Дали следващото десетилетие ще е повторение на 80-те за икономиката на САЩ?
80-те години на предишния век бяха необикновен интервал за стопанската система на Съединените американски щати — интервал на блестящ остатък, който оказа помощ за втория мандат на Роналд Рейгън през `84 година, напомня си The Washington Post.
Но десетилетието тогава не стартира по този метод. И напомнянето по какъв начин стопанската система мина от провал към напредък вдъхва непредвиден оптимизъм за бъдещето на американското стопанство през идващите няколко години.
Какво е нужно, с цел да се случи това? Федералният запас ще би трябвало да извърши деликатна маневра — тъкмо противоположната на тази, която съумя да реализира преди четири десетилетия.
Днес високата инфлация и несвършващата пандемията помрачават настроението на американците. През декември 1981 година — когато Рейгън бе президент от 11 месеца, тъкмо както Байдън в този момент — изискванията бяха доста по-тежки. Безработицата бе 8,5 % и продължи да пораства през 1982 година Инфлацията бе 8,9 %, а измерителите на потребителските настроения разкриваха ужасна картина.
Едва три години по-късно, при преизбирането на Рейгън, безработицата към този момент бе спаднала до 7,2 % и продължаваше да понижава, а инфлацията се сви до 4,2 %.
Днес редица наблюдаващи настояват, че Байдън има опцията да реализира същия триумф като Рейгън.
Важно е да разберем по какъв начин последният съумя да реализира въпросния триумф. Високата безработицата през първите му две години като държавен глава бе резултат от нападателно стягане на паричната политика от ръководителя на Фед Пол Волкър, който искаше да постави завършек на високата инфлация от 70-те. През десетилетието мощният растеж на цените изглеждаше неминуем. Което пък накара синдикалистите да изискат по-високи нараствания на заплатите, както и накара бизнесите да се съгласят и просто да усилят цените на продуктите си, с цел да компенсират. Само по себе си това провокира обаян кръг.
" Инфлацията не бе единствено стопански проблем ", споделя Майк Концал, шеф " Макроикономически разбори " в Roosevelt Institute. " Тя даде на хората усещането за обществен и политически провал, за система, която не работи ".
Волкър искаше да постави завършек на това усещане. И го направи с внезапно покачване на лихвите, което обаче докара до най-големия стопански срив от пет десетилетия.
Към края на 1981 година се появяват знаци, че тактиката работи. Постигайки напредък в битката против инфлацията, Волкър бе подготвен да стартира още веднъж да намалява лихвите. Което пък разреши бързо възобновяване от рецесията и сътвори взрив, в който и безработицата, и инфлацията намаляваха.
Като ръководител на Фед през днешния ден Джером Пауъл до неотдавна бе изправен пред противоположния проблем.
През по-голямата част от десетилетието след 2010 година инфлацията бе по-ниска от мечтаната от Фед, а пазарът на труда бе слаб. И през първите девет месеца от пандемията прекомерно ниската инфлация и прекомерно дребното нови работни места изглеждаха като главния стопански проблем. Само преди година, през декември 2020 година, пазарът на облигации даваше сигнал, че инфлацията ще остане под задачата на Фед от 2 % през идващите години. Безработицата към момента бе на равнище от 6,7 %.
Пауъл и Фед проведоха тактиката си за парична политика към уверението, че централната банка повече няма да разрешава задържането на прекомерно ниска инфлация и прекомерно слаб пазар на труда. Тази нова тактика говореше за опция да се разреши на покачването на цените да надвиши 2 % за избран интервал.
От своя страна това изяснява за какво тази година Фед реагира прекомерно постепенно, въпреки че инфлацията потегли внезапно нагоре, а пазарът на труда се възвърне бързо. Чак този месец, откакто покачването на цените доближи 6,8 %, Пауъл пое курс към стягане на паричната политика. И даде сигнал, че Фед ще форсира края на програмата за изкупуване на облигации с допустимо покачване на лихвите още през първото полугодие на 2022 година
Точно както Волкър бе подготвен да разреши криза, с цел да укроти инфлацията, Пауъл наблягаше значимостта Съединени американски щати да доближи цялостна претовареност, въпреки че цените растяха.
Завоят на Пауъл през 2021 година е равностоен на този на Волкът през 1981 година: тогава вторият бе подготвен да отпусне гарда и да разгласи победа, намалявайки лихвите, откакто имаше знаци, че инфлационният напън понижава задоволително, с цел да бъде счупена психичната настройка.
Как би изглеждал сходен сюжет през днешния ден?
През 2022 година инфлацията стартира да се забавя, а потребителите стартират още веднъж да трансферират част от разноските си за услуги, вместо за артикули. Корпорациите ще измислят по какъв начин да разрешат проблемите в доставните вериги, с цел да отговорят на измененията в търсенето, които ще се окажат непрекъснати. А и самото търсене отслабва, откакто Фед стяга лихвите, а Конгресът не продължава пандемичните тласъци.
Но, най-важното, в съвършения сюжет за Байдън, Фед не прекалява. Както Волкър съумя да реализира едновременен спад на безработицата и инфлацията през 1983/4, в този момент Пауъл е изправен пред деликатната задача да понижи инфлацията, само че не прекомерно нападателно, с цел да не подкопае пазара на труда.
В прогнозите си от този месец Фед чака безработица от едвам 3,5 % и инфлация от 2,6 % през последните месеци на идната година — и продължение на двете трендове през 2024 година
Ако това се случи, обстановката ще бъде идеална: служащите ще се радват на по-високи заплати, а инфлацията ще намалее.Но задачата няма да бъде лесна. Историята е цялостна с образци, в които Фед усилва лихвите и провокира криза. В песимистичния сюжет инфлационните сили няма да отслабнат без такава криза.
Но опитът от 80-те демонстрира, че обстановката може да се усъвършенства — и то доста по-бързо в сравнение с гласят мрачните декемврийски прогнози.
Но десетилетието тогава не стартира по този метод. И напомнянето по какъв начин стопанската система мина от провал към напредък вдъхва непредвиден оптимизъм за бъдещето на американското стопанство през идващите няколко години.
Какво е нужно, с цел да се случи това? Федералният запас ще би трябвало да извърши деликатна маневра — тъкмо противоположната на тази, която съумя да реализира преди четири десетилетия.
Днес високата инфлация и несвършващата пандемията помрачават настроението на американците. През декември 1981 година — когато Рейгън бе президент от 11 месеца, тъкмо както Байдън в този момент — изискванията бяха доста по-тежки. Безработицата бе 8,5 % и продължи да пораства през 1982 година Инфлацията бе 8,9 %, а измерителите на потребителските настроения разкриваха ужасна картина.
Едва три години по-късно, при преизбирането на Рейгън, безработицата към този момент бе спаднала до 7,2 % и продължаваше да понижава, а инфлацията се сви до 4,2 %.
Днес редица наблюдаващи настояват, че Байдън има опцията да реализира същия триумф като Рейгън.
Важно е да разберем по какъв начин последният съумя да реализира въпросния триумф. Високата безработицата през първите му две години като държавен глава бе резултат от нападателно стягане на паричната политика от ръководителя на Фед Пол Волкър, който искаше да постави завършек на високата инфлация от 70-те. През десетилетието мощният растеж на цените изглеждаше неминуем. Което пък накара синдикалистите да изискат по-високи нараствания на заплатите, както и накара бизнесите да се съгласят и просто да усилят цените на продуктите си, с цел да компенсират. Само по себе си това провокира обаян кръг.
" Инфлацията не бе единствено стопански проблем ", споделя Майк Концал, шеф " Макроикономически разбори " в Roosevelt Institute. " Тя даде на хората усещането за обществен и политически провал, за система, която не работи ".
Волкър искаше да постави завършек на това усещане. И го направи с внезапно покачване на лихвите, което обаче докара до най-големия стопански срив от пет десетилетия.
Към края на 1981 година се появяват знаци, че тактиката работи. Постигайки напредък в битката против инфлацията, Волкър бе подготвен да стартира още веднъж да намалява лихвите. Което пък разреши бързо възобновяване от рецесията и сътвори взрив, в който и безработицата, и инфлацията намаляваха.
Като ръководител на Фед през днешния ден Джером Пауъл до неотдавна бе изправен пред противоположния проблем.
През по-голямата част от десетилетието след 2010 година инфлацията бе по-ниска от мечтаната от Фед, а пазарът на труда бе слаб. И през първите девет месеца от пандемията прекомерно ниската инфлация и прекомерно дребното нови работни места изглеждаха като главния стопански проблем. Само преди година, през декември 2020 година, пазарът на облигации даваше сигнал, че инфлацията ще остане под задачата на Фед от 2 % през идващите години. Безработицата към момента бе на равнище от 6,7 %.
Пауъл и Фед проведоха тактиката си за парична политика към уверението, че централната банка повече няма да разрешава задържането на прекомерно ниска инфлация и прекомерно слаб пазар на труда. Тази нова тактика говореше за опция да се разреши на покачването на цените да надвиши 2 % за избран интервал.
От своя страна това изяснява за какво тази година Фед реагира прекомерно постепенно, въпреки че инфлацията потегли внезапно нагоре, а пазарът на труда се възвърне бързо. Чак този месец, откакто покачването на цените доближи 6,8 %, Пауъл пое курс към стягане на паричната политика. И даде сигнал, че Фед ще форсира края на програмата за изкупуване на облигации с допустимо покачване на лихвите още през първото полугодие на 2022 година
Точно както Волкър бе подготвен да разреши криза, с цел да укроти инфлацията, Пауъл наблягаше значимостта Съединени американски щати да доближи цялостна претовареност, въпреки че цените растяха.
Завоят на Пауъл през 2021 година е равностоен на този на Волкът през 1981 година: тогава вторият бе подготвен да отпусне гарда и да разгласи победа, намалявайки лихвите, откакто имаше знаци, че инфлационният напън понижава задоволително, с цел да бъде счупена психичната настройка.
Как би изглеждал сходен сюжет през днешния ден?
През 2022 година инфлацията стартира да се забавя, а потребителите стартират още веднъж да трансферират част от разноските си за услуги, вместо за артикули. Корпорациите ще измислят по какъв начин да разрешат проблемите в доставните вериги, с цел да отговорят на измененията в търсенето, които ще се окажат непрекъснати. А и самото търсене отслабва, откакто Фед стяга лихвите, а Конгресът не продължава пандемичните тласъци.
Но, най-важното, в съвършения сюжет за Байдън, Фед не прекалява. Както Волкър съумя да реализира едновременен спад на безработицата и инфлацията през 1983/4, в този момент Пауъл е изправен пред деликатната задача да понижи инфлацията, само че не прекомерно нападателно, с цел да не подкопае пазара на труда.
В прогнозите си от този месец Фед чака безработица от едвам 3,5 % и инфлация от 2,6 % през последните месеци на идната година — и продължение на двете трендове през 2024 година
Ако това се случи, обстановката ще бъде идеална: служащите ще се радват на по-високи заплати, а инфлацията ще намалее.Но задачата няма да бъде лесна. Историята е цялостна с образци, в които Фед усилва лихвите и провокира криза. В песимистичния сюжет инфлационните сили няма да отслабнат без такава криза.
Но опитът от 80-те демонстрира, че обстановката може да се усъвършенства — и то доста по-бързо в сравнение с гласят мрачните декемврийски прогнози.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ