800 млрд. евро или 5% от БВП за отбраната: Money For Nothing?
800 милиарда евро или 5% от Брутният вътрешен продукт за защитата: Money For Nothing?
Докато текат договарянията сред Доналд Тръмп и Владимир Путин, заобикаляйки ужасения Европейски съюз, на напред във времето изпъкват освен въпросите на мира, само че и на това, което се назовава „ групова защита “.
НАТО е самобитен колектив, който има непрекъсната наклонност освен да се уголемява, само че и да се замогва. Разширяването на НАТО е безпардонно, без да регистрира ползите на други страни, с изключение на личните си. Обогатяването на съюза е от вида „ добавъчно “, просто аритметично, тъй като посредством разширението си натрупа спомагателни войски и уреди.
Европейският съюз не е имал и няма обща защита. НАТО нито е европейски план, нито пази съюза, тъй като Австрия, Ирландия, Кипър и Малта са страни-членки на съюза, само че не и на НАТО. И освен това, само че към 80% от военната техника в съюза идва от страни отвън Европейски Съюз и най-голяма част е от Съединени американски щати. С други думи, страните-купувачи от Европейски Съюз заплащат на Съединени американски щати за своята сигурност, само че в същото време служат за развиване на американската стопанска система.
2025 година е кристално явен един забележим факт: Европейският съюз няма лична отбранителна потенция. Не е „ съюз “ по формулировка. Казано по различен метод, в случай че някой зложелател нападне България, да вземем за пример, не Европейски Съюз, а НАТО ще бъде провокираният да реагира. Разбира се, Брюксел ще създаде тонове заявления, само че нищо повече!
Затова въпросът е „ или – или “. Или Европейският съюз ще се трансформира и в защитителен съюз, или ще продължава да е търговски исполин на глинени крайници. Или Европейски Съюз ще влага в общи отбранителни качества годишно по 2,5-3,0% от своя Брутният вътрешен продукт, или не 5%, а и 50% от Брутният вътрешен продукт няма да подсигуряват общи отбранителни качества. Това е ясно освен в Брюксел, само че и на всеки редови сержант. Поука: сега Европейски Съюз няма право дори да се зъби на който и да било, камо ли на съветската мечка.
Идеята спомагателни 800 милиарда евро да се „ налеят “ в защитата на Европейски Съюз – в това число посредством поемането на нови общи задължения, към този момент е колкото утопична, толкоз и трагикокомична. Да поясним.
Първо, към този момент едвам към 20% от разноските на съюза са централизирани, а големите 80% се правят от всичките обособени страни, само че без да има строга съгласуваност за общата сигурност; обстановката най-малкото би трябвало да се обърне на 1800. Обща защита значи най-висока степен на централизация на властта. Теоретично това е допустимо, само че ще се изземе „ суверенитет “, ще се одобри ли от всички страни-членки?!
Второ, нова по-висока степен на защита допуска и нова млада армейска мощ, освен това общоевропейска. Около 10 страни-членки на Европейски Съюз са приели наложителна наборна военна работа за своите жители (6-9-12 месеца), ще одобряват ли и останалите страни да вкарат сходна мярка, в това число и България? А общото командване ще изисква прехвърляне на права и качества от националните страни към един общоевропейски център, ще го одобряват ли всичките страни?
Трето, дори тези 800 милиарда евро да се налеят в европейските производители на оръжие, те са мощно структурно фрагментирани и некоординирани. Държавите-членки на Европейски Съюз гневно пазят националните си отбранителни промишлености – даже когато това опонира на по-широките ползи на европейската сигурност; ще се съгласят ли да се провежда посредством общ проект „ порционното “ произвеждане съгласно перспективните общи потребности, или, да вземем за пример, Франция и Италия (италианската Leonardo е най-големият европейски производител) ще свирят първа цигулка в развиването на проучванията и производството? Освен това, сега в Европейския съюз се създават няколко разновидността на танкове, торпеда, фрегати, които не са съвместими посред си; ще се одобри ли един единствен общ стандарт за всичките?
Допълнителен проблем, който към този момент „ чука на вратата “ на страните от Европейския съюз, е приемането на изискването за „ дерогация “ на дълга, т.е. разпасване на разноските над 3% от Брутният вътрешен продукт и натоварването с нови задължения или – „ Недай, Боже! “ – орязването на обществени разноски. Колкото и да се внушава че „ Русия ще нахлуе в Европейския съюз, тъй като не ѝ стига територията “, жителите на Европейски Съюз се боят доста повече от орязването на обществените разноски, намаляването на вложенията в инфраструктурата и отпущането на дълговата спирачка.
Трагикомедията може да се развие в още една посока: общо основно командване на европейската войска, формирано от по един представител на всяка страна, само че в „ вярна съразмерност “ мъже, дами и ЛГБТ.
Така че не парите са проблем, а отсъствието на общоевропейска (независима от НАТО) защита със строга концентрация както на оценка на перспективните нужди, по този начин и за цялостна съгласуваност на научни проучвания и произвеждане вътре в границите на Европейския съюз.
Подобна реакция на обективната нужда е имало и по време на Втората международна война, да вземем за пример в Съединени американски щати – страна с пазарна стопанска система и народна власт. Преди войната, през 1937 година в страната са създадени единствено 3100 самолета, най-вече за персонална приложимост. По време на Втората международна война Съединени американски щати ще бъде заставен да създаде 325 000, като пикът от 96 000 е единствено през 1944 година Изправени пред невиждано търсене, остри ограничавания на ресурсите и неотложната война, американските производители на самолети трябваше да измислят и възприемат нови процеси и да станат доста по-продуктивни. Но най-много, централизирано координирани.
И в този момент да поговорим за парите. Предлаганите 800 милиарда евро за общоевропейска защита са Money For Nothing без общо обмисляне за сигурността на съюза и без строга централизация; същото са и тези митични 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, упоменати от Тръмп.
Обективната нужда за повишаване на отбранителните качества на Европейския съюз при положение, че Съединени американски щати решат да отдръпват поддръжката си за непрекъснато в НАТО, съгласно Института за международна стопанска система в Кил, съюзът ни ще би трябвало да изразходва единствено още 0,12% от своя Брутният вътрешен продукт годишно, с цел да размени военните вноски на Съединени американски щати, които са добавили до 64 милиарда евро през последните три години. Но в случай че се огледа възходящата нужда от превъоръжаване и основаване на качества за възпирането на непознати сили, ще се изисква доста по-високи финансови задължения. Според прогнозите, Европейски Съюз ще би трябвало да събере към 250 милиарда евро спомагателни военни разноски годишно, което ще докара нейните общи разноски за защита до към 3,5% от Брутният вътрешен продукт годишно. А тези сметки са по-скромни от предходните.
Боян Дуранкев
Докато текат договарянията сред Доналд Тръмп и Владимир Путин, заобикаляйки ужасения Европейски съюз, на напред във времето изпъкват освен въпросите на мира, само че и на това, което се назовава „ групова защита “.
НАТО е самобитен колектив, който има непрекъсната наклонност освен да се уголемява, само че и да се замогва. Разширяването на НАТО е безпардонно, без да регистрира ползите на други страни, с изключение на личните си. Обогатяването на съюза е от вида „ добавъчно “, просто аритметично, тъй като посредством разширението си натрупа спомагателни войски и уреди.
Европейският съюз не е имал и няма обща защита. НАТО нито е европейски план, нито пази съюза, тъй като Австрия, Ирландия, Кипър и Малта са страни-членки на съюза, само че не и на НАТО. И освен това, само че към 80% от военната техника в съюза идва от страни отвън Европейски Съюз и най-голяма част е от Съединени американски щати. С други думи, страните-купувачи от Европейски Съюз заплащат на Съединени американски щати за своята сигурност, само че в същото време служат за развиване на американската стопанска система.
2025 година е кристално явен един забележим факт: Европейският съюз няма лична отбранителна потенция. Не е „ съюз “ по формулировка. Казано по различен метод, в случай че някой зложелател нападне България, да вземем за пример, не Европейски Съюз, а НАТО ще бъде провокираният да реагира. Разбира се, Брюксел ще създаде тонове заявления, само че нищо повече!
Затова въпросът е „ или – или “. Или Европейският съюз ще се трансформира и в защитителен съюз, или ще продължава да е търговски исполин на глинени крайници. Или Европейски Съюз ще влага в общи отбранителни качества годишно по 2,5-3,0% от своя Брутният вътрешен продукт, или не 5%, а и 50% от Брутният вътрешен продукт няма да подсигуряват общи отбранителни качества. Това е ясно освен в Брюксел, само че и на всеки редови сержант. Поука: сега Европейски Съюз няма право дори да се зъби на който и да било, камо ли на съветската мечка.
Идеята спомагателни 800 милиарда евро да се „ налеят “ в защитата на Европейски Съюз – в това число посредством поемането на нови общи задължения, към този момент е колкото утопична, толкоз и трагикокомична. Да поясним.
Първо, към този момент едвам към 20% от разноските на съюза са централизирани, а големите 80% се правят от всичките обособени страни, само че без да има строга съгласуваност за общата сигурност; обстановката най-малкото би трябвало да се обърне на 1800. Обща защита значи най-висока степен на централизация на властта. Теоретично това е допустимо, само че ще се изземе „ суверенитет “, ще се одобри ли от всички страни-членки?!
Второ, нова по-висока степен на защита допуска и нова млада армейска мощ, освен това общоевропейска. Около 10 страни-членки на Европейски Съюз са приели наложителна наборна военна работа за своите жители (6-9-12 месеца), ще одобряват ли и останалите страни да вкарат сходна мярка, в това число и България? А общото командване ще изисква прехвърляне на права и качества от националните страни към един общоевропейски център, ще го одобряват ли всичките страни?
Трето, дори тези 800 милиарда евро да се налеят в европейските производители на оръжие, те са мощно структурно фрагментирани и некоординирани. Държавите-членки на Европейски Съюз гневно пазят националните си отбранителни промишлености – даже когато това опонира на по-широките ползи на европейската сигурност; ще се съгласят ли да се провежда посредством общ проект „ порционното “ произвеждане съгласно перспективните общи потребности, или, да вземем за пример, Франция и Италия (италианската Leonardo е най-големият европейски производител) ще свирят първа цигулка в развиването на проучванията и производството? Освен това, сега в Европейския съюз се създават няколко разновидността на танкове, торпеда, фрегати, които не са съвместими посред си; ще се одобри ли един единствен общ стандарт за всичките?
Допълнителен проблем, който към този момент „ чука на вратата “ на страните от Европейския съюз, е приемането на изискването за „ дерогация “ на дълга, т.е. разпасване на разноските над 3% от Брутният вътрешен продукт и натоварването с нови задължения или – „ Недай, Боже! “ – орязването на обществени разноски. Колкото и да се внушава че „ Русия ще нахлуе в Европейския съюз, тъй като не ѝ стига територията “, жителите на Европейски Съюз се боят доста повече от орязването на обществените разноски, намаляването на вложенията в инфраструктурата и отпущането на дълговата спирачка.
Трагикомедията може да се развие в още една посока: общо основно командване на европейската войска, формирано от по един представител на всяка страна, само че в „ вярна съразмерност “ мъже, дами и ЛГБТ.
Така че не парите са проблем, а отсъствието на общоевропейска (независима от НАТО) защита със строга концентрация както на оценка на перспективните нужди, по този начин и за цялостна съгласуваност на научни проучвания и произвеждане вътре в границите на Европейския съюз.
Подобна реакция на обективната нужда е имало и по време на Втората международна война, да вземем за пример в Съединени американски щати – страна с пазарна стопанска система и народна власт. Преди войната, през 1937 година в страната са създадени единствено 3100 самолета, най-вече за персонална приложимост. По време на Втората международна война Съединени американски щати ще бъде заставен да създаде 325 000, като пикът от 96 000 е единствено през 1944 година Изправени пред невиждано търсене, остри ограничавания на ресурсите и неотложната война, американските производители на самолети трябваше да измислят и възприемат нови процеси и да станат доста по-продуктивни. Но най-много, централизирано координирани.
И в този момент да поговорим за парите. Предлаганите 800 милиарда евро за общоевропейска защита са Money For Nothing без общо обмисляне за сигурността на съюза и без строга централизация; същото са и тези митични 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, упоменати от Тръмп.
Обективната нужда за повишаване на отбранителните качества на Европейския съюз при положение, че Съединени американски щати решат да отдръпват поддръжката си за непрекъснато в НАТО, съгласно Института за международна стопанска система в Кил, съюзът ни ще би трябвало да изразходва единствено още 0,12% от своя Брутният вътрешен продукт годишно, с цел да размени военните вноски на Съединени американски щати, които са добавили до 64 милиарда евро през последните три години. Но в случай че се огледа възходящата нужда от превъоръжаване и основаване на качества за възпирането на непознати сили, ще се изисква доста по-високи финансови задължения. Според прогнозите, Европейски Съюз ще би трябвало да събере към 250 милиарда евро спомагателни военни разноски годишно, което ще докара нейните общи разноски за защита до към 3,5% от Брутният вътрешен продукт годишно. А тези сметки са по-скромни от предходните.
Боян Дуранкев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ