Селският туризъм с 20% ръст това лято
80 села са развити за туризъм
2017 година е една от най-хубавите за развиването на селския туризъм, а регистрираният растеж през летния сезон е 20%. Над 85% от легловата база в местата за настаняване през месец август е била запълнена, което е самобитен връх. Това оповестиха пред „Труд“ от Асоциацията на българските села (АБС). Настоящата година е четвъртата поредна година с положителен тренд, регистрират от там.
Факторите, обуславящи позитивната наклонност, са разнообразни, само че печелившата композиция несъмнено е съчетанието от природа, вкусна храна и положително обслужване. “
„ Това е персоналното отношение и внимание, което туристите мъчно могат да получат в огромните хотелски комплекси по курортите. На последващо място е обезпеченото на множеството места качество и генезис на храната. На село безусловно пред очите могат да ти създадат салатата с пресни зеленчуци “, разяснява ръководителят на асоциацията Борислав Борисов. На места през уикендите и празничните дни, в това число през септември, потенциалът на обектите за настаняване се оказа непълен, означи той.
Отлив на туристи от Гърция и Турция, които в това време нямат огромно доверие и във опциите на родните курорти, изяснява засиления интерес към селата. Те са желани главно от българи, основно млади фамилии със междинни и високи приходи. Интересът от непознати туристи към момента е извънредно слаб и е под 2%, по данни на АБС. Според Борислав Борисов, неналичието му се дължи на слаба реклама.
Бумът на селския туризъм подкрепя и миграцията на от ден на ден хора от чужбина и огромните градове, които влагат пари и хрумвания. „ В множеството случаи най-успешните модели за развиване са комбиниране сред аграрни действия, фамилно фермерство и обекти за настаняване “, уточни ръководителят на АБС.
Предпочитаните дестинации за отдих на село са край Благоевград, Пловдив, Смолян и Велико Търново.
Около 80 са селата у нас, в които има забележителности, атракции и добре развита туристическа инфраструктура. Сред тях са Дорково, Крушуна, Долен, Жеравна, Боженци, Арбанаси и други „ Като цяло обаче инфраструктурата остава проблем. До доста обитаеми места, край които минават автомагистралите, въобще не са направени пътни отбивки “, уточни Борисов.
Положителен образец за сполучлива тактика за привличане на туристи е Априлци, където залагат на велотуризма с отделяне на дълги и добре обозначени веломаршрути. Село Мийковци в Еленския балкан пък предлага неповторима самодейност за възобновление на летните детски лагери, което е образец за това по какъв начин може да се обезпечи стопроцентова претовареност на обектите.
В същото време от ден на ден работодатели провеждат семинари и образования, възползвайки се от опциите на селата. Подобни събития безусловно запълват за дни всички обекти в целия регион, регистрират от асоциацията.
Ментори ще поучават искащите да заживеят на село
В Асоциацията на българските села работят по основаването на онлайн клуб за ментори в селата. Идеята е тези хора да посрещат и направляват искащите да се открият или да стартират бизнес в обещано населено място. Те ще срещат хората с капацитета, който има там, само че и с проблемите. Специализираният уебсайт на самодейността би трябвало да започва идващото лято. В рамките на подготовката му от март т.г. асоциацията провежда визити и срещи страната, с цел да се срещнат със обстановката на място. Планират да обиколят близо 2000 „ живи “ села и още 1500, които имат капацитет за развиване. Събраната информация ще бъде проведена в база данни с капиталови профили на селата и опциите за бизнес.
Борислав Борисов, ръководител на Асоциацията на българските села:
Северозападът е непокътнат от позитивните трендове
Ситуацията в селата от Северозападна България продължава да е трагична. Тя няма нищо общо с позитивните трендове в останалата част на страната. Това е извънредно изостанал регион. През последните години там интензивно се разви зърнопроизводството и неслучайно към този момент се назовава „ втората Добруджа “. Там влязоха големите корпоративни аграрни стопанства, които сътвориха модел на земеделие, който не оставя въздух за развиване на фамилно земеделие.
Всичко останало е замръзнало в 1989 година Тенденцията за завръщане на хората и активизиране на пазара на парцели, която записваме в съвсем всички останали региони, там не е на разположение. Единствено мощен е пазарът на земеделска земя, само че това е не пазар, а война за земеделска земя.
2017 година е една от най-хубавите за развиването на селския туризъм, а регистрираният растеж през летния сезон е 20%. Над 85% от легловата база в местата за настаняване през месец август е била запълнена, което е самобитен връх. Това оповестиха пред „Труд“ от Асоциацията на българските села (АБС). Настоящата година е четвъртата поредна година с положителен тренд, регистрират от там.
Факторите, обуславящи позитивната наклонност, са разнообразни, само че печелившата композиция несъмнено е съчетанието от природа, вкусна храна и положително обслужване. “
„ Това е персоналното отношение и внимание, което туристите мъчно могат да получат в огромните хотелски комплекси по курортите. На последващо място е обезпеченото на множеството места качество и генезис на храната. На село безусловно пред очите могат да ти създадат салатата с пресни зеленчуци “, разяснява ръководителят на асоциацията Борислав Борисов. На места през уикендите и празничните дни, в това число през септември, потенциалът на обектите за настаняване се оказа непълен, означи той.
Отлив на туристи от Гърция и Турция, които в това време нямат огромно доверие и във опциите на родните курорти, изяснява засиления интерес към селата. Те са желани главно от българи, основно млади фамилии със междинни и високи приходи. Интересът от непознати туристи към момента е извънредно слаб и е под 2%, по данни на АБС. Според Борислав Борисов, неналичието му се дължи на слаба реклама.
Бумът на селския туризъм подкрепя и миграцията на от ден на ден хора от чужбина и огромните градове, които влагат пари и хрумвания. „ В множеството случаи най-успешните модели за развиване са комбиниране сред аграрни действия, фамилно фермерство и обекти за настаняване “, уточни ръководителят на АБС.
Предпочитаните дестинации за отдих на село са край Благоевград, Пловдив, Смолян и Велико Търново.
Около 80 са селата у нас, в които има забележителности, атракции и добре развита туристическа инфраструктура. Сред тях са Дорково, Крушуна, Долен, Жеравна, Боженци, Арбанаси и други „ Като цяло обаче инфраструктурата остава проблем. До доста обитаеми места, край които минават автомагистралите, въобще не са направени пътни отбивки “, уточни Борисов.
Положителен образец за сполучлива тактика за привличане на туристи е Априлци, където залагат на велотуризма с отделяне на дълги и добре обозначени веломаршрути. Село Мийковци в Еленския балкан пък предлага неповторима самодейност за възобновление на летните детски лагери, което е образец за това по какъв начин може да се обезпечи стопроцентова претовареност на обектите.
В същото време от ден на ден работодатели провеждат семинари и образования, възползвайки се от опциите на селата. Подобни събития безусловно запълват за дни всички обекти в целия регион, регистрират от асоциацията.
Ментори ще поучават искащите да заживеят на село
В Асоциацията на българските села работят по основаването на онлайн клуб за ментори в селата. Идеята е тези хора да посрещат и направляват искащите да се открият или да стартират бизнес в обещано населено място. Те ще срещат хората с капацитета, който има там, само че и с проблемите. Специализираният уебсайт на самодейността би трябвало да започва идващото лято. В рамките на подготовката му от март т.г. асоциацията провежда визити и срещи страната, с цел да се срещнат със обстановката на място. Планират да обиколят близо 2000 „ живи “ села и още 1500, които имат капацитет за развиване. Събраната информация ще бъде проведена в база данни с капиталови профили на селата и опциите за бизнес. Борислав Борисов, ръководител на Асоциацията на българските села:
Северозападът е непокътнат от позитивните трендове
Ситуацията в селата от Северозападна България продължава да е трагична. Тя няма нищо общо с позитивните трендове в останалата част на страната. Това е извънредно изостанал регион. През последните години там интензивно се разви зърнопроизводството и неслучайно към този момент се назовава „ втората Добруджа “. Там влязоха големите корпоративни аграрни стопанства, които сътвориха модел на земеделие, който не оставя въздух за развиване на фамилно земеделие. Всичко останало е замръзнало в 1989 година Тенденцията за завръщане на хората и активизиране на пазара на парцели, която записваме в съвсем всички останали региони, там не е на разположение. Единствено мощен е пазарът на земеделска земя, само че това е не пазар, а война за земеделска земя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ