Пловдивски занаятчия събра и записа 800 народни песни на българите в Украйна
800 национални песни на българите от село Чушмелия в Украйна е събрал пловдивският майстор Стоян Маринов. Изключителният занаятчия на национални носии се запалил по концепцията да ги запази преди 7-8 години.
Прочетете още
„ Те са на един доста остарял древен акцент, който към този момент е починал в България. Някои от тях са ни познати като сюжет, други – не. Българите в Чушмелия или както е на украински – Криничне, пазят един доста характерен бездънен фолклор. Много богат, тъй като там обредният цикъл е доста богат. Освен това, знаете, отвън рамките на своята страна малцинствата се съхраняват, по-каспулирани са като отпреди 200 година Има съхранен един доста мощен древен слой ”, споделя занаятчия Маринов.
Той има мощна връзка с мястото, тъй като преди години точно в Болград е въведен в християнската религия, а кръстница му е Татяна Ивановна Дукова, българката от Чушмелия, която дружно с занаятчия Стоян се захваща да резервира за историята достоверния локален фолклор.
„ В началото те не обръщаха такова внимание на цената на техния фолклор, тъй като мислеха, че не е толкоз „ певачески атрактивен ”, в случай че мога по този начин да се изразя. Аз разсъниха този интерес и с моя методическа помощ успяхме за 7-8 години да издирим и съберем тези към 800 песни. Всички те са записани и на звуков притежател с характерността на диалекта, с метода на звукоизвличане ”, споделя Стоян Маринов.
По-късно Татяна съумява да посети и фонда на Българската академия на науките, където открива записи отпреди 50-60 години, правени на терен в украинското село. Някои от героите в тях са към момента живи и съумяват да чуят музикалните си осъществявания в предишното.
„ Най-силна аналогия фолклорът им има с този от Провадийско, Северна и Южна Добруджа ”, споделя Стоян Маринов и цитира строфи от две национални песни:
„ Челебио, войне ле, челебио седящи,
на високи чардаци, на писани пармаци. ”
„ Прочула са е Рада, долу в Цариграда,
царьом до кралица, везир до везира. ”
Той добавя, че е имало концепция дружно с РЗК-Пловдив събраният фонд да бъде показан под тепетата, само че войната в Украйна усложнила реализацията. Така се насочили към изложбата приказка " Визия, роман, допиране ", която пловдивчани и гостите на града могат да видят във фоайето на втория етаж в Дома на културата " Борис Христов ".
СЕЛОТО:
Село Чушмелия (Криничне) е с над 4300 индивида население. При преброяването от 2001 година 4056 от тях са показали за роден език българския.
Селото е учредено през 1812 година от български преселници. След провалянето на Русия в Кримската война селото става част от молдова. През 1861 година част от жителите му се изселват в Таврическа губерния, където основават селата Богдановка и Чушмелий.
През 1880 година в селото отваря първото учебно заведение, а през 1936 година е издигната църквата " Св. Георги ".
МАЙСТОРЪТ:
Майстор Стоян Маринов е член на Регионална занаятчийска камара-Пловдив със занаятите „ Накити от мъниста ”, „ Художествени тъкани ”, „ Художествено плетиво ”, „ Везбарство ”. Владее всички техники, свързани с изработката на обичайния костюм. Изработвал е такива за известни реализатори като Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска, за професионални ансамбли като „ Тракия ”, „ Българе ”, „ Добруджа ”, на ансамбли в Холандия, Германия, Англия, Гърция, Япония и Съединени американски щати. Участник в голям брой изложения у нас и в чужбина. Носител на награди.
Сценарист е на осем кино лентата с фолклорно-етнографска тема. От 2010 година дружно с занаятчия Елена Драмова творят в Занаятчийски център „ Бакалова къща ”, който се стопанисва и ръководи от Регионална занаятчийска камара-Пловдив.
Прочетете още
„ Те са на един доста остарял древен акцент, който към този момент е починал в България. Някои от тях са ни познати като сюжет, други – не. Българите в Чушмелия или както е на украински – Криничне, пазят един доста характерен бездънен фолклор. Много богат, тъй като там обредният цикъл е доста богат. Освен това, знаете, отвън рамките на своята страна малцинствата се съхраняват, по-каспулирани са като отпреди 200 година Има съхранен един доста мощен древен слой ”, споделя занаятчия Маринов.
Той има мощна връзка с мястото, тъй като преди години точно в Болград е въведен в християнската религия, а кръстница му е Татяна Ивановна Дукова, българката от Чушмелия, която дружно с занаятчия Стоян се захваща да резервира за историята достоверния локален фолклор.
„ В началото те не обръщаха такова внимание на цената на техния фолклор, тъй като мислеха, че не е толкоз „ певачески атрактивен ”, в случай че мога по този начин да се изразя. Аз разсъниха този интерес и с моя методическа помощ успяхме за 7-8 години да издирим и съберем тези към 800 песни. Всички те са записани и на звуков притежател с характерността на диалекта, с метода на звукоизвличане ”, споделя Стоян Маринов.
По-късно Татяна съумява да посети и фонда на Българската академия на науките, където открива записи отпреди 50-60 години, правени на терен в украинското село. Някои от героите в тях са към момента живи и съумяват да чуят музикалните си осъществявания в предишното.
„ Най-силна аналогия фолклорът им има с този от Провадийско, Северна и Южна Добруджа ”, споделя Стоян Маринов и цитира строфи от две национални песни:
„ Челебио, войне ле, челебио седящи,
на високи чардаци, на писани пармаци. ”
„ Прочула са е Рада, долу в Цариграда,
царьом до кралица, везир до везира. ”
Той добавя, че е имало концепция дружно с РЗК-Пловдив събраният фонд да бъде показан под тепетата, само че войната в Украйна усложнила реализацията. Така се насочили към изложбата приказка " Визия, роман, допиране ", която пловдивчани и гостите на града могат да видят във фоайето на втория етаж в Дома на културата " Борис Христов ".
СЕЛОТО:
Село Чушмелия (Криничне) е с над 4300 индивида население. При преброяването от 2001 година 4056 от тях са показали за роден език българския.
Селото е учредено през 1812 година от български преселници. След провалянето на Русия в Кримската война селото става част от молдова. През 1861 година част от жителите му се изселват в Таврическа губерния, където основават селата Богдановка и Чушмелий.
През 1880 година в селото отваря първото учебно заведение, а през 1936 година е издигната църквата " Св. Георги ".
МАЙСТОРЪТ:
Майстор Стоян Маринов е член на Регионална занаятчийска камара-Пловдив със занаятите „ Накити от мъниста ”, „ Художествени тъкани ”, „ Художествено плетиво ”, „ Везбарство ”. Владее всички техники, свързани с изработката на обичайния костюм. Изработвал е такива за известни реализатори като Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска, за професионални ансамбли като „ Тракия ”, „ Българе ”, „ Добруджа ”, на ансамбли в Холандия, Германия, Англия, Гърция, Япония и Съединени американски щати. Участник в голям брой изложения у нас и в чужбина. Носител на награди.
Сценарист е на осем кино лентата с фолклорно-етнографска тема. От 2010 година дружно с занаятчия Елена Драмова творят в Занаятчийски център „ Бакалова къща ”, който се стопанисва и ръководи от Регионална занаятчийска камара-Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ