– Колко голям успех е това класиране лично за теб?

– Колко огромен триумф е това класиране персонално за теб?
– Това е нещо голямо. Все още еуфорията е огромна, може би и аз не си давам сметка. Опитвам се да остана спокоен, тъй като нищо не завършва с този старт. Имаме още доста работа. Това е просто един зареждащ резултат за мен и за всички българи. И въпреки всичко страстта е страхотна. Представете си 50 хиляди австрийци викат за българин! Сега телефонът ми гръмна, надали ще мога да отговоря на всички. Но посредством „ Труд “ желая да благодаря на всички, които ме поддържат в България. И също на треньора ми Иво Борисов, мисля, че станаха 15 години, откогато работим дружно. Също на БФСки, на спонсорите, на родителите и околните, които са неразделно до мен.

– Състезанието на пистата „ Планай “ по традиция събира най-голямата аудитория в Белия кортеж. Кицбюел пък е Меката на ските. Това ли те провокира да направиш тези мощни резултати?
– Подхождам по същия метод, както и към другите надпревари. Нямам по-особена конфигурация. Различното е, че подготовката на пистите за тези две надпревари е неповторима. Пък и трасетата бяха сложни, тъкмо такива, каквито аз одобрявам. А и цялата тази въодушевена аудитория те зарежда и искаш да надскочиш себе си. Предполагам, че и това по някакъв метод ми е помогнало да избухна, както се споделя.

– Зрителите виждат когато един скиор печели или губи време, само че по какъв начин го преживявате вие от вътрешната страна в тази една минута?
– В Шладминг се усеща мощно, също и в Кицбюел. Там има фенове по цялата писта. Когато минех през някоя междинна контрола, очевидно съм давал „ зелено “ време и публиката пощуряваше. Осъзнавах, че се движа добре и си споделях: „ не спирай в този момент, до долу има още порти “. Понякога до момента в който караш, чуваш публиката, а от време на време си мислиш странни неща. Друг път спускането минава като бяло леке, въобще не усещаш, че си карал.

– Този сезон резултатите ти са очевидно по-добри от предходните. Още през ноември в Леви (Финландия) завоюва първите си точки за Световната купа. На какво се дължи този скок?
– От три години упражнявам с немския тим. Те са страхотни момчета. На неповторимо равнище са. Когато тренираш с някой, който е по-добър, той те дърпа напред. Аз като прогресирам, също ги дърпам – взаимно си оказваме помощ. Тренировъчната среда е много значима. Кондиционният ми треньор е някогашният ментор на Марио Мат. В момента се приготвям по друг метод от предходните години. Не толкоз за мощ, що се касае за експлозивност. Променил съм някои неща, само че не мога да кажа до каква степен се отразяват, тъй като нищо не става от през днешния ден за на следващия ден. И въпреки всичко мисля, че в тези три години съумях да надградя и да стигна до една форма, която ще е много постоянна в идващите години.

– Издай малко от тайните на немското ноухау?
– Например упражняваме с по-малки тежести и по този начин мускулите не порастват, не стават тежки. Ако си прекомерно тежък, няма по какъв начин да си толкоз избухлив. Но заниманията са задоволително ефикасни, с цел да се усещам натрениран. Така чувствам тялото си ужасно и ми разрешава да съм толкоз бърз. Вчера един швейцарец ме питаха: „ Как може с толкоз къси крака…? “, а аз го прекъснах: „ Къси, само че бързи! “

– Ти си невисок, само че и Марсел Хиршер, който господства в Белия кортеж в последните години, също е много невисок. Това преимущество ли е сред коловете?
– Някои споделят, че оказва помощ, а други считат, че ниските би трябвало да даваме повече от себе си, с цел да сме бързи колкото високите. Мисля, че в ските всеки е привикнал с тялото си и може да реализира доста с това, с което разполага. Независимо дали е висок или невисок.