Икономист: Налага се закриване на една трета от общините в България
80 локални администрации не дават отговор на закона, нужна е нова финансова философия
България се нуждае от драстична реформа на локалната власт, която включва доста понижаване на броя на общините. Между една трета и една втора от съществуващите локални администрации би трябвало да бъдат съкратени, защото не дават отговор на законовите критерии за битие. Това съобщи старши икономистът в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов, представен от БНР.
Административна тежест и демография
Според специалиста, централната и местната администрация вече не подхождат на демографската конструкция на страната и на потребностите на бизнеса. Николов уточни съответен проблем със спазването на Закона за административно-териториалното устройство.
" Има явен принцип, залегнал в Закона за локалната власт, който споделя, че с цел да се сътвори една нова община, тя би трябвало да има най-малко 6 хиляди души население и да има положителна демографска траектория, " обясни икономистът.
Анализът на ИПИ показва тревожна статистика – най-малко 80 общини в момента не дават отговор на този аршин, а още към 30 скоро ще паднат под прага от 6000 поданици.
" Това демонстрира, че е належащо редуциране на общини, като най-вероятно става дума за редуциране на една трета до една втора от общините, " допълни Адриан Николов. По думите му, подобна реформа би довела до освобождение на сред 10 000 и 15 000 души от тези администрации и доста усъвършенстване на обществените разноски.
Връщане към фискалния разсъдък
Икономистите от ИПИ предлагат връщане към финансовата философия отпреди Коронавирус пандемията, при която обществените разноски се поддържат под 40% от Брутният вътрешен продукт. В момента преразпределението доближава 46%, което основава опасности от задълбочаване на недостига.
" За да се върнем към фискалната разумност не е задоволително единствено да има съкращения в администрацията, въпреки че през идната година България ще отделя за прехрана на администрацията и за заплати 12% от Брутният вътрешен продукт, а в другите европейски страни този % е под 10, " коментира Николов.
Реформи в опазването на здравето и правосъдната система
Освен административните съкращения, различният бюджет на ИПИ предвижда и нов модел в здравеопазването.
" Крайно време е да се мисли за напълно нов модел на здравеопазване, " подчерта икономистът, като посочи, че е належащо редуциране на броя на лечебните заведения и смяна във финансирането, което би трябвало да е обвързано с резултатите, а освен с лекуването по клинични пътеки.
По отношение на правосъдната власт, чийто проектобюджет доближава 1 милиард евро, специалистите оферират заледяване на щата и преразглеждане на бонусната система. Според Николов, в системата има " сериозен дял на безотговорност ", който би трябвало да бъде адресиран.
