80-те години бяха време на страхотна музика, причудлива мода и

80-те години бяха време на страхотна музика, причудлива мода и някои напряко блестящи коли – пригответе си носовете и носните кърпички с рисувани горски животни по тях за сериозна доза носталгия.

Бухнали коси като след токов удар, подплънки на раменете, рецензия и самокритика… и някои невероятни коли, които постоянно улавяха духа на времето. Предлагаме ви се селекция коли, в които на някоя от седалките е седнал духът на 80-те, с дребна масичка пред него, на която прилежно е сложена кредитна карта.

Списъкът е квалифициран от създатели, непомирисвали дъвка Идеал (не че имаше толкоз и за мирисане), от autocar.

Porsche 944

924 е значим автомобил в предишното на Porsche, като компанията продава над 150 000 автомобила сред 1976 и 1986 година – възхитителна цифра за дребната компания по това време. Той е добре конструиран и е наличен метод да станеш притежател на Porsche, без да се постанова да плащаш за флагмана 911. 

През 1982 година на пазара се появява четвъртият модел на Porsche – 944,
и макар че има образни прилики с 924, той има по-делови обноски и е по-ориентиран към лидера. 

Porsche го оферираше в редица разновидности като 944 2.5, 944 S, 944 2.7, 944 S2 и S2 кабриолет, както и върховата версия Turbo.

Всички коли са с повдигащи се фарове, заден стъклен похлупак с черен спойлер, брони в цвета на каросерията и разположение 2+2. През целия интервал на произвеждане сред 1982 и 1991 година Porsche надминава индикаторите за продажби на 924, като продава 173 238 броя.

BMW M3 E30

Преди времената на шестцилиндровите коли с два турбокомпресора и непотребна електроника, старите M3 бяха спартански, само че бързи купета 2+2. E30 M3 имаше 2,3-литров четирицилиндров мотор с 200 к.с., обвързван с петстепенна dog leg трансмисия, която предаваше мощността към задните колела.

И въпреки да не се счита за бърз по актуалните стандарти, той можеше да форсира от 0-100 км/ч за 7,0 сек и да развие 234 км/ч. Освен това тежеше единствено 1200 кг, което означаваше елементарно и бързо превъзмогване на завои. 

Каросерията на М дивизията го отличава от елементарните му братя и сестри. Тя е покрита с емблемата на М3, мускулестите задни арки гълтам 16-инчовите лети джанти с напречни спици, а открояващият се заден спойлер добавя спортния тип.

Само с дизайна си E30 M3 се трансформира в паметен модел и до през днешния ден остава в описите на доста фенове на коли.

Audi Quattro

Подобно на доста песни или филми, с цел да се разпознават някои от най-известните коли в света, са нужни няколко думи. През 1976 година инженерите на Audi вземат решение да вкарат скица за задвижване на четирите колела в фамилен автомобил, само че концепцията среща опозиция, защото множеството офроудъри са предопределени за аграрни стопанства, военни, горски и тн.

Инженерите обаче не престават плана Quattro, който се трансформира във Франкенщайн сред каросерията на Audi 80 и задвижването от военния автомобил Volkswagen Iltis 4×4. 

Така се стига до фамозния калоразпръсквач – рали автомобил Audi Quattro, който печели 23 международни шампионата, и до шосейния Audi Quattro. Докато елегантното Ferrari 308GTB от същата ера преодолява спринта от 0 до 100 км/ч за 6,5 сек, серийното Quattro е с време единствено 6,3 сек.

Peugeot 205 GTi

Сред поколението на Porsche 928 и Jaguar XJR-S, 205 GTi и през днешния ден би бил систематизиран от хората като един от най-хубавите коли на 80-те години. Тунингованият мотор в пакет със сдържания дизайн на каросерията докара до огромен триумф.

През 1984 година 205 GTi се задвижва от 1,6-литров елемент със 103 к.с., само че единствено две години по-късно, през 1986 година, 1,6-литровият елемент е модифициран и мощността е увеличена на 113 к.с. 

През същата година на пазара се появява и печелившият 1,9-литров GTi с мощ 128 к.с. Поради тежестта си от 875 кг, скоростта от 0 до 100 км/ч се преодолява за малко под 8 сек, а скоростта от 204 км/ч е напълно постижима. 

Прецизно настроеното шаси разрешава на автомобила да се държи прелестно в завои и даже да презавива в някои случаи. 205 GTi беше съвършено увещание, че не е нужен някакъв специфичен аеро кит, с цел да се забавлявате, без значение от това от коя страна на дебата 1.6 против 1.9 стоите.

Renault 5 GT Turbo

На фона на славата на Mk1 Golf GTi и Peugeot 205 GTi, GT Turbo се готвеше да удари. Моделът GT Turbo със 115 к.с. превъзхождаше 205 GTi 1.6, а с предлаганите благоприятни условия за конфигурация доста коли попаднаха в несъответствуващи ръце и бяха отписани.

Телевизионна реклама от 1986 година демонстрира Гриф Рис Джоунс, който се движи по мил пистата в Санта Пад, с цел да покаже мощността му, където реализира скорост от 0 до 100 км/ч за 7,5 сек, което значи, че надминава и 205 1.9GTi и Mk2 Golf GTI 8v. 

Volkswagen Golf GTI

Нашият лист с hero коли на 80-те нямаше да бъде цялостен без Golf GTI Mk2. Въпреки че имаше по-бързи и по-привлекателни коли, Golf GTI към момента имаше зад тила си наследството на дребния, занимателен “hot hatch ”.

След триумфа на Mk1 GTI Volkswagen ни даде Mk2 GTI, който резервира емблематичния тип на двойните фарове, само че имаше една концепция по-загладена каросерия и опция за избор сред 1,8-литров 8v или 16v мотор. 

Въпреки че Mk2 GTI беше с 10% по-тежък от Mk1, 112-те к.с. на 8-клапановия мотор бяха задоволителни, с цел да изтласкат безпроблемно всичките му 950 кг. Въвеждането на 16v със 139 к.с. беше отговорът на Volkswagen на намаляването на разликата в мощността спрямо Ford и Vauxhall и изтласка Mk2 на територията на най-хубавите хотхечове.

Ford Escort RS Turbo

Ако даден модел е имал шанса да носи обозначението RS на Ford, това е означавало, че е попаднал в най-фокусираната върху лидера гама шосейни коли на компанията.

Escort RS Turbo беше един от най-бързите „ горещи “ хечбеци на своята ера с помощта на турбокомпресора със 132 к.с., който се намираше под капака, и беше първият автомобил с предно предаване, който получи диференциал с лимитирано превъртане. 

Отвътре имаше предни седалки Recaro със сини шевове, които съвпадаха с надписите RS извън. Популярността на автомобила се усилва още повече, откакто принцеса Даяна се снабдява с подобен автомобил. Нейният автомобил – единственият, създаден в черно – е продаден през 2022 година за 722 500 паунда.

RUF CTR Yellow Bird

През 1987 година Ruf пускат промоционален видеоклип, в който водач без каска и ръкавици се качва на новия Ruf CTR Yellow Bird и обикаля Нюрбургринг единствено за 8,05 мин. И до момента в който коли като Ferrari 288 GTO и Lamborghini Countach можеха да доближат 305 км/ч, CTR Yellow Bird можеше да изпревари италианците с оптималната си скорост от 339 км/ч. 

Тези индикатори бяха реализирани с помощта на 3,4-литровия мотор с две турбини, който се намираше откъм гърба и произвеждаше 463 к.с. За това спомагаше и тежестта му от 1150 кг. Произведени са единствено 29 автомобила.

Ferrari F40

F40 е основан по случай 40-годишнината на компанията и от всички създадени през годините Ferrari към момента държи купата за един от най-влиятелните суперавтомобили в света.

Мощността се обезпечава от V8 с два турбокомпресора, ситуиран зад предните седалки. Мощността му е 478 к.с. при 7000 об/мин, а тежестта на F40 е единствено с малко по-голямо от това на hot hatch от същата ера. 

Цялата мощ от 478 к.с. се подава през задните колела и петстепенна механична скоростна кутия, което разрешава на F40 да развие 100 км/ч от място за 4,1 сек. и 323 км/ч, в случай че му се обезпечи задоволително място. При стартирането си на пазара през 1987 година F40 се продава за 193 000 паунда, а през днешния ден цените му са към 1 милион паунда. 

Porsche 959

Това, което в миналото държеше короната за най-бърз сериен автомобил през 1986 година с оптималната си скорост от над 305 км/ч, през днешния ден е автомобилна икона. 

959 изпреварва времето си със своята система за задвижване на четирите колела, изменчиво систематизиране на въртящия миг и адаптивни амортисьори, съчетани с потреблението на материали от галактическата ера като номекс и кевлар.

Неговият 2,8-литров плосък шестцилиндров мотор с две турбини генерираше 444 к.с. и можеше да преодолее спринта от 0 до 100 км/ч за 3,7 сек. 

В индустриалната му серия от 1987 до 1988 година са създадени единствено 292 екземпляра, като един от тях е строшен на път към аукцион, където въпреки всичко е продаден за 388 988 паунда (467 500 долара).

Добре непокътнат автомобил, навъртял над 26 000 км от 1987 година насам, е продаден за 1,1 млн. паунда през 2021 година на търг.

Ford Sierra RS Cosworth

Въпреки че Sierra RS Cosworth е създаден, с цел да върне Ford в челото на спортния шампионат за туристически коли, в последна сметка той се трансформира в хомологиран шосеен автомобил, който ще се бори с някои от най-хубавите суперавтомобили в света. 

Отпред е инсталиран 2,0-литров мотор с турбокомпресор, който посредством диференциал с лимитирано превъртане подава 204 к.с. към задните колела, което обезпечава скорост от 0 до 100 км/ч за 6,2 сек. и оптималната скорост от 230 км/ч. 

Sierra RS се движеше с 15-инчови многоспицови алуминиеви джанти, имаше присъщ спойлер, именуван „ опашка на кит “, раздувки по каросерията и вентилационни отвори на капака за извеждане на топлия въздух. 

През 1987 година Ford желае да усъвършенства Sierra RS и разпоредбите за надпреварите разрешават това, стига да бъдат създадени 500 пътни автомобила. С това Ford показва по-мощния RS500.

По-късно той е последван от по-цивилизования Sapphire Cosworth, който се създава в Генк, Белгия.

Fiat Panda

За интервала на произвеждане на Fiat от 1980 до 2003 година ще бъдат създадени над 4,5 млн. броя Panda.

Първоначално Panda е трябвало да носи прозвището „ Rustica “, само че в “12 без 5 ” е наречена Panda и е замислена като на ниска цена за произвеждане автомобил, който да е и доста наличен за хората. 

Въпреки че в началото се доставя с четирицилиндров 903-кубиков мотор, гамата на Panda се разраства с годините, когато се появяват разнообразни специфични издания, като Panda Habitat и Panda Italia 90, която е в чест на Световното състезание по футбол през 1990 година, на което Италия е хазаин. 

Автомобилите са оборудвани с четиристепенни механични трансмисии, само че през 1983 година те са заменени с петстепенни.

Едно от равнищата на съоръжение, което се радваше на огромно публично утвърждение, беше разновидността 4х4, който беше кадърен с помощта на леката каросерия на Panda.

Lancia Delta Integrale

Макар че Delta Integrale може да се кара ежедневно, да я шофираш е особено събитие. Интериорът е изработен от няколко пластмасови кутии, подредени една до друга, нейният двулитров редови четирицилиндров мотор с турбокомпресор ръмжеше в купето, а осемцифреното аналогово табло показваше всичко – от оборотите до налягането на турбокомпресора.

Първоначално разновидностите HF бяха пуснати на пазара през 1983 година, а през 1986 година последваха коли с турбокомпресор HF със задвижване на четирите колела. 

Ранният HF Integrale 8v има 182 к.с., непрекъснато задвижване на четирите колела и петстепенна механична скоростна кутия и въпреки някои коли да доближават до Англия, те са единствено с ляво ръководство.

По-късно това се трансформира през 1989 година, когато е пуснат по-нов автомобил със 197 к.с. и дясно предаване. През 1980 година Delta печели купата „ Европейски автомобил на годината “, а в интервала 1987-1992 година рали автомобилът Delta 8v донася шест следващи победи в международни ралита.

Saab 900 Turbo

Навремето някои коли можеха да имат означение за впръскване на гориво или задвижване на четирите колела, само че малко бяха тези, които имаха означение Turbo.

Моделът 900 Turbo е пуснат на пазара през 1978 година с елегантна каросерия, външен тип фастбек, 602 литра багажно пространство и 145 к.с. След това през 1985 година моделът е модифициран с усъвършенстван 16-клапанов мотор, който предлага 175 к.с., допускащ ускоряване от 0 до 100 км в час единствено за 6,9 секунди. Дори по днешните стандарти това е напълно обичайно.

Автомобилите от 1981 година са оборудвани с тристепенна автоматизирана скоростна кутия, а по-късните коли са оборудвани с автоматизиран надзор на успеваемостта, който разрешава потреблението на разнообразни класове гориво, без да се повреди моторът.

А през 1983 година Saab вкарва безазбестови спирачки, което е първото такова достижение в промишлеността. За 20-годишното си произвеждане са създадени 908 817 900 автомобила, като към една четвърт от тях са с турбокомпресори.

Toyota MR2

През 1989 година Autocar посещава спортна писта за един ден и тества голям брой бързи коли в опит да открие „ Най-добре ръководещият се автомобил във Англия “. В листата попадат Ferrari 328 GTB, Lancia Delta Integrale, Porsche 944 S2, Mercedes-Benz 190E 2.3-16 и Toyota MR2.

И въпреки че Porsche 944 бе коронясано за победител, то мъчно съумя да разклати MR2 до карирания байрак. В изискванията на петролната рецесия през 70-те години на предишния век Toyota реши да сътвори състезателен автомобил, който да изразходва малко гориво – Toyota MR2. 

MR2 Mk1 имаше 1,6-литров мотор с мощ 122 к.с., който се развърташе до 7600 об/мин – стойности, които единствено от Ферари бяха виждали. Предната част на автомобила с изскачащи фарове наподобяваше Toyota AE86, а откъм гърба имаше C-колони и отвори на капака, сходни на Ferrari.

Lancia 037 Stradale

През 1982 година Quattro на Audi господства в международните ралита с Валтер Рьол зад кормилото. Но единствено една година по-късно Lancia ще си върне купата с автомобил с две задвижващи колела, прочут като 037.

И до през днешния ден той остава единственият автомобил със задно, който държи върха за победа над автомобил с четири задвижващи колела в историята на ралитата. 

Произведени са единствено 207 хомологирани екземпляра, в които е употребен заздравен стъкловлакнест кевлар, с помощта на което тежестта на 037 е едвам 1170 кг. Средно разположеният 2,0-литров мотор с наложително пълнене генерира 255 к.с., до момента в който рали разновидностите са с мощ 325 к.с.

През 2019 година рали автомобил 037 от Група В се продава за малко над 1 млн. паунда.