Бабинден е! Днес се празнува Денят на родилната помощ
8 януари е Ден на родилната помощ, прочут още като Бабинден. Преди години за се почитали бабите, които са помагали при раждането. А през днешния ден е празник на акушерите и гинеколозите. По остарял жанр празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Рано сутринта на Бабинден съгласно традицията дамите, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредното поливане и миене на ръцете. Поливането би трябвало да става в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите.
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ.
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови.
" Бабата " има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
С мед и благослов бабата миросва и булките: „ Да са сладки на мъжете си, както е сладостен медът. “ Бабата акушерка поставя празнична софра (като за женитба или кръщене) за всички дами, на които е бабувала, и ги кани на посетители. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя подарък: прясна погача, кокошка, баница, шише вино… Веселбата е бурна, с пиперливи подмятания и закачки. Наричанията и припевките са свързани със половия живот, зачатието, раждането.
Смятало се, че когато бабите акушерки отиват да израждат деца, се намират в прехода сред двата свят. Това е последният ден, с който приключва цикъла от дните, в които се пречиства, започвайки с Водици, Ивановден и последният е Бабинден, където бабата би трябвало обредно да бъде изкъпана.
Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, в случай че вали сняг или дъжд, това предвещава изобилие през годината.
Бабинден е измежду най-тачените и радостни женски празници в крайграничната община Болярово.
88-годишната баба Елена Николова споделя пред БНР, че преди 70 години Бабинден е бил огромен и доста радостен празник, като на него в никакъв случай не са допускани мъже:
„ Там се събираха единствено младите булки и бабите и Бабата, която е бабувала, отиваме, поливаме ѝ, навремето поливахме с кратунки, даруваме я... и след това тя повежда хорото “.
Невестите, които скоро са родили, са изпитвали благоговение от Бабата.
„ Бабата я възприемахме едно време като полубог. Бабата на улицата да я срещнеш път не ѝ се минаваше, и в случай че е родила скоро младата младоженка, й целува ръка “.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Рано сутринта на Бабинден съгласно традицията дамите, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредното поливане и миене на ръцете. Поливането би трябвало да става в градината, на дръвника (за да се пресече всичко лошо) или на стълбите.
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ.
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови.
" Бабата " има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
С мед и благослов бабата миросва и булките: „ Да са сладки на мъжете си, както е сладостен медът. “ Бабата акушерка поставя празнична софра (като за женитба или кръщене) за всички дами, на които е бабувала, и ги кани на посетители. Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя подарък: прясна погача, кокошка, баница, шише вино… Веселбата е бурна, с пиперливи подмятания и закачки. Наричанията и припевките са свързани със половия живот, зачатието, раждането.
Смятало се, че когато бабите акушерки отиват да израждат деца, се намират в прехода сред двата свят. Това е последният ден, с който приключва цикъла от дните, в които се пречиства, започвайки с Водици, Ивановден и последният е Бабинден, където бабата би трябвало обредно да бъде изкъпана.
Ако на Бабинден времето е топло и ледът се топи, реколтата няма да е добра. Ако пече слънце, през февруари ще е мразовито. Добре е, в случай че вали сняг или дъжд, това предвещава изобилие през годината.
Бабинден е измежду най-тачените и радостни женски празници в крайграничната община Болярово.
88-годишната баба Елена Николова споделя пред БНР, че преди 70 години Бабинден е бил огромен и доста радостен празник, като на него в никакъв случай не са допускани мъже:
„ Там се събираха единствено младите булки и бабите и Бабата, която е бабувала, отиваме, поливаме ѝ, навремето поливахме с кратунки, даруваме я... и след това тя повежда хорото “.
Невестите, които скоро са родили, са изпитвали благоговение от Бабата.
„ Бабата я възприемахме едно време като полубог. Бабата на улицата да я срещнеш път не ѝ се минаваше, и в случай че е родила скоро младата младоженка, й целува ръка “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ