Господин Борисов, ръстът на учителските заплати няма да реши проблемите в системата
800 милиона лв.. Толкова повече пари ще бъдат наляти в просветителния бранш следващата година. Това е заложено в избрания от редица икономисти като “разхитителен ” бюджет за 2021 година Общият размер на парите се усилва на 5.6 милиарда за следващата година. Но ще реши ли това проблемите в просветителната система у нас? Отговорът е простоват - не.
Близо 418 милиона лв. ще отидат за последното нарастване на заплатите в бранша. 360 милиона от тях са планувани за трудовите хонорари на учителите. Така стартовата съществена заплата за преподавател от 1 януари следващата година става 1260 лева Минималните хонорари на старшите учители ще доближат 1300 лева, а на основните - 1350 лева
Проблемът обаче не е единствено в заплатите. Защото просветителната система не е комерсиално сдружение. С растежа на заплатите няма да се промени остарялата методология на работа, канцеларската работа на преподавателите няма да намалее.
Според последните отчети на PISA българските деца се подреждат на последно място по функционална просветеност в Европа. Проучването на функционалната просветеност се прави на всеки три години и прави оценка степента, в която 15-годишните възпитаници са придобили основни познания и умения, значими за пълноценното им присъединяване в актуалното общество. Изследването е извършено измежду 600 хиляди възпитаници от 79 страни през 2018 година В България участниците са били 5 294 от 199 учебни заведения. Оценката се концентрира върху уменията в четенето, математиката, естествените науки и финансовата просветеност.
Неща, които би трябвало да се учат в учебно заведение.
Истината е, че огромна част от учителите просто нямат време. Защото са затънали до гуша от канцеларска работа - попълване на протоколи, документи, следване на стратегия, направена от хора, които са надалеч от просветителния развой и класните стаи. Учителите нямат съвсем никаква опция да “импровизират”. Защото децата в клас се считат за едно цяло. По презумция всяко учебно заведение наподобява на другите. Всяко дете - на съучениците си. А това напълно не е по този начин, уважаеми.
Децата имат потребност от метод. Системата има потребност от еластичност. Учителите имат потребност от време, с цел да създадат процеса по-приятен. А не да препускат през учебниците, тъй като по стратегия времето не стига за покриване на материала.
Ръстът на учителските заплати може би ще стимулира по-младите преподаватели да влязат в класните стаи. И по този начин учебните заведения да не останат без учители, когато сегашните доближат заветната пенсионна възраст.
Но системата бързо ще ги откаже от специалността. Защото ще схванат, че се бият с вятърни мелници.
Джесика Вълчева
Близо 418 милиона лв. ще отидат за последното нарастване на заплатите в бранша. 360 милиона от тях са планувани за трудовите хонорари на учителите. Така стартовата съществена заплата за преподавател от 1 януари следващата година става 1260 лева Минималните хонорари на старшите учители ще доближат 1300 лева, а на основните - 1350 лева
Проблемът обаче не е единствено в заплатите. Защото просветителната система не е комерсиално сдружение. С растежа на заплатите няма да се промени остарялата методология на работа, канцеларската работа на преподавателите няма да намалее.
Според последните отчети на PISA българските деца се подреждат на последно място по функционална просветеност в Европа. Проучването на функционалната просветеност се прави на всеки три години и прави оценка степента, в която 15-годишните възпитаници са придобили основни познания и умения, значими за пълноценното им присъединяване в актуалното общество. Изследването е извършено измежду 600 хиляди възпитаници от 79 страни през 2018 година В България участниците са били 5 294 от 199 учебни заведения. Оценката се концентрира върху уменията в четенето, математиката, естествените науки и финансовата просветеност.
Неща, които би трябвало да се учат в учебно заведение.
Истината е, че огромна част от учителите просто нямат време. Защото са затънали до гуша от канцеларска работа - попълване на протоколи, документи, следване на стратегия, направена от хора, които са надалеч от просветителния развой и класните стаи. Учителите нямат съвсем никаква опция да “импровизират”. Защото децата в клас се считат за едно цяло. По презумция всяко учебно заведение наподобява на другите. Всяко дете - на съучениците си. А това напълно не е по този начин, уважаеми.
Децата имат потребност от метод. Системата има потребност от еластичност. Учителите имат потребност от време, с цел да създадат процеса по-приятен. А не да препускат през учебниците, тъй като по стратегия времето не стига за покриване на материала.
Ръстът на учителските заплати може би ще стимулира по-младите преподаватели да влязат в класните стаи. И по този начин учебните заведения да не останат без учители, когато сегашните доближат заветната пенсионна възраст.
Но системата бързо ще ги откаже от специалността. Защото ще схванат, че се бият с вятърни мелници.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ