За над 80 на сто от българите материалните блага са най-важни
81% от българите са напълно закрепени към постигането на материални цели и това се трансформира в главен приоритет за тях. От друга страна, 56.9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, даже от това да имат материална или друга изгода. Останалите 43.1% имат в някаква степен настройки за неспазване на законодателството. Това демонстрират резултатите от план " Икономиката в сянка " като девиантна процедура " на екип от Института за проучване на обществата и знанието на Българска академия на науките.
Данните демонстрират, че единствено 31.9% от българите смятат, че множеството закони са добре написани и използвани. " Това е сигнал за повишена сдържаност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и сдържаност към законите и законотворческите процеси и слага изискване – законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, съответстващи и използвани ", разясняват учените.
19.8% от интервюираните са изцяло съгласни, а 41.3% – съгласни до известна степен с изказванието, че в случай че даден закон им пречи, ще намерят “вратичка ” в него и ще реализиран своите цели. 52.9% от българите са на мнение, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65.2% “икономиката в сянка ” е най-бързият метод да се изкарат повече пари.
Тенденцията е лицата, които имат съответна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да показват по-висока степен на обществено задоволително държание, до момента в който учениците, безработните лица и домакините си разрешават “най-фриволно ” държание и намерено показват неуважение и податливост към неспазване на съществуващите закони. Ширещите се измежду българите стандарти за ниското качество и некомпетентност на законите, регулиращи обществените и икономическите връзки, са основа за възникването на толерантно отношение към другите отклонения в региона на самостоятелното и груповото икономическо държание. Неспазването на законите се възприема като нова “нормалност ”, като естествена и разумна реакция на цялостната с пропуски и недостатъци законова среда.
ТИПОВЕ
Учените обрисуват структурата на българското общество съгласно социологията на девиантното държание, т.е. на отклоняване от обществено допустимата норма. В резултат на проучването те открояват осем поведенчески модела. 34% от интервюираните са избрани като конформисти, 6% като иноватори, 4% са ритуалисти, 10% като оттеглящи се, 6% са бунтари, максимизатори са 16%, неутрализатори – 18%, и като алтернатори са избрани 6% от интервюираните българи. С изключение на конформистите останалите модели на държание включват разнообразни детайли на отклонение от обществено допустимите правила и неглижиране на разпоредбите.
Данните демонстрират, че единствено 31.9% от българите смятат, че множеството закони са добре написани и използвани. " Това е сигнал за повишена сдържаност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и сдържаност към законите и законотворческите процеси и слага изискване – законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, съответстващи и използвани ", разясняват учените.
19.8% от интервюираните са изцяло съгласни, а 41.3% – съгласни до известна степен с изказванието, че в случай че даден закон им пречи, ще намерят “вратичка ” в него и ще реализиран своите цели. 52.9% от българите са на мнение, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65.2% “икономиката в сянка ” е най-бързият метод да се изкарат повече пари.
Тенденцията е лицата, които имат съответна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да показват по-висока степен на обществено задоволително държание, до момента в който учениците, безработните лица и домакините си разрешават “най-фриволно ” държание и намерено показват неуважение и податливост към неспазване на съществуващите закони. Ширещите се измежду българите стандарти за ниското качество и некомпетентност на законите, регулиращи обществените и икономическите връзки, са основа за възникването на толерантно отношение към другите отклонения в региона на самостоятелното и груповото икономическо държание. Неспазването на законите се възприема като нова “нормалност ”, като естествена и разумна реакция на цялостната с пропуски и недостатъци законова среда.
ТИПОВЕ
Учените обрисуват структурата на българското общество съгласно социологията на девиантното държание, т.е. на отклоняване от обществено допустимата норма. В резултат на проучването те открояват осем поведенчески модела. 34% от интервюираните са избрани като конформисти, 6% като иноватори, 4% са ритуалисти, 10% като оттеглящи се, 6% са бунтари, максимизатори са 16%, неутрализатори – 18%, и като алтернатори са избрани 6% от интервюираните българи. С изключение на конформистите останалите модели на държание включват разнообразни детайли на отклонение от обществено допустимите правила и неглижиране на разпоредбите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ