка. Това е моето виждане отдалече, тъй като въпреки всичко с „ Левски “ съм упражнявал пет пъти. Няма по какъв начин да усетя въодушевление, атмосфера, пък камо ли да видя другите тимове. Доскоро не съм и гледал чак толкоз доста мачове, само на „ Левски “, в случай че играят с по-водещите тимове. Наистина хората се пробват да вършат нещо – поставят осветяване, оправят тревните настилки. Но футбол се прави с доста пари, а в България ги няма. Това е истината.
– Има ли конспирация в българското състезание или както споделя Гриша Ганчев „ по-интересно е боричкането за второто място сред „ Левски “ и ЦСКА “? Защо е тази надмощие на „ Лудогорец “?
– Защото братя Домусчиеви са създали една съвършена организация. Това е действителността. Съгласен съм с мнението на господин Ганчев. В случая за последните седем години няма по какъв начин да кажем нещо друго в случай, че действително интригата е единствено за второ и трето място. Вече кой по какъв начин се подрежда откъм гърба няма чак такова значение. Стадион, база, треньори, футболисти, скаути, какъв брой и за какви суми продават… „ Лудогорец “ е седем следващи години първенец, а „ Левски “ и ЦСКА за тези седем години какъв брой футболисти продадоха и за какъв брой пари? Още помня десният бек Кайсара, който отиде в „ Шалке “, а след това и в Турция. За мен политиката на „ Лудогорец “ е безусловно вярна и за следващ път отново всичко опира до пари. На всеки клуб, в случай че дадеш подобен бюджет и верните хора да го управляват, а и да създадат такива структури, сигурно футболът в България ще се вдигне с 40-50%. Това е обезпечено.
– Напрежението за татко ви се усилва в този момент. Знаем, че той не може да гледа ваши мачове. Вие му дадохте дребна отмора, само че в този момент се стартира отново…
– Така или другояче в никакъв случай не е можел да гледа мои мачове. През цялото време, в което бях в чужбина, единствено веднъж беше на мой мач с „ Интер “. Беше си счупил костицата от удряне на седалки. Разбираемо е, несъмнено и аз в случай че един ден имам наследник, живот и здраве, ще ми е обезпокоеното, само че може би не чак толкоз. Вече съм тук и желае, не желае, ще би трябвало да си пуска репортажите и да гледа.
– Какво се случва с българската вратарска школа? Вратарите на ЦСКА, „ Левски “, „ Ботев “, „ Лудогорец “ са задгранични футболисти. Защо изчезнаха българските вратари?
– Не мога да кажа, това в действителност е прекрасен въпрос. Като се замисля в чужбина поизлязохме четирима-петима вратари да играем европейски футбол. Моите сътрудници Владо Стоянов, Божката Митрев, Пламен Илиев още е в Румъния… За различен не мога да се сетя. Четирима вратари за последните 15 години. А поколението на Митко Иванков, Гошо Петков и така нататък не го разясняваме. Митко отиде в Турция, а Гошо за един сезон в Кипър. Не знам, едно време в действителност имаше много огромна конкуренция. Явно някъде има проблем. Аз персонално се сещам за няколко доста положителни експерти – треньори на вратарите. И от по-старото потомство и по-нови неща, които се вкарват сега и има огромна вероятност пред тях. Но очевидно има нещо сбъркано и то е по самите школи съгласно мен. Иначе има много вратарчета, на „ Герена “ има пет-шест. Тренира се, работи се, само че някъде нещо има сбъркано. На ЦСКА им пази чужденец, в „ Левски “ единият е чужденец. След злополучната травма на Владо Лудогорец купи двама чужденци, а не един. Значи има проблем. Защо не се вземат българи, които да попълнят нещата? На „ Берое “ е чужденец, на „ Ботев “ също… Страшно е напряко! По-голям % от вратарите в България са чужденци. Представете си защо приказваме.
– Пропуснахме да те попитаме какво те впечатли в „ Ливърпул “, един от колосите във футбола?
– Скромността на големите футболисти. Оттук си потеглих като някаква мислеща се звезда, тъй като не бях. Отварям за първи път вратата на съблекалнята и първият човек, който виждам против мен е Стивън Джерард. Седи леко оклюмал и пие кафе. Погледна ме и непосредствено ми сподели името. Беше осведомен кой идва, за какво идва и така нататък Стана, срещна се с мен на име. Каза, че се споделя Стивън, все едно не бях го виждал. Хвана ме за ръката безусловно все едно съм някаква ученичка и ме разноски из цялата клубна база – през домакина, облекла, кой номер обувки нося, срещна ме с готвача… Минахме през цялата база и ме закара при старши треньора Рафа Бенитес. Наистина неповторимо възприятие! Дете, преди малко навършило 18 години излиза от българската реалност и отива да тренира с Джерард, Торес и компания. Отидохме на подготовка в Швейцария, по-късно бяхме в Китай. Върнах се и таман гледах жилища къде да се установя. Спортният шеф Едуардо ми даде документите за виза и те ми отхвърлиха, тъй като нямах 75% мачове за националния тим, защото тогава България не беше в Европейския съюз. От „ Левски “ като потеглих имах две варианти – „ Фиорентина “, тъй като бях на проби и „ Ливърпул “, тъй като купуват на кг пет индивида и чакат един да продадат, с цел да си избият парите. А към този момент от „ Ливърпул “ като потеглиха да ме пускат чартърен, тъй като не желаеха да ме продават, седем тима бяха подготвени да ме вземат незабавно за една година и да ми заплащат цялата заплата, единствено и единствено да ме развиват. Бяха от разнообразни страни, само че избрахме Холандия, тъй като знам, че се работи вярно с деца, а и като цяло с млади футболисти. Треньорът на вратарите на „ Твенте “ Тео Снелдерс, който още е там, е легенда на шотландския футбол. Този човек първата година и половина тотално ми спря тока. Бяхме въз основата заран от 8:30 до 17:30. Горе-долу си бях като на цялостен работен ден, по три тренировки. След третото занятие нямах мощ да натисна душа с ръка и го правех с глава. На шестия месец бях подготвен да се отхвърлям от футбола, само че нямаше по какъв начин да го направя, тъй като най-малкото щях да отчайвам татко ми и дядо ми, а за мен това е повече от всичко останало. Хората гледат финалните неща, които се случват, само че през какво минах първата година и половина никой не знае.
– Липсва ли Ви националният тим на България? За една година игра за юношите, за младежите и в мъжкия отбор…
– Да, „ Голям шлем “ направих. Гордост и чест е да бъдеш извикан в националния тим. Отделно с множеството играчи сме израснали от юношеските години – Ивелин Попов, Бодуров, Манолев, Божинката… Израснали сме с тези момчета. От нищото сме тръгнали с Ивелин, на 15 години сме ходили с автобус примерно да играем в Ловеч. Сега 15 години по-късно той е в Русия, направил е кариера и в националния тим. Наистина е доста хубаво, близки сме и настроението е неповторимо. По-хубаво от това да играеш за България няма. Естествено, че ми липсва, само че няма по какъв начин да бъде иначе в случай, че нямам тим или не съм във форма, тъй като не ми е там мястото. Ако вляза във форма и стартира да играя естествено, че постоянно ще бъда подготвен да оказа помощ с каквото мога.
– Как приемаТЕ обстоятелството, че Георги Петков на 42 години е вратарят на България? Има и анекдот, че 42-годишният Петков пази, тъй като 56-годишният Боби Михайлов го боли коляното…
– За Гошо единствено моите почетения. Бил съм още дете, когато той е играел. Но и не би трябвало да забравяме при какви условия Гошо играе. Връщам се обратно, когато бяхме в основата аз, Владо, Пламен и Божката. Четиримата се въртяхме в квалификациите в последните шест-седем години. Знаете за травмата на Владо. Пожелавам му допустимо най-скорошно възобновяване, тъй като ми се случи пред очите. Като си спомня, ми става извънредно! Пожелавам му скоро да се върне на зеления килим – там, където му е мястото. Аз на няколко пъти се контузвах и бях без тим. Пламен в този момент беше контузен. Има един-два значими мача и естествено взимаш умел човек. Но отново стигаме до това какъв брой вратари имаме в българското състезание, които можеш да викнеш и да разчиташ на тях. През времето бяха викани няколко, само че с цел да разчиташ най-после на Гошо, значи, че той е посочил повече от другите на 42 години, за което единствено чест и почитание.
– В мобилното царство, което господства през днешния ден, изключително от по-старото потомство, не могат да одобряват, че светските вести са от ден на ден част от футбола. В България вие, Валери Божинов и Благой Георгиев сте в топ 3 – по какъв начин ще го коментирате?
– Мобилното царство от Инстаграм, Facebook и компания не е от през вчерашния ден или от оня ден. Просто подобен стана животът. Живеем в такива години всеки се пренастройва по отношение на времето, в което живее. А това, че в България се разясняват основно нашите имена, ние сме разрешили да бъде по този начин с постъпките си обратно в годините. Да се върнем и аз, и Валери, и Благо 15 години обратно през нещата, които сме минали. Ние сме го разрешили. На моменти фокусът излиза отвън терена, което не е окей за нас. За Благо не мога да разясня, само че аз и Валери сигурно сме го разбрали. С Валери сме близки другари, чуваме се съвсем всеки ден. Със сигурност сме го разбрали и сме си взели поуките, до момента в който с Благо нямам дълги години връзка.
– На 30 години имате още много време за футбол, само че въпреки всичко замислял ли сте се какво ще вършиме след края на кариерата?
– Честно казано не съм мислил какво тъкмо аз ще върша откакто свърша, само че към този момент съм направил три-четири неща. Два по-малки бизнеса, два по-големи, които към този момент работят. Кой върви по-добре, кой не чак толкова… Циркулират някакви неща и си работят, само че с какво тъкмо аз ще се занимавам като свърша с футбола, не съм се замислял. Но сигурно няма да бъда треньор. С тези стотици хиляди лицензи в България, които всеки трети си ги изкарва, малко ми идва допълнително. Това го споделям на 30. Естествено след 10 години може да е нещо друго, само че някак си не се виждам като треньор.
– Да разбираме ли, че е такова мнението ви и за президент на БФС от това, което виждате към татко ви?
– Като знам какво му е на него всеки ден… Наистина е доста рано да разясня тези неща. Но той има доста неща на главата. Много тежък пост изключително в нашата българска реалност и с този футбол. В която и друга страна да е, отвън Балканския полуостров, сигурно живеят доста по-спокойно. Но той си го е избрал и като се е хванал на хорото, би трябвало да си го играе до дъно.
– Най-важното, което научихте за тези 12 години в чужбина?
– Трябва да бъдеш крепко стъпил на земята, да уважаваш всички, да не си правиш смешки с работата най-много, тъй като като те завърти колелото един път наопаки доста мъчно можеш да го завъртиш отново в вярната посока. За мен Господ дава шансове няколко пъти в живота. Ако ползотворно не ги вземеш в ръце, в един ден просто те зачертава, не помни те и приключваш!
– Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравите?
– Трите ми мача с „ Вердер “ (Бремен). Толкова разнообразни страсти изпитах в границите на три години – пред умиране до някаква свръх страст, в която не мога да дремя и преди, и след мач. Да, знам, че моята приказка в „ Левски “ завърши поради една неточност и три години по-късно аз я надживях, само че в чужбина, в действителност беше огромно задоволство. От сърцето ми падна голям камък, че тъкмо против тях съумях да се оправя душевен, да ги отстраним и да продължим напред в Лига Европа. Беше същинско знамение, че изобщо оживях в тези три мача!
– В персонален проект чувствате ли се по-стабилен в този момент?
– Със сигурност съм правил доста неточности в предишното. Естествено отново го приписвам на възрастта. Особено последните три-четири години не разясня и не приказвам за нещата в персонален проект. Преди всеки се бъркаше, а и аз съм си коментирал, което е безспорна нелепост. Наистина персоналните неща са си персонални. Човек би трябвало да бъде благополучен като се прибере у дома. Да седна и да изяснявам пред половин България какво става и що става е малко несериозно. Но тогава не съм го разбирал. Чувствам се постоянен, благополучен и най-важното е, че всички хора към мен, които аз обичам, към днешна дата са окей и се грижим един за различен.
– От две седмици работим много старателно. Направихме стратегия с докторите на „ Левски “ и с кондиционния треньор. Засега всичко върви по проект, дори изпреварваме графика. Има още десетина дни до края на шампионата. Като останалите излязат в отмора, аз си не преставам по програмата. Уговорката с управлението и с треньора е на 8 януари да бъда в оптимално добра кондиция, с цел да мога да направя подготовка. В последните две-три години постоянно подписвах късно и през лятото, и през зимата. Наистина тялото ми има потребност от това нещо. За момента всичко върви доста добре.
– На 30 години вратар може да се каже, че всичко е пред вас. По света, а към този момент и у нас, над 40-годишни вратари са под рамката…
– Наистина съм в една добра възраст. Доста неща ми се случиха през тези 12 години, в които бях в чужбина. Както доста хубави моменти, по този начин и естествено неприятни. Взех си поуките от доста неща. Промених си мисленето и това е обикновено, тъй като въпреки всичко съм на 30 години. Със сигурност сега напълно съм се концентрирал върху това да направя един добър полусезон до лятото. След това да забележим къде сме, по какъв начин сме, постигнали ли сме задачите, както аз за себе си, по този начин и клубът. И към този момент ще преценяме какво вършим нататък. Наистина имам много огромна упоритост и хъс. Липсваше ми да упражнявам, да съм в отборна конюнктура и да се сготвям за нещо през последните пет-шест месеца. В случая съм доста благополучен и благодаря на управлението на „ Левски “ за поканата. Оттук нататък всичко зависи единствено от мен. Каквото би трябвало да върша, го върша. Надявам се всичко да се развие добре и 2019 година да донесе доста шанс и триумф на тима.
– Бяхте един от най-перспективните млади вратари в Европа – имаше ли по-различни проекти за кариерата си, когато ви оповестиха за вратар номер 1 в холандското състезание? Очаквахте ли да попаднете в някой различен гранд?
– Ако би трябвало да съм почтен, като върна времето обратно, съм благополучен от това, което съм постигнал. Вярно е, че с мениджъра ми имахме други визии. Няма какво да си приказваме нелепости и да кажа, че по този начин съм мислил, че ще се случат нещата и ще отида в Турция или в Италия и така нататък Наистина на няколко пъти бях покрай трансфер в по този начин мечтаната за мен Англия, в тази ситуация Премиър лийг. Три пъти пропадаше прехвърлянето в последния миг. Два пъти поради „ Твенте “ и един път, тъй като изгониха треньора. Имаше оферта черно на бяло на масата и трябваше да изчакам мача, с цел да мина медицински прегледи на сутринта, само че паднаха 0:5 у дома и изгониха треньора. Три пъти потеглям и три пъти не се случва. В годините разбрах, че всичко е орис за мен в този живот. Явно по този начин е трябвало да стане. Може да се случи, може и да не се случи. Не скърбя за нищо. Правил съм доста неточности, които съзнавам сега. Със сигурност, в случай че бях на този ум тогава, нямаше да подходя в доста от случаите по този начин, само че бях едно дете. На 22-23 години отиваш в Холандия, печелиш всичко в границите на два сезона, идват да те гледат тимове като „ Милан “, „ Манчестър Сити “. Лъчо Танев е очевидец на всичко това. В даден миг таман да създадем крачката, само че не се случиха нещата. Имах още една година контракт, само че към този момент си бях наумил, че няма да остана в Холандия. И тогава направихме огромната неточност, която всеки я знае и отидохме във „ Верона “. Без да си проверим нещата, без да знаем защо става въпрос. Отидох и в един миг разбрах, че вратарят е капитан на тима и легенда на клуба. Бразилец, който е доста добър вратар. Станахме другари тогава, само че действително за мен нещата не се случиха. Естествено бях дребен – скарах се с треньора, със спортния шеф, общо взето с всички се скарах, тъй като не бях благополучен. Това ми изигра неприятна смешка. Една година действително без футбол, пуснаха ме единствено в някакъв мач за купата от кумова срама. После се контузих, шест месеца бях навън след Нова година. Дойде лятото, там нямах вероятност. Стана 31 август, за четвърти следващ път трябваше да потеглям за Англия, само че отново пропадна прехвърлянето и в границите на 24 часа трябваше да си намеря тим. И трите предложения бяха от три турски клуба. Избрах този с най-хубавите финансови параметри, само че пък след това клубът взе че банкрутира. Като тръгнеш да догонваш нещо, към този момент не можем да направиш верните решения. Но аз съм бил част от тези решения. Нито мога да обвиня някого, нито нищо. Аз съм си отговорен самичък. Минало-забравено! Постигнах много неща, за които съм благополучен. Оттук нататък ще забележим Господ какво ми е начертал.
– Родният „ Левски “ може ли да се одобри в този момент като „ завръщане в бъдещето “?
– За мен персонално, да. След толкоз доста години в главата ми в никакъв случай не е било, че ще се върна в „ Левски “, пък след това отново да се продавам. Винаги съм си мислил, че в даден миг ще се върна в „ Левски “, само че се оказа много рано – на 30 години. Разбрали сме се с управлението да си помогнем взаимно. Надявам се да бъде по този начин и като пристигна лятото ще разясняваме. Да съм жив и здрав, сигурно ще имам варианти да изляза отново в чужбина, само че към този момент по кое време и по какъв начин ще се случи не можем да знаем. Пожелавам си единствено да съм жив и здрав, оттова насетне всичко е в моите ръце.
– В момента „ Левски “ разгласи невиждани проблеми с вратарите, които направиха в действителност доста неточности. Вярвате ли, че в случай че не беше тази обстановка, щяхне да получите покана да се завърнете?
– Ако би трябвало да гледаме действително на нещата, получавам към този момент трета покана от „ Левски “. Не мога да върна времето обратно, с цел да кажа кои вратари са били тогава. Беше още по времето на господин Тонев и Георги Иванов-Гонзо, с който сме играли дружно. Още тогава бяхме коментирали едно лято да се връщам, само че не знам какво стана. Миналата година отново говорихме, това лято също с господин Русев. Но беше началото на лятото, аз още разтрогвах контракта ми с „ Омония “, имаше чисто документални неща, които не бяха ясни и трябваше да изчакаме, само че те нямаха време поради предварителните кръгове на Лига Европа. Така е трябвало да стане. Имал съм предложения, коментирали сме неща. Аз съм младеж на „ Левски “ и какво по-хубаво от това да се върна в родния клуб с тези почитатели и да се опитаме да създадем нещо. Всички знаем, че ще е мъчно, няма какво да се залъгваме. Задават се въпроси за първенци, за точки, за разлики и така нататък Виждате, че даже хегемонът „ Лудогорец “ мъчно взима последните си мачове. И те ще губят точки, и ЦСКА също. Нормално е против Левски, ЦСКА и „ Лудогорец “ всички тимове да се активизират и да дават най-хубавото. Със сигурност ще се губят точки, а към този момент какво ще стане в края на шампионата, никой не знае. Но откакто седем години подред са първенци, значи има защо. Трябва да създадем по този начин, че да го затрудним оптимално и да успеем към края на април да сме доста покрай тях и да ги бутнем от върха. Това е действителното нещо персонално за мен.
– Именно една ваша детинска неточност ви прогони от родния клуб преди 12 години, само че действително по-късно вие станахте звезда. Колко постоянно се връщате към мача с „ Вердер “?
– Благодарен съм, че в България изиграх 10-15 мача. Започнах доста добре в Лига Европа с „ Оксер “ и така нататък Бях едно 16-годишно дете, което дебютира в този шампионат. За Шампионска лига не бях подготвен и това е самата истина. Бях си дечко, имах разнообразни цели тогава. Всички знаем, че футболът не беше един от тях. На 18 години няма естествен човек, даже татко ми, дядо ми или който и да е различен да ми изясни нещо и аз да го направя по същия метод. Аз съм бил едно дете. В случая за тази неточност имаше подценяване на обстановката, влажен терен. Случват се стотици такива неточности на вратари, които взимат по 10-15 млн. паунда на година на финали на международни шампионати или на Шампионска лига. Това няма какво да го разясняваме, грешката си е неточност. Поел съм си отговорността тогава. Просто всичко, което се случи след самата неточност бе малко допълнително и то беше поради семейството. Но както и да е, аз съм привикнал с това нещо и го одобрявам.
– А по какъв начин го преодоляхте?
– Вечерта като се прибрах беше или си връзваш късите панталони и почваш да тренираш, или край. Да, имаш някакъв гений, само че си доста надалеч от истината. Или се отхвърлям – успокоение, движа си нещо ляво-дясно, спирам с футбола. Реших да натисна, шест месеца упражнявах доста старателно. Бях във „ Фиорентина “ на проби, дадоха ми контракт. Заминах на една къса отмора и два дни по-късно татко ми ми звънна, че имам оферта и от „ Ливърпул “. Те по този начин купиха петима 18-годишни вратари, от които трима по-късно продадоха за сред 1 и 3 млн. евро в разнообразни тимове. Аз бях един от тях. Честно казано преодолях грешката след тъкмо три години. Трябваше да се изправя в Шампионска лига точно против „ Вердер “. Бяха доста безсънни нощи. Отидох при Стив Макларън и му споделих, че няма да играя. В този миг съм най-хубавият вратар в Холандия, в съвършена форма, играх с „ Интер “, хванах дузпа на „ Тотнъм “. Пазя си със самочувствие, само че идва мачът с „ Вердер “. Три дни преди срещата не мога да хвана една топка, не мога да дремя, не мога да се храня, тъй като това ми беше потрес от дете. И то не толкоз от грешката, а от всичко, което се случи. Тогава германците бяха изкарали тази неточност в медиите. Но Стив ми сподели: „ Знам защо ми приказваш. Не ме интересува – в случай че искаш тренирай, в случай че искаш недей, само че във вторник вечерта ти ще пазиш. “ Това беше в неделя и аз изпаднах в потрес. Тръгваме за мача, падна ми кръвното, става ми неприятно. Излязох на терена да затоплям, а публиката не е ли зад теб, нищо няма по какъв начин да се случи. 40 хиляди на стадиона ръкопляскат. Те също знаеха тази моя страст, в действителност ми беше доста тежко. Като ги видях в тунела настръхнах, само че излязох и направих добър мач. Мисля, че свършихме хикс и след това ги бихме като посетители. Станах състезател на мача, отстранихме ги и минахме в идната фаза на Лига Европа. Преодолях го с доста работа в тези три години и естествено с шанс и късмет в самия мач.
– Имате ли в този момент някакво терзание от „ сините “ почитатели?
– Не, и тогава нямах терзание по отношение на тях. Тяхното въодушевление към мен беше подбудено не от това, което беше на терена, а от това, което беше отвън него. След 12 години го разбирам – коли, девойки, дискотеки… С една дума – петно! Точно и ясно! Знам го, приел съм го и съм се трансформирал. 12 години по-късно след всички неща, които съм направил и съм играл в чужбина в разнообразни тимове, нямам терзание по какъв начин ще ме одобряват. Аз съм младеж на клуба, а и освен аз, а цялото ми семейство. Казах го и когато подписах – само желая да ми се даде еднакъв късмет с всички останали. Всички са правили неточности, аз съм направил една. Сега също ще върша най-вероятно. Просто желая късмет и ще направя всичко допустимо на терена. Ако всичко е супер и се развие добре, окей. Ако не – лятото сядаме и приказваме. Във футбола е по този начин – нещата може и да се случат, може и да не се случат. Искрено се надявам да станат, тъй като за мен всичко е орис. Щом в този момент съм се върнал в „ Левски “, значи е имало за какво.
– Фамилията Михайлови повече плюсове или повече минуси стоварва върху вас?
– В България са най-вече минуси. В чужбина никой не я разяснява. Там отиваш, тренираш, играеш. Ако си добър – пазиш, а в случай че не – си на аварийна пейка. Никой не го интересува кой е татко ти, чичо ти, дядо ти… Докато в България по-скоро са минуси, тъй като постоянно си следен под лупа. Чакат от теб всеки мач да си „ Спайдърмен “ и да си състезател на мача, само че това теоретично няма по какъв начин да се случи. Щом толкоз огромни вратари върша такива неща на най-големите конгреси какво да кажем за нас, които играем средноевропейски футбол? Няма какво да го разясняваме, виждаме го всяка седмица.
– Баща ви е президент на Българския футболен съюз – говорите ли с него за злободневните тематики в най-популярния спорт?
– Честно казано, не. Като се забележим си приказваме за неща по-скоро от живота, за мен, за общи неща, които правим… Да седнем да си приказваме за съдии, картони и санкции – не, сигурно! Има си хора, които са способени. Аз съм футболист, а не началник. А и на него да му давам ум на 55 години – малко е несериозно!
– Как се е трансформирал българският футбол за тези 12 години?
– Първенството откъм организация, малките екрани и така нататък е по-добре, откъм качество на футбола – по-ниско, а откъм качество на българските футболисти – злополука. 90% са чужденци, което за мен е доста необичайно, само че всеки президент си има някакви визии по какъв начин да му наподобява тимът и до момента в който носи резултати, нищо не може да се каже. Но за мен персонално прекомерно малко българи играят, изключително във водещите тимове. Като бях в „ Левски “, тогава,бяха феноменални български футболисти. Тя бяха цялото ядро, имаше четирима-петима чужденци от топ качество и виждате какви резултати имаше. Сега са най-вече чужденци и трима-четирима българи в главната група. А юношите не ги броим, които са шест-седем и циркулират в тимовете. Говорим, че се развива някакъв детско-юношески футбол, което е цялостна подигравка. Това е моето виждане отдалече, тъй като въпреки всичко с „ Левски “ съм упражнявал пет пъти. Няма по какъв начин да усетя въодушевление, атмосфера, пък камо ли да видя другите тимове. Доскоро не съм и гледал чак толкоз доста мачове, само на „ Левски “, в случай че играят с по-водещите тимове. Наистина хората се пробват да вършат нещо – поставят осветяване, оправят тревните настилки. Но футбол се прави с доста пари, а в България ги няма. Това е истината.
– Има ли конспирация в българското състезание или както споделя Гриша Ганчев „ по-интересно е боричкането за второто място сред „ Левски “ и ЦСКА “? Защо е тази надмощие на „ Лудогорец “?
– Защото братя Домусчиеви са създали една съвършена организация. Това е действителността. Съгласен съм с мнението на господин Ганчев. В случая за последните седем години няма по какъв начин да кажем нещо друго в случай, че действително интригата е единствено за второ и трето място. Вече кой по какъв начин се подрежда откъм гърба няма чак такова значение. Стадион, база, треньори, футболисти, скаути, какъв брой и за какви суми продават… „ Лудогорец “ е седем следващи години първенец, а „ Левски “ и ЦСКА за тези седем години какъв брой футболисти продадоха и за какъв брой пари? Още помня десният бек Кайсара, който отиде в „ Шалке “, а след това и в Турция. За мен политиката на „ Лудогорец “ е безусловно вярна и за следващ път отново всичко опира до пари. На всеки клуб, в случай че дадеш подобен бюджет и верните хора да го управляват, а и да създадат такива структури, сигурно футболът в България ще се вдигне с 40-50%. Това е обезпечено.
– Напрежението за татко ви се усилва в този момент. Знаем, че той не може да гледа ваши мачове. Вие му дадохте дребна отмора, само че в този момент се стартира отново…
– Така или другояче в никакъв случай не е можел да гледа мои мачове. През цялото време, в което бях в чужбина, единствено веднъж беше на мой мач с „ Интер “. Беше си счупил костицата от удряне на седалки. Разбираемо е, несъмнено и аз в случай че един ден имам наследник, живот и здраве, ще ми е обезпокоеното, само че може би не чак толкоз. Вече съм тук и желае, не желае, ще би трябвало да си пуска репортажите и да гледа.
– Какво се случва с българската вратарска школа? Вратарите на ЦСКА, „ Левски “, „ Ботев “, „ Лудогорец “ са задгранични футболисти. Защо изчезнаха българските вратари?
– Не мога да кажа, това в действителност е прекрасен въпрос. Като се замисля в чужбина поизлязохме четирима-петима вратари да играем европейски футбол. Моите сътрудници Владо Стоянов, Божката Митрев, Пламен Илиев още е в Румъния… За различен не мога да се сетя. Четирима вратари за последните 15 години. А поколението на Митко Иванков, Гошо Петков и така нататък не го разясняваме. Митко отиде в Турция, а Гошо за един сезон в Кипър. Не знам, едно време в действителност имаше много огромна конкуренция. Явно някъде има проблем. Аз персонално се сещам за няколко доста положителни експерти – треньори на вратарите. И от по-старото потомство и по-нови неща, които се вкарват сега и има огромна вероятност пред тях. Но очевидно има нещо сбъркано и то е по самите школи съгласно мен. Иначе има много вратарчета, на „ Герена “ има пет-шест. Тренира се, работи се, само че някъде нещо има сбъркано. На ЦСКА им пази чужденец, в „ Левски “ единият е чужденец. След злополучната травма на Владо Лудогорец купи двама чужденци, а не един. Значи има проблем. Защо не се вземат българи, които да попълнят нещата? На „ Берое “ е чужденец, на „ Ботев “ също… Страшно е напряко! По-голям % от вратарите в България са чужденци. Представете си защо приказваме.
– Пропуснахме да те попитаме какво те впечатли в „ Ливърпул “, един от колосите във футбола?
– Скромността на големите футболисти. Оттук си потеглих като някаква мислеща се звезда, тъй като не бях. Отварям за първи път вратата на съблекалнята и първият човек, който виждам против мен е Стивън Джерард. Седи леко оклюмал и пие кафе. Погледна ме и непосредствено ми сподели името. Беше осведомен кой идва, за какво идва и така нататък Стана, срещна се с мен на име. Каза, че се споделя Стивън, все едно не бях го виждал. Хвана ме за ръката безусловно все едно съм някаква ученичка и ме разноски из цялата клубна база – през домакина, облекла, кой номер обувки нося, срещна ме с готвача… Минахме през цялата база и ме закара при старши треньора Рафа Бенитес. Наистина неповторимо възприятие! Дете, преди малко навършило 18 години излиза от българската реалност и отива да тренира с Джерард, Торес и компания. Отидохме на подготовка в Швейцария, по-късно бяхме в Китай. Върнах се и таман гледах жилища къде да се установя. Спортният шеф Едуардо ми даде документите за виза и те ми отхвърлиха, тъй като нямах 75% мачове за националния тим, защото тогава България не беше в Европейския съюз. От „ Левски “ като потеглих имах две варианти – „ Фиорентина “, тъй като бях на проби и „ Ливърпул “, тъй като купуват на кг пет индивида и чакат един да продадат, с цел да си избият парите. А към този момент от „ Ливърпул “ като потеглиха да ме пускат чартърен, тъй като не желаеха да ме продават, седем тима бяха подготвени да ме вземат незабавно за една година и да ми заплащат цялата заплата, единствено и единствено да ме развиват. Бяха от разнообразни страни, само че избрахме Холандия, тъй като знам, че се работи вярно с деца, а и като цяло с млади футболисти. Треньорът на вратарите на „ Твенте “ Тео Снелдерс, който още е там, е легенда на шотландския футбол. Този човек първата година и половина тотално ми спря тока. Бяхме въз основата заран от 8:30 до 17:30. Горе-долу си бях като на цялостен работен ден, по три тренировки. След третото занятие нямах мощ да натисна душа с ръка и го правех с глава. На шестия месец бях подготвен да се отхвърлям от футбола, само че нямаше по какъв начин да го направя, тъй като най-малкото щях да отчайвам татко ми и дядо ми, а за мен това е повече от всичко останало. Хората гледат финалните неща, които се случват, само че през какво минах първата година и половина никой не знае.
– Липсва ли Ви националният тим на България? За една година игра за юношите, за младежите и в мъжкия отбор…
– Да, „ Голям шлем “ направих. Гордост и чест е да бъдеш извикан в националния тим. Отделно с множеството играчи сме израснали от юношеските години – Ивелин Попов, Бодуров, Манолев, Божинката… Израснали сме с тези момчета. От нищото сме тръгнали с Ивелин, на 15 години сме ходили с автобус примерно да играем в Ловеч. Сега 15 години по-късно той е в Русия, направил е кариера и в националния тим. Наистина е доста хубаво, близки сме и настроението е неповторимо. По-хубаво от това да играеш за България няма. Естествено, че ми липсва, само че няма по какъв начин да бъде иначе в случай, че нямам тим или не съм във форма, тъй като не ми е там мястото. Ако вляза във форма и стартира да играя естествено, че постоянно ще бъда подготвен да оказа помощ с каквото мога.
– Как приемаТЕ обстоятелството, че Георги Петков на 42 години е вратарят на България? Има и анекдот, че 42-годишният Петков пази, тъй като 56-годишният Боби Михайлов го боли коляното…
– За Гошо единствено моите почетения. Бил съм още дете, когато той е играел. Но и не би трябвало да забравяме при какви условия Гошо играе. Връщам се обратно, когато бяхме в основата аз, Владо, Пламен и Божката. Четиримата се въртяхме в квалификациите в последните шест-седем години. Знаете за травмата на Владо. Пожелавам му допустимо най-скорошно възобновяване, тъй като ми се случи пред очите. Като си спомня, ми става извънредно! Пожелавам му скоро да се върне на зеления килим – там, където му е мястото. Аз на няколко пъти се контузвах и бях без тим. Пламен в този момент беше контузен. Има един-два значими мача и естествено взимаш умел човек. Но отново стигаме до това какъв брой вратари имаме в българското състезание, които можеш да викнеш и да разчиташ на тях. През времето бяха викани няколко, само че с цел да разчиташ най-после на Гошо, значи, че той е посочил повече от другите на 42 години, за което единствено чест и почитание.
– В мобилното царство, което господства през днешния ден, изключително от по-старото потомство, не могат да одобряват, че светските вести са от ден на ден част от футбола. В България вие, Валери Божинов и Благой Георгиев сте в топ 3 – по какъв начин ще го коментирате?
– Мобилното царство от Инстаграм, Facebook и компания не е от през вчерашния ден или от оня ден. Просто подобен стана животът. Живеем в такива години всеки се пренастройва по отношение на времето, в което живее. А това, че в България се разясняват основно нашите имена, ние сме разрешили да бъде по този начин с постъпките си обратно в годините. Да се върнем и аз, и Валери, и Благо 15 години обратно през нещата, които сме минали. Ние сме го разрешили. На моменти фокусът излиза отвън терена, което не е окей за нас. За Благо не мога да разясня, само че аз и Валери сигурно сме го разбрали. С Валери сме близки другари, чуваме се съвсем всеки ден. Със сигурност сме го разбрали и сме си взели поуките, до момента в който с Благо нямам дълги години връзка.
– На 30 години имате още много време за футбол, само че въпреки всичко замислял ли сте се какво ще вършиме след края на кариерата?
– Честно казано не съм мислил какво тъкмо аз ще върша откакто свърша, само че към този момент съм направил три-четири неща. Два по-малки бизнеса, два по-големи, които към този момент работят. Кой върви по-добре, кой не чак толкова… Циркулират някакви неща и си работят, само че с какво тъкмо аз ще се занимавам като свърша с футбола, не съм се замислял. Но сигурно няма да бъда треньор. С тези стотици хиляди лицензи в България, които всеки трети си ги изкарва, малко ми идва допълнително. Това го споделям на 30. Естествено след 10 години може да е нещо друго, само че някак си не се виждам като треньор.
– Да разбираме ли, че е такова мнението ви и за президент на БФС от това, което виждате към татко ви?
– Като знам какво му е на него всеки ден… Наистина е доста рано да разясня тези неща. Но той има доста неща на главата. Много тежък пост изключително в нашата българска реалност и с този футбол. В която и друга страна да е, отвън Балканския полуостров, сигурно живеят доста по-спокойно. Но той си го е избрал и като се е хванал на хорото, би трябвало да си го играе до дъно.
– Най-важното, което научихте за тези 12 години в чужбина?
– Трябва да бъдеш крепко стъпил на земята, да уважаваш всички, да не си правиш смешки с работата най-много, тъй като като те завърти колелото един път наопаки доста мъчно можеш да го завъртиш отново в вярната посока. За мен Господ дава шансове няколко пъти в живота. Ако ползотворно не ги вземеш в ръце, в един ден просто те зачертава, не помни те и приключваш!
– Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравите?
– Трите ми мача с „ Вердер “ (Бремен). Толкова разнообразни страсти изпитах в границите на три години – пред умиране до някаква свръх страст, в която не мога да дремя и преди, и след мач. Да, знам, че моята приказка в „ Левски “ завърши поради една неточност и три години по-късно аз я надживях, само че в чужбина, в действителност беше огромно задоволство. От сърцето ми падна голям камък, че тъкмо против тях съумях да се оправя душевен, да ги отстраним и да продължим напред в Лига Европа. Беше същинско знамение, че изобщо оживях в тези три мача!
– В персонален проект чувствате ли се по-стабилен в този момент?
– Със сигурност съм правил доста неточности в предишното. Естествено отново го приписвам на възрастта. Особено последните три-четири години не разясня и не приказвам за нещата в персонален проект. Преди всеки се бъркаше, а и аз съм си коментирал, което е безспорна нелепост. Наистина персоналните неща са си персонални. Човек би трябвало да бъде благополучен като се прибере у дома. Да седна и да изяснявам пред половин България какво става и що става е малко несериозно. Но тогава не съм го разбирал. Чувствам се постоянен, благополучен и най-важното е, че всички хора към мен, които аз обичам, към днешна дата са окей и се грижим един за различен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ